Решение № 3983 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12004/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Добрева, гражданин на Република Албания, чрез процесуалния му представител адв. К. Александров, срещу решение 6071 от 17.10.2023г., постановено по адм. дело 1081/2023г. по описа на Административен съд - София град. Твърди се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се съдебна практика на СЕС. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отмени атакувания отказ. Ответникът - завеждащият Консулска служба в посолството на Република България в гр.Тирана, Република Албания, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол пред първата инстанция е отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /виза тип "D"/, на Е. Добрева, гражданин на Република Албания, постановен на 18.01.2023 г. от завеждащия Консулска служба в посолството на Република България в гр.Тирана, Република Албания, на основание чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ. С оспорения акт, органът е приел, че документите и установените факти, не доказват по убедителен и надежден начин, че целта на заявеното пребиваване е действителна. Сочи се наличие на основателни съмнения, че бракът на заявителя с българската гражданка е сключен с цел Република България да се използва като транзитен пункт за миграция в ЕС и че липсват фактически съпружески отношения лицата не са живели заедно. Административният съд е разгледал подробно твърденията в жалбата, анализирал е събраните доказателства и е направил преценка на оспорения административен акт. От фактическа страна е приел, че заявителят Е. Хасмуча, гражданин на Република Албания и М. Добрева, гражданин на Република България, са сключили граждански брак на 03.08.2022г. в гр. Тирана, Република Албания, за който на 14.09.2022г. от Община Пазарджик, е издадено удостоверение за сключен граждански брак, а Е. Хасмуча е приел фамилно име Добрева и е декларирал, че се установява на територията на Република България на адрес в [населено място], общ. [община]. Същият кандидатства за виза тип "D" на осн. чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ. След проведена съгласувателна процедура по реда на Инструкция КОВ-04-02-351/15.08.2013 г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи, е изготвена справка от директора на ОДМВР Пазарджик, видно от която по данни на М. Добрева, същата се е запознала с жалбоподателя по интернет, след което сключили брак, а последният останал да работи в гр. Тирана. В същата справка се сочи, че на декларирания пред органа адрес, има строяща се сграда, която е необитаема; че майката на М. Добрева не познава и не се е срещала с жалбоподателя, който не е познат в селото, а според данните в ИИС на МВР е установено, че последният е влизал два пъти на територията на Република България на 17.08.2021г. и излиза същия ден и на 28.09.2022г. и излиза на 30.09.2022г. При горните доказателства е издаден оспорения административен отказ. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е. Добрева срещу отказа на органа. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Потвърждават се изложените от органа фактически основания наличие на фиктивен брак с българска гражданка, сключен с цел заобикаляне на правните норми, уреждащи статута на чужденците съпрузите не живеят заедно, не се намират на заявения адрес на семейното жилище, което е в строеж. От правна страна е прието, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, административният съд е достигнал до обоснован извод, че обжалваният отказ е законосъобразен. При преценка на наличните доказателствени средства, обосновано е прието, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване в Република България, с което са осъществени предпоставките по чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ. Неоснователни са доводите на касатора за противоречие на оспореното решение с материалния закон. Правилно, административният орган и първоинстанционният съд, са приели, че представените от чужденеца документи и установените в проведената процедура факти, не доказват по убедителен и надежден начин, че целта на заявеното пребиваване е действителна; че са налице основателни съмнения, че бракът на заявителя с българската гражданка е сключен с цел Република България да се използва като транзитен пункт за миграция в ЕС и че липсват фактически съпружески отношения между тях. С горното се отречени твърденията на чужденеца за наличие на брачни отношения и семейни връзки, които да налагат дългосрочното му присъствие в страната. Анализирани са относимите разпоредби на чл.21, § 1 и чл.32, §1 от Визовия кодекс /Регламент 810/2009 на Европейския парламент и Съвета/, като е прието, че в случая е налице надлежно изпълнение на задължението на националните органи да преценяват дали кандидатът за пребиваване представлява риск за незаконна имиграция и дали съществуват основателни съмнения относно заявени обстоятелства. Събраните доказателства установяват основания и за дерогация на установеното в чл.8 от ЕКПЧОС, право на личен и семеен живот. С оглед на изложеното, обосновано и правилно съдът е констатирал законосъобразност на оспорения отказ за издаване на виза за продължително пребиваване на жалбоподателя, който отказ съответства на приложената разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното с нея съдебно решение е правилно и поради това следва да бъде оставено в сила. Неотносимо към фактите по делото е цитираното в касационната жалба решение С-503/03 на СЕС. Същото е обсъждано от административния съд, а формираните в тази връзка мотиви, се приемат изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. В случая, отказът на органа не е обоснован с данни в Шенгенската информационна система за чуждия гражданин, които биха били относими към преценката за наличие на сериозна заплаха, засягаща основните интереси на обществото, какъвто е казусът пред СЕС. Безспорно е, че фактическите и правни основания за издадения отказ за продължително превиване на касатора са различни от обсъжданите в цитираното решение, което няма връзка с настоящия спор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение