Решение № 540 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 635/2009 г.

Решение № 540 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 635/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия М. Д. М. против решение № 174 от 30.09.2009 г. постановено по в. н. о. х. д. № 317/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 1,2 и 3 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменяване с намаляване размера на наказанието и отмяна на чл. 242, ал. 8 НК. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. - 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Пловдивският апелативен съд с решение № 174 от 30.09.2009 г. по в. н. о. х. д. № 317/2009 г. е потвърдил присъда № 116 от 3.07.2009 г. постановена по н. о. х. д. № 208/2009 г. на Хасковския окръжен съд. С присъдата подсъдимият М. Д. М. е признат за виновен в това, че на 6.03.2009 г. на ГКПП "Капитан Андреево", на път от Република Турция за България, пренесъл през границата на страната ни, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери -златни изделия с общо тегло 1916.40грама на стойност 72823.20 лв., поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. "д", вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК е осъден на наказание пробация и глоба в размер на 15000 лв. Определени са му пробационните мерки по чл. 42, ал. 2, т. 1, 2 и 5 НК - "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години; "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от две години и "поправителен труд" за срок от една година, при 20% удръжки от възнаграждението му в полза на държавата. На основание чл. 242, ал. 7 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението- златните изделия. На основание чл. 242, ал. 8 НК е отнет в полза на държавата лекият автомобил марка "БМВ Х5", собственост на "Интер Лийз Ауто" ЕАД, клон Пловдив. Съображенията, изложени в подкрепа на наведените доводи, не се споделят от настоящия състав. Възражението, че е налице порок при формиране вътрешното убеждение на съда, при постановяване на решението не са изследвани в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, а е проявен избирателен подход при оценка на доказателствата. Последното в най-голяма степен касаело приложението на чл. 242, ал. 8 НК. Настоящият състав намира, че с всички тези възражения, не се държи сметка на начина, по който е проведено съдебното производство. Видно от данните по делото след образуването му, по повод внесения обвинителен акт, производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК. В първото по делото заседание на 3.07.2009 г. защитникът на подсъдимия е направил искането, подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Преди да вземе решение за реда, по който ще се разгледа делото съдът е изпълнил всичките си задължения, произтичащи от процесуалния закон, разяснил е на подсъдимия последиците от решението му и едва след като се уверил, че те са му известни е приел, че няма пречка за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Признаването изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, задължава съда в мотивите на присъдата след като ги приеме за установени, като се позове на направеното самопризнание и останалите доказателства, събрани в досъдебното производство, да посочи при тези факти налице ли е извършено престъпление, както и каква е квалификацията на същото. Това си задължение съдебните инстанции са изпълнили, като законосъобразно са приели, че деянието е съставомерно по чл. 242, ал. 1, б. "д" НК, което по същество не се оспорва и в касационната жалба. Единственото възражение, правено последователно и пред двете съдебни инстанции касае приложението на чл. 242, ал. 8 НК, както и размера на наложеното наказание "глоба". Въпросът за това дали превозното средство е послужило за пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, е преценяван от двете съдебни инстанции, които са изложили достатъчно убедителни съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав. Минималната разлика в стойността на контрабандната стока и стойността на лекия автомобил не позволява извод, че последната "явно не съответства на тежестта на престъплението", поради което и правилно лекият автомобил е отнет в полза на държавата. Наложеното наказание "глоба" в размер на 15000 лв. не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, то е съответно на извършеното престъпление и в най-голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието са неоснователни. Налице е обаче нарушение на чл. 42б, ал. 1 НК, тъй като при постановяване на съдебния акт не е отчетена настъпилата законодателна промяна, която задължава съда при налагане на наказание "пробация" включваща пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" да определи периодичността на изпълнението й, която не може да бъде по-малко от два пъти седмично. Този пропуск може да бъде отстранен и от настоящата инстанция, като при определяне на минималната, предвидена периодичност с нищо не се утежнява положението на подсъдимия и в този смисъл обжалваното решение следва да бъде изменено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение