Решение № 7637 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Пловдив, срещу Решение 216 от 08.01.2025 г., постановено по адм. дело 2066/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Т. П. от гр. Пловдив срещу Решение 2153-15-254 от 11.09.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-695 от 08.08.2024г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът А. Т. П., чрез адв. Радев, оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното съдебно решение е правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и върне(по-прецизно изпрати-срв. чл.173 ал.2 АПК)преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж в общ размер 18 години и 12 дни на П. в периода 27.07.1998г. 09.08.2016г. на длъжност следовател в ОП Пловдив, не следва да се зачете като такъв положен при условията на първа категория труд. Настоящият касационен състав намира крайния извод на административния съдия за незаконосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира върху правилното приложение на материалния закон. Не е спорно, че П. не отговаря на изискването за придобиване на право на пенсия по чл.69 ал.2 КСО, тъй като за 2024г. лицата придобиват право на пенсия при навършена възраст от 54 г. и два месеца за мъжете и жените. В случая П. не е навършила тази възраст, поради която няма право на пенсия на посоченото основание. От друга страна чл.69б ал.1 от КСО ясно дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия в конкретния случай за 2024г при възраст 50 години и 8 месеца за жените, но изискването е да са работили при условията на първа категория труд. Последното следва да се тълкуват през призмата на чл.104 ал.1 КСО и приетата въз основа на законовата делегация Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Доколкото почти целият брой години осигурителен стаж на ответника по касация на длъжност следовател са придобити по време на действието на НКТП, а положеният от нея труд на тази конкретна длъжност не попада в нито една от хипотезите на чл.1 от Наредбата, то следва да се приеме, че същата не е полагала труд при условията на първа категория. В тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност, но не фигурират лицата, работещи на длъжностите и по законите, посочени в чл. 69 от КСО, вкл. и този на следователите по ЗСВ. Или нормата на чл.69 ал.2 КСО има различно по обхват съдържание, респективно и персонална насоченост от разпоредбата на чл.69б ал.1 КСО. По този начин различни се явяват и правните последици за лицата, които биха желали да ползват облекчен ред за пенсиониране, тогава, когато не са достигнали било минимално изискуемата се от закона възраст или тези, на които не им достига осигурителен стаж. С нормата на вторична правна уредба (чл.18 ал.4 НПОС) се предоставя възможност на лицата, които имат стаж в специални ведомства или на посочени длъжности, който не е достатъчен, за да могат да се пенсионират по реда на чл.69 КСО, да се пенсионират по реда на чл.69б ал.1 и 2 КСО, стига обаче да са достигнали изискуемата се от закона възраст, която в случая е 54 години и 2 месеца. Лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 18. ал. 4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл. 69б ал. 1 или 2 от КСО единствено когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, т.е. трябва да са навършили изискуемата възраст по чл. 69 от КСО. С оглед на това настоящият съдебен състав ревизира предходната си практика по този въпрос, респ. споделя тази, развита в: Решение 6691/ 19.06.2025г. по адм. дело 12195/ 2024г.; Решение 6921/24.06.2025г. по адм. дело 3303/2025г.; Решение 7144/25.06.2025г. по адм. дело 3130/2025г.; Решение 7201/26.06.2025г. по адм. дело 3326/2025г. и др. по описа на ВАС на РБ. Консеквентно, атакуваното съдебно решение следва да се отмени, а вместо него се постави друго, с което жалбата на П. срещу решението на касатора се отхвърли, като неоснователна. По разноските. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски в размер на общо 400 лева за: юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции и за платената ДТ за касационно обжалване, които следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което се намира ТП на НОИ Пловдив на основание § 1 т.6 ДР на АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение