Решение № 10763 от 14.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2016 г.

Решение № 10763 от 14.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването срещу решение № 5757/16.05.2016 г., постановено по адм. дело № 5639/2015 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав. Наведени са доводи за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът - М. А. Б., чрез процесуалните си представители оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд, което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Петчленен състав на Втора колегия към Върховния административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС отменя заповед РД-15-210/03.04.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното правоотношение на М. А. Б. За да постанови оспорваното решение, тричленният състав приема, че заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., но същата е в противоречие с целта на закона и с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Установено е, че присъщите за длъжността функции са запазени като е увеличен и броят на служителите, на които е възложено изпълнението на тези функции. Същевременно са налице две вакантни бройки за създадената нова длъжност "старши експерт". Следователно по отношение на заеманата от Б. длъжност не са налице материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Приложените по делото длъжностни характеристики не могат да обосноват друг извод, тъй като същите са изготвени един месец след издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и не са връчени на съответните служители. За да се установи, че органът по назначаването е извършил структурни промени, като е възложил на длъжността "главен експерт" други функции, а заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностна характеристика, то длъжностните характеристики следва да са изготвени към момента на утвърждаване на съответното длъжностно разписание, за да се удостовери, че именно от длъжност с такива функции се е нуждаел органът по назначаването, а длъжността заемана от Б. престава да съществува. Доказателства в тази насока по делото не са представени. Освен това правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 от кодекса административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква при преструктуриране на администрацията, без да е намалена числеността й да се премахнат първо бройките, които не са заети, тъй като очевидно дейността може да се изпълнява от по-малко служители на съответната длъжност. В случая това не е направено - налице е вакантна позиция за длъжността "главен експерт", като след съкращението отново са налице вакантни длъжности, а е премахната бройка за длъжност, чиито функции се изпълняват от реално назначен служител и същевременно бройките, предвидени за изпълнение на длъжността са увеличени. По този начин е нарушен и принципа, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и правата на жалбоподателката са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, тъй като оптимизирането на работата, без да се намалява общата численост на администрацията е следвало да се предприеме с премахване на щатни бройки, които са вакантни. Нарушението на принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК също обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и е основание за нейната отмяна. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на индивидуалния административен акт се преценява към момента на неговото издаване. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията изисква да се установи, че длъжността, заемана от съкратения служител като нормативно определена позиция или система от функции, задължения и изисквания не съществува в новото длъжностно разписание или ако съществува, е намален броят на самите позиции. Правилна е преценката на съда, изведена въз основа на събраните доказателства, че нито едно от горните обстоятелства не се установява в конкретния случай. Към момента на издаване на процесната заповед не е имало длъжностни характеристики за длъжностите по новото длъжностно разписание, а представените по-късно не установяват принципно различие в системата от функции, задължения и изисквания. Различното им систематизиране и начин на формулиране не променя същността и характера на извършваната работа. Не е налице и намаляване на броя на позициите за длъжността "главен експерт" в дирекция "Управление на държавното участие в търговски дружества" в сравнение с предходното длъжностно разписание, нито е намален общият брой на длъжностите в дирекцията. При тези фактически констатации съдът е направил обоснован и верен правен извод, че не е налице реално съкращение на длъжността на жалбоподателката. Настоящият състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд досежно неправилното приложение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Безспорно е правомощието на органа по назначаването да разпорежда промени в структурата, вкл. вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при които да бъдат съкратени едни и разкрити други такива. Това е проявление на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Упражнявайки тези си правомощия, административният орган следва да вземе решение, което трябва да е законосъобразно (чл. 4 АПК), при негативни последици в не по-голяма степен от най-необходимото за целта (чл. 6, ал. 2 АПК) и възможно по-благоприятно за държавата, обществото и адресатите на акта (чл. 6, ал. 3 АПК). Несъответствието с целта на закона от своя страна, води по силата на чл. 4, ал. 2 и чл. 146, т. 5 до незаконосъобразност на акта. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за незаконосъобразност на заповед РД-15-210/03.04.2015 г. на министъра на здравеопазването. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалните представители на ответната в производството страна и на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая, от ответника по касация са представени доказателства за реално направени разноски в размер на 700 лева (седемстотин лева) за адвокатска защита. Касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в последното по делото съдебно заседание. Регулиращата правна норма на чл. 78, ал. 5 ГПК определя, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Размерът следва да бъде обоснован и справедлив, както и да не бъде по-нисък от предвидения, при спазване изискванията на чл. 8, ал. 3 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 1 от 09.07.20014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е определен в размер не по-малък от този на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. В конкретния случай, договорът за правна помощ е от 20.09.2016 г. С ПМС № 375/28.12.2015 г. от 01.01.2016 г., минималната работна заплата за страната е в размер на 420 лева. Предвид гореизложеното, възражението за прекомерност следва да бъде уважено и размерът на дължимите разноски от касационния жалбоподател следва да бъде редуциран на 420 (четиристотин и двадесет) лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия