Решение № 95 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2007 г.

Решение № 95 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Н" А. гр. С., срещу въззивно решение № 67 от 7.03.2007 г. по гр. д. № 1017/2006 г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата "Т" ЕООД (в н.) гр. Х. не изразява становище. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III гр. отделение намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решението от 21.06.2006 г. по гр. д. № 138 /2005 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от " Н. Д. " А., гр. С. срещу "Т" Е., гр. Х. исковете за заплащане стойността на извършените подобрения на основание чл. 74 ЗС и по чл. 84 ЗЗД в размер на 112 704.07 лв. Въззивният съд е приел, че предявения срещу "Т" Е. - в н. гр. Х. иск за заплащане стойността на направени подобрения в имот Търговска къща, застроена на 5400 кв. м в северната част на гр. Х., а именно: изграждане на котелно и нафтово стопанство през 1994 г.; ремонт на покрив и поставяне на хидроизолация през 1994 г.; ремонт на водоем през 1997 г. и поставяне хидроизолация на трафопост е основателен в размер на по-малката сума измежду сумата за извършените подобрения и тази, с която се е увеличила стойността на имота. Приел е, че на "Н" А. се дължи посочената разлика на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС, тъй като собсвеник се е противопоставил на извършване на подобренията. За да постанови този резултат съдът се е позовал на влязлото в сила решение, с което "Н" А. гр. С. е осъдено да предаде на "Т" Е., гр. Х. владението на Търговската къща, на основание чл. 108 ЗС. Приел е, че по делото не е установено наличието на съгласие от страна на ответника за извършване на процесните подобрения, поради което последните са извършени без негово съгласие. Осъществените без съгласието на собственика подобрения са довели от една страна до обогатяване на собственика, а от друга - до обедняване на подобрителя, в конкретния случай на ищеца, съизмеряващо се с по-малката от сумата на извършените подобрения и тази, с която се е увеличила стойността на имота. При определяне размера на дължимите суми за подобренията съдът е приел, че жалбоподателя е недобросъвестен владелец и му се дължи по-малката сума измежду сумата на извършените подобрения и увеличената стойност на имота, позовавайки се на приетата по делото експертиза установяваща този размер. Решението на въззивния съд в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Търговската къща за която са извършените подобрения, предмет на спора по настоящото дело е въведена в експлоатация през 1991 г. С решение на Общински съвет гр. Х. от 29.05.1992 г. общината се включила като акционер в "А" А., като срещу акционерното си участие е внесла в капитала на дружеството ограничено вещно право на ползване за срок от 70 години в Търговска къща - Х. По предявения през 1993 г. от "Т" Е., гр. Х. срещу "Н" А., гр. С. и Община Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС с решение на Хасковския окръжен съд, оставено в сила от Върховния касационен съд с решение от 3.08.2001 г. по гр. д. № 829/2001 г. владението върху Търговската къща е предадено на "Т" Е., гр. Х.. П., предмет на настоящия иск са изградени от ищцовото дружество след предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Безспорно е, че ищцовото дружество е владяло имота в който е извършвало подобренията по силата на обстоятелството, че правото на ползване върху него е било апортирано от акционера-Община Х. С решението по ревадикационния иск е прието, че Община Х. не е била собственик на Търговска къща, тъй като към момента актуването й като общинска тя е била включена в уставния фонд на ответното дружество. Извършеното разпореждане с правото на ползване от общината в полза на ищцовото дружество не е породило целените правни последици, тъй като общината не е била собственик. Липсата на валидно разпореждане с правото на ползване е обусловило извод за осъществено владение върху имота от страна на ищцовото дружество, ответник по ревандикационния иск, без правно основание. Затова, за извършените подобрения то има право на обезщетение в размер на по-малката сума измежду увеличената стойност и действителните разходи. Правилно въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е недобросъвестен владелци му се дължи обезщетение за процесните подобрения на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, а не по чл. 72 ЗС. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е извършил подобренията като добросъвестен владелец, поради което му се дължи по-голямата сума между увеличената стойност и действителните разходи. След предявяване на иска по чл. 108 ЗС добросъвестният владелец се смята за недобросъвестен, поради отпадане на субективния елемент на добросъвестността по чл. 70, ал. 1 ЗС. След уважаване на ревандикационния иск той се превръща в държател. В конкретния случай по делото е безспорно, че искът по чл. 108 ЗС е предявен през 1993 г., а подобренията, предмет на настоящия иск са извършени след 1994 г., т.е. след предявяване на ревандикационния иск, затова законосъобразно въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е било недобросъвестен владелец. Правилно е била уважена претенцията на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, тъй като подобренията са извършени след като е бил предявен искът по чл. 108 ЗС. Неосноветелно се поддържа, че до влизане в сила на решението по ревандикационния иск ищцовото дружество е било добросъвестен владелец, тъй като не е знаело че праводателя на вещното право на ползване не е собственик на вещта. Както вече се посочи подобренията са извършени през 1994 г., т. е. след предявяване на иска по чл. 108 ЗС, а след предявяването му добросъвестният владелец се счита за недобросъвестен. Правилно е прието от въззивния съд, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС, тъй като с предявяването на ревандикационния иск собственикът се е противопоставил, както на осъществяваното от ищеца владение на недвижимия имот, така и на извършването на подобрения в него. Предвид изложеното решението на въззивния съд в обжалваната част като правилно ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение