Решение № 7768 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2015 г.

Решение № 7768 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от "Финауто" ЕООД - гр. София, представлявано от управителите Робърт Мартин Кларк и Джанмария Ла Порта, чрез пълномощника адв. Андон Атанасов Настев, за отмяна на влязлото в сила определение от 3.02.2015 г., постановено по адм. дело № 16/2015 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, оставено в сила с определение № 2995/18.03.2015 г. по адм. дело № 2498/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В искането за отмяна се поддържа, че е налице ново обстоятелство, установено с ново доказателство - решение № 13/2.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с което същият се е произнесъл по жалбата на "Финауто" ЕООД против решение № ХА-22 П/2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - гр. Хасково. Счита, че съгласно т. 8 от Постановление № 4/22.09.1976 г. на Пленума на Върховния съд, подадената жалба против мълчаливия отказ на министъра на околната среда и водите следва да се приеме и като жалба срещу последвалото по-късно изрично произнасяне на същия с решение № 13/2.02.2015 г. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - гр. Хасково, чрез пълномощника юрисконсулт Веска Петрова - Делчева, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Излага съображения, че представеното доказателства е съществувало, докато делото е било висящо, тъй като решение № 13/2.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите е връчено на "Финауто" ЕООД на 4.02.2015 г., а определението на административния съд, чиято отмяна се иска, е влязло в сила след произнасянето с определение № 2995/18.03.2015 г. по адм. дело № 2498/2015 г. на ВАС, пето отделение. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, приема за установено следното: С определението от 3.02.2015 г. по адм. дело № 16/2015 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, което е предмет на искането за отмяна, е оставена без разглеждане жалбата на "Финауто" ЕООД - гр. София против решение № ХА-22 П/2014 г. на директора на РИОСВ - гр. Хасково и е прекратено производството по делото. С обжалваното пред съда решение на директора на РИОСВ е прекратена процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост за инвестиционно предложение "Изграждане на МВЕЦ "Поточница", разположен на бента на река Арда в землището на с. Морянци, община Крумовград, с възложител "Финауто" ЕООД. За да постанови това определение, административният съд е приел, че решение № ХА-22 П/2014 г. на директора на РИОСВ - гр. Хасково е връчено редовно на "Финауто" ЕООД, последният го е обжалван по административен ред пред министъра на околната среда и водите с жалба, подадена на 14.11.2014 г. в МОСВ; по - горестоящият административен орган е получил преписката на 26.11.2014 г., поради което двуседмичният срок по чл. 97, ал. 1 АПК за произнасяне, е изтекъл на 10.12.2014 г. В този срок органът не се е произнесъл, а жалбата до съда е подадена на 09.01.2015 г. При тези фактически данни, съдът е направил извода, че 14-дневният срок по чл. 149, ал. 3 от АПК е изтекъл на 29.12.2014 г., поради което жалбата до съда, подадена на 9.01.2015 г., е просрочена. Това определение е обжалвано от "Финауто" ЕООД пред Върховния административен съд с частна жалба, подадена на 16.02.2015 г. и заведена с вх. № 560 от същата дата в деловодството на Административен съд гр. Хасково. Обжалваното определение е оставено в сила с определение № 2995/18.03.2015 г. по адм. дело № 2498/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В мотивите на определението на ВАС е посочено, че съгласно чл. 149, ал. 3 АПК, когато административният акт е обжалван по административен ред, какъвто е и процесния случай, срокът за оспорването му пред съд започва да тече от съобщението, че по - горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Съгласно чл. 97, ал. 5 АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Правилно първоинстанционният съд в случая е определил началния момент на срока по чл. 97, ал. 1 АПК - от постъпване на жалбата на дружеството в МОСВ на 26.11.2014 г., и в съответствие с това е определил датата, на която изтича срока за произнасяне на този орган, както и срока за обжалване на първоначалния административен акт. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е подадено от легитимирано лице по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и при наличие на правен интерес, тъй като с определението, чиято отмяна се иска е преградено по-нататъшното развитие на делото. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Както се посочи, в случая се твърди наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В искането за отмяна се поддържа, че новото обстоятелство е произнасянето на по-горестоящия административен орган - министъра на околната среда и водите с изричен акт - решение № 13/2.02.2015 г., по жалбата на "Финауто" ЕООД против решение № ХА-22 П/2014 г. на директора на РИОСВ - гр. Хасково. С искането се представя и доказателството, за което се твърди, че е ново - решение № 13/2.02.2015 г. на министъра, като се поддържа, че същото е връчено на представител на дружеството на 4.02.2015 г. От съдържанието на решение № 13/2.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите се установява, че с него е отхвърлена жалбата на "Финауто" ЕООД против решение № ХА-22 П/2014 г. на директора на РИОСВ - гр. Хасково. Актът на министъра е връчен на представител на "Финауто" ЕООД на 4.02.2015 г., видно от приложената към искането за отмяна разписка за получаване на пратка с № 1828796 на куриерска служба "Star post". Решение № 13/2.02.2015 г. не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е съществувало по време на висящността на производството и е било известно на подателя на искането за отмяна, след като му е връчено на 4.02.2015 г., съгласно приложената по делото разписка за връчване, както и предвид изричното му твърдение в искането за отмяна в този смисъл. По същите съображения представеното доказателство не установява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. От фактическите данни по делото е видно, че подателят на искането "Финауто" ЕООД е разполагал с решение № 13/2.02.2015 г. на министъра на околната среда и водите дори преди датата, на която е подал частната жалба против определението от 3.02.2015 г. на Административен съд гр. Хасково - 16.02.2015 г., поради което е имал обективната възможност да се позове на това обстоятелство пред Върховния административен съд, както и да представи решението на министъра на околната среда и водите пред съда - с частната жалба или впоследствие, докато делото е било висящо. Отделно от изложеното, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и поради това, че обстоятелството, за което се твърди, че е ново, както и представеното с искането доказателство, за което се твърди, че е ново, нямат значение за правилното решаване на делото, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска. С това определение е разрешен процесуалния въпрос относно допустимостта на подадената от "Финауто" ЕООД жалба против решение № ХА-22 П/2014 г. на директора на РИОСВ - гр. Хасково, предвид установения в процесуалния закон срок за обжалване. Релевантните фактически обстоятелства, така както са установени от първоинстанционния съд и съответно - възприети от касационната инстанция по частната жалба, не се оспорват от "Финауто" ЕООД, а с искането за отмяна не се твърдят различни от приетите от съда факти. Както безспорно се установява от самото решение на министъра на околната среда изводите, същото е постановено на 2.02.2015 г., т. е. след изтичане на срока, в който двете съдебни инстанции са приели, че следва да се произнесе министъра като по-горестоящ орган в производство по чл. 81 и сл. АПК - 10.12.2015 г. Въпросът дали съдът правилно е приложил закона, като е приел за просрочена жалбата на "Финауто" ЕООД против решение № ХА-22 П/2014 г. на директора на РИОСВ гр. Хасково, е въпрос по същество, който не може да бъде пререшаван, тъй като възможностите за инстанционен съдебен контрол на определението на Административен съд г. Хасково са изчерпани. Поради изложените съображения, не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, с оглед тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен в съответствие с § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 9, ал. 4 от същата наредба. Поради това, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,