Решение № 31 от 1.02.2017 г. на ВКС по к. н. д. № 1079/2016 г.

Решение № 31 от 1.02.2017 г. на ВКС по к. н. д. № 1079/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова С решение № 133 от 27.06.2016 г., постановено по в. н. о. х. д. № 165/16 г., Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, е изменил частично, като е оправдал подсъдимия по обвинението за осъществено като форма на изпълнителното деяние несъхраняване в законоустановените срокове на счетоводни документи, присъда № 112 от 30.11.2015 г., постановена по н. о. х. д. № 1225/14 г. по описа на Варненския окръжен съд, с която П. П. И. е признат за виновен в осъществяване на две престъпления - че в периода от 14.02. до 15.08.2005 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление в качеството на управител на [фирма], избегнал пращането на данъчни задължения в особено големи размери - 28 508,40 лв, като потвърдил неистина в подадени пред НАП -В., справки-декларации по ЗДДС, както и че в периода от 14.06. до 14.11.2007 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление в качеството на управител на [фирма], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 442 944,45 лв., като потвърдил неистина пред ТД на НАП-В., и в справки-декларации по ЗДДС приспаднал неследващ се данъчен кредит. На основание чл. 23, ал. 1 от НК за осъществените престъпления по чл. 257, ал. 1 (отм.), вр. чл. 255, ал. 1(отм.), вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 4 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл. 23, ал. 3 от НК към така наложеното наказание е присъединена глоба в размер на 2000 лв. С присъдата И. е осъден да заплати на Министъра на финансите обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 471 452, 85 лв., в едно със законната лихва. Възложени са му разноските по делото. Защитникът на подсъдимия е обжалвал въззивния съдебен акт с касационна жалба, депозирана на 20.07.2016 г. При призоваване на подсъдимия за съдебно заседание пред ВКС и след служебно изискани акт за смърт, удостоверение за наследници, за идентичност на имена, акт за раждане, справка от НБД "Население", писмо от Дирекцията на Агенция за социално подпомагане в [населено място], писмо от Кмета на община "Д. " и решение на Добричкия окръжен съд, е установено следното: Подсъдимият П. П. И. е починал на 02.08.2016 г. в [населено място]. Негов единствен наследник е бил малолетният му син Д. П. И.. Майката на детето и негов законен представител С. С. Т. е сключила граждански брак с Р. А. Т. от [населено място] на 30.06.2016 г. На 08.09.2016 г. Д. И. е регистриран на адреса на Т. в [населено място]. С решение на Добричкия окръжен съд, влязло в законна сила на 11.11.2016 г. е допуснато пълно осиновяване на Детето Д. от съпруга на майката. На 23.11.2016 г. му е издаден нов акт за раждане и имената му са променени на Д. Р. Т.. В съдебно заседание се явява защитникът на починалия подсъдим, който предвид обстоятелството, че пълномощията му са прекратени на основание чл. 41 от ЗЗД, не взима становище по съществото на делото. Гражданският ищец - Министърът на финансите, писмено е уведомил съда, че няма да участва в касационното производство и е представил писмени бележки. Представителят на прокуратурата счита, че постановените присъда и решение следва да бъдат отменени и производството по делото да бъде прекратено. Върховният касационен съд, II наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните намери, че наказателното производство по делото следва да бъде прекратено, а постановените съдебни актове - отменени. Налице е хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от НК, при която намира приложение процедурата по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. Производството следва да бъде прекратено и в гражданската му част, независимо от постановеното с ТР № 1/2013 г. на ОСНК, според което въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено. В конкретния случай липсва правоприемник на починалия ответник. Единственият наследник на подсъдимия - детето Д., е загубил това свое качество поради факта на пълното осиновяване. Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от Семейния кодекс, при пълното осиновяване правата и задълженията между осиновения и неговите роднини по произход се прекратяват. Това се отнася и до правото на наследяване. Водим от горното, съдът