Решение № 6697 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13907/2014 г.

Решение № 6697 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13907/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 5378 от 07.08.2014 г., постановено по адм. д. № 11566 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. Реилевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на направеното оспорване. Ответникът по касационната жалба - "ЕКО ФАРМ 2010" ЕООД в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неосновагтелност накасационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалбата на "ЕКО ФАРМ 2010" ЕООД Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 02-200-2600/9044 от 01.10.2013 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът е приел, че при издаване на обжалвания административен акт са нарушение изисквания на чл. 14 от наредба № 11 от 3.04.2008 г., не са представени доказателства за извършени плащания на земеделския стопанин, поради което не еналице многогодишен финансов ангажимент спрямо него. Решението на Администратиевн съд - София град е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и между страните в материалното административно правоотношение няма спор за факти в рамките на съдебното производство. Жалбоподателят, в качеството му на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, е подал заявление за входяща регистрация с дата 17.03.2011 г. и заявление за редакция на парцели и схеми от 25.05.2011 г. Дружеството е подало и общо заявление за подпомагане с вх. № 20/190511/69175 от 21.04.2011 г. и от 25.05.2011 г. за плащания на площ и животни с У. 518046, към което е приложена таблица с описание от земеделския стопанин на ползваните парцели и посочване на номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намира. Заявено е участие в Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (Н.), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) и Агроекологични плащания (АЕП). С писмо изх. № 02-200-2600/1812 от 20.07.2013 г. дружеството е било уведомено за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент поради това, че в нарушение на чл. 4, т. 3 от Наредбата за кампания 2012 г. не е заявило участие по мярка 211 и не е спазило поетия през 2011 г. петгодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район. Писмото е било редовно получено на 14.08.2013 г. С оспорения административен акт, на основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата, е прекратен поетият от през кампания 2011 г. петгодишен ангажимент по мярка 211, по заявление У. 20/190511/69175. Съгласно чл. 14 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Земеделският стопанин се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките, както следва: 1. след първата година - 100 %; 2. след втората година - 75 3. след третата година - 50 %; 4. след четвъртата година - 25 %. Правилно съдът е приел, че за дружеството - жалбоподател е възникнал многогодишен ангажимент по см. на чл. 4, ал. 1, т. 2, тъй като тази разпоредба е свързана с установяване факта на първото компенсаторно плащане. Както правилно приема първоинстанционният съд първото компенсаторно плащане не е било доказано от адимнистративния орган, не са били представени нинакви докаазтелства във връзка с това. Обосновано се приема, че единствено подаване на заявлението за 2011 г. не е досатъчно за възникване на финансовия ангажимент. Не може да се сподели тезата на касационния жалоподател, че ангажимента възниква единствено с подаване на заявелнието от земеделския стопанин, без да е необходимо каквото и да е действие от насрещната страна - Разплащаталната агенция. Правилна е преценката за неизпълнен фактически състав по чл. 14 от Наредбата, сочещ на незаконосъобразност на Акта за за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 02-200-2600/9044 от 01.10.2013 г. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила, а в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски. Водим от горното, Върховният административен съд