Решение № 8885 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2009 г.

Решение № 8885 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2714 от 26.02.2009 г. на тричленен състав на второ отделение при Върховния административен съд по адм. дело № 11734/2007 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да се отмени решението и се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Вида Георгиева Христова срещу решение по протокол № 35 от 17.10.2007 г., т. 19.4 на Висшия съдебен съвет. Ответникът по касационната жалба - Вида Георгиева Христова, изразява становище, че не са налице сочените в нея пороци на обжалвания съдебен акт, поради което следва да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил решение по протокол № 35 от 17.10.2007 г., т. 19.4 на Висшия съдебен съвет, с което на Вида Георгиева Христова - следовател в Национална следствена служба е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 2225 лева, считано от 11.08.2007 година. Съдът е приел, че с решение по протокол № 28 от заседание на ВСС, проведено на 12.09.2007 г. е утвърдена нова таблица за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, в сила от 11.08.2007 година. Във връзка с тази нова таблица ръководителят на отдел "06" на НСлС е направил предложение да не бъдат увеличавани основните месечни възнаграждения на трима магистрати от отдела, в т. ч. и на жалбоподателката Вида Христова. Предложението си по отношение на Христова е мотивирал с констатации за характера й и личните си взаимоотношения с нея. Посочил е също, че по някои досъдебни производства жалбоподателката продължително време не е извършвала необходимите процесуално-следствени действия и като пример е визирал досъдебно производство № 29/2007 година. Христова е била запозната с това предложение на 09.10.2007 г., като на 11.10.2007 г. е депозирала възражение срещу същото пред зам. директорите на НСлС. Междувременно и. д. директор на НСлС, въз основа на предложението на ръководителя на отдел "06", е направил предложение до ВСС, към което не е приложено възражението на жалбоподателката. С обжалваното решение ВСС е определил индивидуална основна месечна заплата в размер на 2225 лв., считано от 11.10.2007 г., което е по-ниско от посочения в таблицата максимален размер на заплатите на магистратите, работещи в отдел "06" на НСлС. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния административен орган и в съответната форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка е посочил, че съгласно чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за съдебната власт ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, като за осъществяване на това свое правомощие е утвърдил Правила за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията. В т. 2.3 от Правилата е предвидена възможност за определяне на по-нисък размер на индивидуални работни заплати на магистрати от утвърдения в таблицата максимален такъв, ако ръководителите на съответните органи на съдебната власт направят предложение за това. Съгласно разписаният регламент в Правилата, предложението задължително следва да е придружено с писмени мотиви относно визирания размер и същите да са били представени на съответния магистрат. Последният може да направи възражение, което трябва да се приложи към направеното предложение за определяне на месечно възнаграждение в размер по-нисък от максималния такъв по таблицата. Съдът е приел, че в случая тези нормативни изисквания не са спазени - жалбоподателката не е била запозната с направеното предложение от и. д. директор на НСлС до ВСС, а представеното от нея възражение срещу предложението на прекия й ръководител не е било приложено към преписката, изпратена на ВСС. Посочил е, че предложението не е мотивирано с неточно и некачествено изпълнение на служебните функции и задачи от жалбоподателката, а изразява личното мнение на прекия ръководител за личността на Христова. Представената в хода на съдебното производство справка № 1480/07 от 29.01.2008 г. издадена от наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 29/2007 г. опровергава констатациите в предложението за лошо изпълнение на служебните й задължения по същото. При това положение съдът е достигнал до извод, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и съставляват основание за отмяна на оспореното решение. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че при постановяването му съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, заключаващо се в нарушение на правилото по чл. 171, ал. 4 от АПК, което го задължава да укаже на страните кои обстоятелства не са изяснение и за кои следва да посочат доказателства. На първо място следва да се изтъкне, че съдът с нарочно определение от 29.11.2007 г. е изискал от административния орган да попълни административната преписка с релевантните доказателства и на следващо - в хода на съдебното производство са били удовлетворени доказателствените искания на страните, осигурена им е възможност да се запознаят със същите и да изразят позицията си по тях. Правилно, при преценка на относимите към спора доказателства, съдът е кредитирал приложеното възражение № 9636/11.10.2007 г. на Вида Христова, още повече същото не е било оспорено по предвидения процесуален ред. Пред касационната инстанция е приобщено заверено ксерокопие на документа, идентично с приложеното пред първата инстанция, т. е. липсват основания истинността и верността му да бъдат поставени под съмнение. Решението не страда и от порока материална незаконосъобразност и е обосновано. Въз основа на точен анализ на данните по делото и съобразно приложимите към спора разпоредби съдът е приел, че решението на кадровия орган е прието при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените в тази насока съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция. Жалбоподателката, сега ответник по касация, не е била запозната с предложението на и. д. директор на НСлС за определяне на индивидуално възнаграждение, а представеното от нея възражение не е било приобщено към материалите, предоставени на ВСС, въз основа на които е прието обжалваното решение. По този начин е лишена от възможност да аргументира защитната си теза пред кадровия орган и съответно е нарушено правото й на защита. Правилно съдът е посочил, че предложението на ръководителя на НСлС не отговаря на изискването, поставено в чл. 2.3 от Правилата да бъде придружено с писмени мотиви за предложения размер. Доводите на административния орган, че такива се съдържат в предложението на прекия ръководител на отдела, в който работи жалбоподателката не могат да бъдат споделени, доколкото в същото не се визират конкретни нарушения, респ. данни за лошо изпълнение на служебните задължения от магистрата, а констатации за личността й, които не могат да се счетат като оценка за дейността й. Правилно съдът е посочил, че съдържащите се в предложението сведения за единственото цитирано в него досъдебно производство, за което се твърди, че е допуснала пропуски и забавяне на сроковете, са опровергани от приложената по делото справка от наблюдаващия прокурор. Неоснователно е и оплакването в касационна жалба, че се касае за решение на кадровия орган, взето по целесъобразност, което не може да бъде контролирано от съда. По аргумент от чл. 169 от АПК, решенията, приети от органа при упражняване на предоставената му дискреционна власт също подлежат на съдебна проверка относно спазване на изискването за законосъобразност на административните актове. В случая, по съображенията, изложени по-горе, съдът правилно е извел извод, че оспореното решение на ВСС е прието в нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя неговата незаконосъобразност. Предвид изложеното, касационната жалба на ВСС е неоснователна, не са налице сочените в нея касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт, поради което същият следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,