Решение № 2514 от 9.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Неделчев от гр. Варна против решение 1278/18.10.2022 г., постановено по адм. дело 852/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради и което се иска неговата отмяна и уважаване на иска му по чл. 128а, ал. 1 АПК, като се обяви нищожността на определение 3221/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 2526/2022 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Ответната страна Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. По делото е подадена и молба с вх. 666/12.01.2023 г. от Комисията за защита на личните данни, чрез процесуален представител, за допълване на постановеното по настоящето дело определение от 06.01.2023 г., в частта за разноските, като се иска присъждане на сторените с подаването на отговора разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Н. Неделчев иск за обявяване нищожността на определение 3221/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 2526/2022 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с които са оставени в сила определение 54/11.01.2022 г. и определение 272/01.02.2022 г., постановени по адм. дело 2447/2021 г. по описа на Административен съд Варна, като също така ищецът е осъден да заплати на Комисия за защита на личните данни юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За да постанови този резултат административният съд направил подробен анализ на фактическата обстановка по делото и приел, че определението е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата се от закона писмена форма, подписано е от всички съдии от постановилия го съдебен състав. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след сезиране с иск за обявяване на нищожност на съдебен акт. Наведените в касационната жалба доводи, че в обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от Неделчев доводи за нищожност на определение 3221/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 2526/2022 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, са неоснователни, тъй като съдът е обсъдил фактите и доводите относими към спора, който е обявяване на нищожност на съдебен акт. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. В случая Административен съд Варна е сезиран с иск за обявяване на нищожност на определение 3221/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 2526/2022 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което са оставени в сила определение 54 от 11.01.2022 г. и определение 272 от 01.02.2022 г., и двете постановени по административно дело 2447/2021 г. от Административен съд Варна. Определението, чието нищожност се иска, е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, който е компетентен да осъществява инстанционен контрол по определения на административните съдилища (чл.229, ал.1, т.1 във вр. чл. 236 и чл. 208 и сл. АПК). Правилно първоинстанционният съд е определил предмета на спора и е посочил, че с иска по чл. 128а АПК пред административния съд се поставя въпроса за валидността на съдебния акт., но не може да бъде предмет на проверка допустимостта му. Следва да се посочи, че валидно е онова съдебно решение, което е издадено от съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, издадено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил. Съгласно чл. 217, ал. 1 АПК решения и определенията на административните съдилища се разглеждат от тричленни състави на Върховния административен съд. В случая АС Варна правилно е установил, че съставът, постановил определението, чиято нищожност се иска, е заседавал в състав от трима съдии на Върховния административен съд и следователно определението е постановено от надлежен състав в пределите на правораздавателната му власт. Освен това, решението е изготвено в писмена форма и е подписано от всички членове на състава. Предвид на така установеното, правилно е прието, че предявеният от Н. Неделчев иск за обявяване на нищожността на определение 3221/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 2526/2022 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е неоснователен и същият е отхвърлен. Обжалваното решение е обосновано, съдът в съответствие с предмета на спора пред него е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил фактическите и правните си констатации аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По отношение на молба с вх. 666/12.01.2023 г., подадена от Комисията за защита на личните данни, чрез процесуален представител, за допълване на постановеното по настоящето дело определение от 06.01.2023 г., в частта за разноските, настоящият състав счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. От една страна, в производството по обжалване на отказ за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса страна е само заинтересованото лице, поискало освобождаването т.е. жалбоподателя, поради и което АС Варна не е следвало да изпраща препис от частната жалба, подадена от Н. Неделчев против определение 3018/20.10.2022 г., постановено по адм. дело 852/2022 г по описа на Административен съд Варна, на КЗЛД. От друга страна, в процесния случай се касае за производство в производството, поради което в този случай определението от 06.01.2023 г. не следва да се допълва и в полза на КЗЛД не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение по отношение на представения отговор. В чл. 81 ГПК е посочено, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски т.е. разноски се присъждат с актовете, с които спорът се разрешава по същество. При този изход на спора, и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на Комисия за защита на личните данни разноски по касационното дело в размер на 100 лева, като за пълнота следва да се посочи, че това, че ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски по производството по делото до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции, не го освобождава от заплащането на съдебни разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,