Решение № 3136 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2010 г.

Решение № 3136 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Лидия Василева Гарванова от гр. София, жк Люлин, бл. 427, вх. А, ап. 4, срещу решение № 1 от 29.01.2010 г. по адм. д. № 3388/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Ответникът Изпълнителния Директора на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), редовно призован не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, разгледана по същество е основателна. С решение № 1 от 29.01.2010 г. по адм. д. № 3388/2009 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Лидия Василева Гарванова против Заповед № РД-18-14 от 6.03.2009 г. на Изпълнителния Директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в частта, с която е одобрен кадастралният регистър по отношение на жилищен имот с идентификатор 68134.4361.99.3.4., находящ е в гр. София, жк. Люлин, бл. 427, вх. А, ет. 2, ап. 4, като неоснователна. Съдът е приел, че не са представени доказателства за опровергаване констатацията на административния орган. Направен е окончателният извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението, предмет на съдебен контрол страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че със Заповед № РД-16-26 от 22.08.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, на основание чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за част от територията на район "Люлин", Столична община. След запознаване с изготвените кадастрални регистри касационната жалбоподателката е подала възражение с вх. № 138 от 3.12.2007 г. до СГКК - София, като е посочила, че по отношение на собствения й имот - апартамент, находящ се в жк "Люлин", бл. 427, вх. А, ет. 2, ап. 4, неправилно като документ за собственост е записано "договор за продажба на наследство, включително земеделска земя, издаден от Столичен общински съвет, вписан на 15.04.1986 г., том. 5, рег. № 2200, дело 7588. Жалбоподателката е посочила също така, че документите, които я легитимират като собственик на този имот и които следва да бъдат записани в кадастралния регистър са: договор за покупко-продажба на жилище от 25.01.1979 г., рег. № 52, том 12, по чл. 117 от ЗТСУ, сключен с ГДИС и протокол от 27.03.1986 г. по гр. дело № 1128/1986 г. на СРС, вписан нотариално на 15.04.1986 г., том 5, № 218, рег. № 8200. Възражението й е било разгледано на заседание на комисията по чл. 47 от ЗКИР и с протокол № КД-10-19-1/15.01.2008 г. то е било уважено и е взето решение в кадастралния регистър да се коригират данните за собственост и за акта, съгласно приложения от Лидия Гарванова договор за покупко-продажба. При нова справка в регистъра тя отново е констатирала, че в същия е посочен само един от документите й за собственост за процесния имот и в тази връзка е депозирала жалба с рег. № 94-127/20.05.2008 г. до изпълнителния директор на АГКК. В отговор по жалбата с писмо рег. № 94-127/2.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, Лидия Гарванова е уведомена, че при извършена проверка е установен технически пропуск при коригиране на кадастралните регистри по уваженото от жалбоподателката възражение, който пропуск ще бъде отстранен. Със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, изпълнителният директор на АГКК е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за частта от територията на район "Люлин", Столична община при граници: околовръстен път, бул. "Европа", бул. "Сливница" и административната граница на район "Люлин" с районите "Илинден", "Красна поляна" и "Овча купел", заповедта е обнародвана в Държавен вестник, бр. 26/7.04.2009 г. По делото е приета като доказателство извадка от кадастралния регистър на недвижим имот от 16.05.2009 г., одобрен с оспорената заповед. В тази извадка е посочено, че собственик на процесния имот е Лидия Василева Гарванова и като данни за акта легитимиращ лицето собственик е вписано: протокол за съдебна делба № 218, том 5, рег. № 8200 от 15.04.1986 г., издаден от служба по вписвания - София и договор № 52, том 12, от 25.01.1979 г., издаден от ГДИ София СГНС. Представена е и схема № 146/14.05.2009 г. на самостоятелен обект в сграда с индификатор 68134.4361.99.3.4., издадена въз основа на одобрения с посочената заповед кадастрална карта и кадастрални регистри. В схемата е посочено, че собственик на апартамент с площ от 65,12 кв. м, с адрес: гр. София, жк. "Люлин", ул. 409, бл. 427, вх. А, ет. 2, ап. 4 е Лидия Василева Гарванова, а като документ за собственост са вписани: протокол за съдебна делба № 218, том. 5, рег. 8200 от 15.04.1986 г., издаден от Служба по вписванията - София и договор № 52, том 12 от 25.01.1979 г., издаден от ГДИ София СГНС. По първоинстанционното делото са приети като доказателства единствено извадки от кадастралния регистър на недвижимите имоти, в които е посочен процесния имот към дата 8.11.2007 г. датата 07.03.2008 г. - след отразяване на направеното възражение от 3.12.2007 г., както и към момента на оспорване на заповедта - 14.10.2009 г. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна и от представените по делото доказателства безспорно се установява, че в кадастралния регистър са описани всички документи за собственост на процесното жилище, така както те са били посочени и представени във възражение вх. № 138/3.12.2007 г. на Лидия Гарванова до СГКК - София и последвала жалба от същото лице с рег. № 94-127/20.05.2008 г. до изпълнителния директор на АГКК. В постановеното решение административния съд е приел още, че действително се установява по делото от представените извадки от кадастралния регистър, че към датите 8.11.2007 г. и 7.03.2008 г., при попълването на данните по отношение на процесния имот са били допуснати неточности и грешки, но това обстоятелство не би могло да доведе до отмяна на заповедта в оспорената й част, тъй като е безспорно по делото, че тези данни са били коригирани и към датата на издаване на заповедта както и към настоящия момент, в кадастралния регистър са били вписани коректно и правилно документите, удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателката върху процесното жилище. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът е преценил законосъобразността на оспорената заповед на Изпълнителния Директор на АГКК в частта, с която е одобрен кадастралният регистър по отношение на процесния жилищен имот, без да са приложени по делото този регистър с отразени в него документи за собственост върху апартамента и документи, удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателката върху него. Изводът на съда е необоснован, доколкото е основан на документи за собственост, които не са приложени в делото. Приетото от него, че допуснатите грешки при вписване на данните за собственост са коригирани след направеното възражение от жалбоподателката и правилно в регистъра са отразени документите за собственост, е въз основа на сравнения между вписаните документи в представените извлечения от регистъра и претендираните за вписване документи за собственост от жалбоподателката, описани във възражението й от 7.12.2008 г. до АГКК и в жалбата й до съда. В случая съдът не е указал на страната съобразно чл. 171, ал. 4 от АПК, че за твърдените обстоятелства не представя доказателства. Делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила. Така установените процесуални нарушения са съществени. Те препятстват възможността за ефективна проверка законосъобразността на оспорения административен акт. При така установените недоказани данни, първоинстанционният съд е следвало да упражни процесуалните си правомощия по чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК, за да попълни делото с доказателства относно спорните и недоказани обстоятелства. Визираната порочна процесуална дейност на Административен съд - София-град е основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, както и при необходимост да назначи вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,