Решение № 13950 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4984/2018 г.

ВАСVI отделение14.11.2018 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 655/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13950 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4984/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Чаушев от [населено място] срещу решение № 308 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 655/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, Териториално поделение на НОИ гр. Благоевград, Първи състав на ТЕЛК към "МБАЛ - Благоевград" АД и Регионална дирекция по социално подпомагане гр. Благоевград, не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Д. Чаушев от [населено място] против експертно решение № 594 от 5.07.2017 г. на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични болести. Настоящият касационен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно по следните съображения: В анамнезата към процесното експертно решение на НЕЛК изрично е записано, че на 15.07.2009 г. Чаушев е опериран по повод бластом на езика и пода на устата. Извършена е хемиглосектомия и дисекция по Крайл. Посочен е хистологичен резултат от 2009 г. "диференциран до умерено диференциран плоскоклетъчен карцином в някои участъци рТЗ" и епикриза № 952 от 5.08.2009 г. на СБАЛ по лицево-челюстна хирургия. Проведена е постоперативна химиотерапия. През 2011 г. е установен рецидив на заболяването и паренхимни белодробни мета. Проведени са курсове по схема химиотерапия. Преценено е, че към датата на прегледа в ТЕЛК лицето е без клинични данни за рецидив и мета. Следователно решаващият състав на НЕЛК е съобразил предходните онкологични диагнози, извършил е преглед на лицето на 5.07.2017 г., като е отчел липсата на данни за налични към момента на прегледа в ТЕЛК подобни диагнози. С експертно решение № 594 от заседание № 112 от 5.07.2017 г. на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични болести, е потвърдено експертно решение № 502 от заседание № 30 от 17.02.2014 г. на I състав ТЕЛК към "МБАЛ - Благоевград" АД. С последното на лицето е призната 68 % трайно намалена работоспособност, за срок от една година - до 1.02.2018 г. Към последното цитирано експертно решение са приложени етапна епикриза от 8.02.2017 г., издадена от "Специализирана болница за активно лечение по онкология "Свети Мина" ЕООД, към която видно от медицинската документация, лицето подлежи на диспансерни прегледи и наблюдение. В анамнезата за тази епикриза, след описанието на онкологичните заболявания с давност от 2009 г. и март 2011 г. и проведеното във връзка с тях лечение, изрично е посочено: "В настоящият момент е в леко увредено общо състояние, без субективни оплаквания." Цитираната етапна епикриза е изготвена от компетентни онколози, един от които е лекуващ лекар, а другият - завеждащ отделение към лечебното заведение. Назначената и изслушана по първоначалното дело медицинска експертиза съдържа общи разсъждения на вещото лице – онколог, без конкретика и дори не отчита факта, че експертно решение № 594 от 5.07.2017 г. на НЕЛК е взето след преглед и обсъждане от специализираните състави по хирургични и УНГ болести. Това вещо лице също така не коментира становището на НЕЛК УНГ болести, записано изрично в експертното решение. По този пункт на решението на лицето е призната 40 % ТНР, съгласно ч. III, р. 6, т. 12 от Наредбата за медицинската експертиза от 2010 г. По делото няма медицински данни този текст да е приложен неправилно, в какъвто смисъл е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения акт. Вещото лице е назначено и изслушано по искане на жалбоподателя, но правилно съдът не е кредитирал неговото заключение. Съгласно чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, той не е бил длъжен да възприема заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, което е сторил. В тази връзка не е допуснато твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В т. 17. 1 от експертното решение на НЕЛК са отчетени и преценени като общо заболяване, състояние след хемиглосектомия, аксиална резекция и дисекция по Крайл, както и състояние след ПХТ и лъчетерапия. Но предвид проведеното лечение водещата диагноза е "Лезия, излизаща извън границите на една и повече локализации на пода на устната кухина". При наличната актуална медицинска документация, обсъдена по-горе в тези мотиви, не може да се приеме друга водеща диагноза (онкологична) и да се прави извод, че решението на НЕЛК е издадено от некомпетентен състав. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че съставът на НЕЛК, определил процента на трайно намалена работоспособност на Чаушев, е компетентен да се произнесе по неговите заболявания. Съдът е отчел и обстоятелството, че решението на НЕЛК е със срок до 1.02.2018 г. В тази връзка касаторът не съобразява, че към 14.03.2018 г., когато е подал настоящата жалба, срокът на оспореното експертно решение вече е изтекъл, а той е черпил права от него. Предвид изложеното в тези мотиви се приема, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Същото е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Липсата на касационни основания обуславя оставяне в сила на решението. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 112, ал. 1, т. 4