Решение № 6138 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2015 г.

Решение № 6138 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. П. срещу решение № 311/06.10.2015 г., постановено по адм. д. 400/2015 г. по описа на Административен съд-Перник. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и съображения за липса на мотиви по голяма част от доводите, изложени в жалбата и писмените бележки. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - полицейски орган Р. К. С., разузнавач при сектор "ПКП" към ОД на МВР-Перник, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 311/06.10.2015 г., постановено по адм. д. 400/2015 г. по описа на Административен съд-Перник е отхвърлена жалбата на Д. Р. П. против Заповед рег. № 313з-593/29.07.2015 г. на полицейски орган Р. К. С., разузнавач при сектор "ПКП" към ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане но жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ-Перник. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати до разпит и двама свидетели, от чиито показания е прието за установено, че не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на оспорената заповед. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Административният съд е приел, че преди издаване на оспорената пред него заповед, при извършване на оперативно издирвателни действия е установено местонахождението на обявен за издирване автомобил. На 29.07.2015 г. Оперативна група на ОД на МВР-Перник се е намирала на новият язовир в с. Ярджиловци, общ. Перник при намерения автомобил и е снемала обяснения от работещите в заведението служители относно това кога се е появил този автомобил, когато на същото място с друг автомобил са се появили жалбоподателя и още едно лице, за което служителите на МВР са разполагали с оперативна информация, че има съпричастност към противозаконно отнемане на автомобили на територията на гр. Перник и гр. София и появата му точно на това място е породила основателно съмнение за участието им в извършване на престъпление. При снемане на обяснения от новопристигналите лица се констатирало противоречие с вече дадените обяснения от работещите в заведението. Според свидетелските показания, дадени в открито съдебно заседание на 11.09.2015 г. при оглед на автомобила, с който е пристигнал Д. П., са намерени и две отверки, ръкавици и два броя средства, с които оперативните служители са предположили, въз основа на притежавания от тях опит относно механизма на извършване на този вид престъпления, че лицата от този автомобил са извършили противоправно отнемане на издирвания автомобил. При така установените непротиворечиво факти, които не се и оспорват от жалбоподателя, правилно АС-Перник е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице фактическите основания, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Възраженията за правното значение на тези факти, обосновани в касационната жалба, са поддържани и пред първата инстанция и им е отговорено мотивирано в обжалвания съдебен акт. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.