Решение № 214 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6232/2007 г.

Решение № 214 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6232/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на Н. П. С. и В. С. С., и двамата от гр. К., срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 18.VII.2007 г. по в. гр. д. № 431/2007 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на К. РС от 04.I.2006 г. по гр. д. № 138/2005 г. и допълнителното такова от 10.I.2007 г., с които са отхвърлени предявените от В. и Н. С. срещу Й. Р. В. и Р. С. М. искове за обявяване нищожността поради заобикаляне на закона на договор за замяна на недвижими имоти, сключен между М. с нот. акт № 005/2003 г., и искове за обявяване нищожността поради липса на предмет на посочения договор в частта за размера над 1/2 ид. част от прехвърления имот /или над 1/4 ид. част от целия имот/. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищците са били собственици на 1/2 ид. част от дворно място, цялото с площ 749 кв. м, представляващо п-л ХV-1476 кв. 121 по плана на гр. К., и на 1/2 ид. част от построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 118 кв. м. С нот. акт № 120/1993 г. ищците дарили на внучката си ответницата Р. М. 1/2 от притежавания от тях имот, т. е. 1/4 от него. С нот. акт № 005/2003 г. М. заменила 1/2 ид. част от целия парцел **** от сградата срещу друг имот, собственост на отв. В. През 2004 г. с нот. акт № 195/2004 г. тя продала получения при замяната имот на П. В. Според показания на св. К. имала нужда от пари и взела от П. В., който бил брат на ответника. П. В. започнал да притеснява М., за да му върне парите и я заплашвал, че ще й вземе къщата. Месец след като взела парите тя заменила притежаваната от нея идеална част от недвижимия имот, тъй като нотариусът й обяснил, че продажба не може да бъде извършена. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че не е установено по делото страните по договора за замяна да са имали цел със замяната да постигнат непозволен от закона резултат, само в какъвто случай договорът би бил нищожен на това основание. Такъв извод не налага обстоятелството, че М. взела пари назаем от брата /за което по делото липсват доказателства/ на ответника В, с оглед и на това, че впоследствие тя продала получения по замяна имот на трето лице П. В., който дори и да е брат на ответника, те са различни правни субекти и могат свободно и поотделно да участват в гражданския оборот. Няма данни по делото П. В. да е закупил имота в качеството на пълномощник и от името на ответника, за да се направи евентуално извод за заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Че замяната е действителна сделка следва и от обстоятелството, че двете сделки са сключени не непосредствено една след друга, а продажбата е извършена година след замяната. По претенцията за нищожност на замяната поради липса на предмет, тъй като ответницата е била собственик само на 1/4 ид.част от имота, а не на 1/2, колкото е прехвърлила, въззивният съд е приел, че замяната на чужд имот няма вещнотранслативно действие. Това не се дължи на нищожност, а на обстоятелството, че действителният собственик не е загубил своите права. Касационната жалба на В. и Н. С. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че въззивният съд е отказал отмяната на нотариалния акт частично до размера на прехвърлената половина от имота, която не е била собственост на Р. М. установено е по делото, че М. е сключила с ответника договор за заем и поради невръщането на парите е била принудена от него да прехвърли имота си, следователно волята на страните не е била покупко- продажба, а паричен заем. Не е било възможно да се осъществи продажба поради наличие на съсобственици и затова е прибягнато до замяна на очевадно неравностойни имоти. Тези действия са насочени към прикриване на фактическите отношения между ответниците и заобикаляне на закона. Иска се отмяна на решението и отмяна на нотариалния акт до 1/2 от прехвърлената част и прогласяване нищожността на сделката поради заобикаляне на ЗС. Претендират се и разноски. Ответницата по касационната жалба Р. С. М. е заела становище за нейната основателност. Ответникът Й. Р. В. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно. Законосъобразен и в пълно съответствие с представените от страните доказателства по делото, преценени съобразно изискванията на чл. 188 от ГПК /отм./, е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените искове за прогласяване на нищожност поради заобикаляне на закона на сключения между ответниците договор за замяна. Правилно въззивният съд е приел, че не е установено страните по договора да са целели с него постигането на забранен от закона резултат, само в какъвто случай той би бил нищожен на предявеното основание. Дори замяната да прикрива покупко-продажба на идеална част от недвижимия имот без да е предложена на другите съсобственици, каквото е твърдението на ищците, сега касатори, прикритата сделка не е забранена, нищожна, а само поражда възможността за упражняване от съсобствениците на правото си на изкупуване на придобитите от третото лице дялове по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Не следва да се разглеждат доводите в касационната жалба, че действителната воля на ответниците не е била покупко-продажба, а сключването на договор за заем, и че поради невръщането на парите М. била принудена от В. да му прехвърли имота си. Тези доводи са заявени за първи път пред настоящата инстанция, с оглед на което въззивният съд не е следвало да ги подлага на преценка и да ги съобразява при произнасянето си, а следователно, те не може да бъдат предмет и на касационната проверка. Не следва да бъдат разглеждани и оплакванията относно отмяната на нотариалния акт за замяна в частта за прехвърлената част от имота, която не е била собственост на М. Такава претенция ищците - касатори не са предявили в производството по настоящото дело и нито първоинстанционния, нито въззивния съд са се произнасяли в тази насока. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) на касаторите не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,