Решение № 3450 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 749/2009 г.

Решение № 3450 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 749/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Подадена е частна жалба от "Калиман" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Христо Христов, против определението от 28.10.2008 г., постановено по адм. дело № 4402/2008 г. по описа на Административен съд София - град, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на дружеството против ревизионен акт № 22500016/11.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД "СДО" на НАП гр. София. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че срокът за произнасяне на решаващия орган по чл. 155, ал. 1 ДОПК е инструктивен, а срокът за обжалване на ревизионния акт пред съда започва да тече едва след връчване на решението на директора на дирекция "ОУИ". Ответникът по частната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на частната жалба, поради това че е подадена след срока за обжалване. При условията на евентуалност поддържа, че частната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване. Възражението на представителя на ВАП за просрочие на жалбата е неоснователно, тъй като жалбоподателят е уведомен за определението за прекратяване на 4.11.2008 г., а частната жалба е подадена на 11.11.2008 г. Подаването на молба за издаване на препис от определението не удостоверява надлежно уведомяване за постановения съдебен акт. С обжалваното определение на Административен съд София - град е прекратено производството по адм. дело № 4402/2008 г., образувано по жалба на "Калиман" ЕООД против ревизионен акт № 22500016/11.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД "Средни данъкоплатци и осигурители" на НАП гр. София. За да постанови този акт съдът е приел, че подадената жалба пред съда против РА е просрочена и затова е недопустима. Приел е за установено, че жалбата против ревизионния акт е подадена в ТД на НАП гр. София на 23.04.2008 г., 45-дневният срок за произнасяне по нея от страна на директора на дирекция "ОУИ" е започнал да тече от 24.04.2008 г. и е изтекъл на 7.06.2008 г., събота неприсъствен ден, поради което се смята за изтекъл на 9.06.2008 г. Предвиденият в чл. 156, ал. 5 ДОПК 30-дневният срок за обжалване на мълчаливо потвърдения РА е започнал да тече на 10.06.2008 г. и е изтекъл на 9.07.2008 г., поради което подадената на 15.07.2008 г. жалба до съда е просрочена. Съдът е изложил съображения, че срокът за произнасяне на решаващия орган по чл. 155, ал. 1 ДОПК е преклузивен, а предвидената последваща възможност от страна на директора на дирекция "ОУИ" да се произнесе в 7-дневен срок от окомплектоване на преписката, се отнася само за случаите, когато жалбата срещу мълчаливо потвърдения РА е подадена в предвидения 30-дневен срок, което в случая не е налице. Така постановеното определение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна по релевантните факти и обстоятелства свързани с преценката относно допустимостта на подадената жалба до съда. Съдът правилно е установил, че "Калиман" ЕООД е подал жалба по реда на чл. 152, ал. 1 ДОПК против ревизионен акт № 22500016/11.04.2008 г., решаващият орган не се е произнесъл по жалбата в 45-дневният срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК, който е изтекъл на 9.06.2008 г., 30-дневният срок за обжалване на РА по чл. 156, ал. 5 ДОПК е изтекъл на 9.07.2008 г., както и че жалбата до съда е подадена на 15.07.2008 г. Срокът по чл. 156, ал. 5 ДОПК започва да се брои след изтичането на 45-дневния срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК, или в случая от 10.06.2008 г. и изтича на 9.07.2008 г., който е присъствен ден. По делото не се спори също, че е постановено решение № 982/30.06.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", с което ревизионния акт е потвърден и това решение е връчено на данъчния субект на 3.07.2008 г. Спорът по делото е правен и е свързан с отговорите на въпросите дали при наличие на мълчаливо потвърден ревизионен акт в хипотезата на чл. 156, ал. 4 ДОПК и липса на подадена жалба до съда по реда и в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, произнасянето на директора на дирекция "ОУИ" с решение за изрично потвърждаване на РА, обуславя възможността на данъчния субект да обжалва този РА в нов срок, който да тече от връчване на решението. Отговорите на тези въпроси, дадени от първоинстанционния съд са правилни. Срокът, предвиден за обжалване на ревизионен акт в чл. 156, ал. 1 ДОПК е преклузивен, както и срокът за обжалване на акта по чл. 156, ал. 5 ДОПК, предвиден за подаване на жалба до съда в случаите по ал. 4. Затова, при неупражняване на правото на обжалване от страна на данъчния субект в преклузивния срок, последиците са еднакви, независимо дали се касае за изрично или мълчаливо потвърждаване. Това означава, че когато ревизионният акт, който е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК не е обжалван пред съда в срока, предвиден в чл. 156, ал. 5 ДОПК, този РА влиза в сила и против него не може да се подава допустима жалба до съда. След изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция "ОУИ" не разполага с материална компетентност да се произнася по жалбата по реда на чл. 152 и сл. ДОПК, тъй като в случая тази компетентност е ограничена от законодателя с определен срок, след изтичането на който се поражда субективното процесуално право на жалба до съда против РА, за който се приема, че е мълчаливо потвърден съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК. Разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ДОПК, според която решаващият орган не може да постанови решение след изтичане на срока за изпращане на преписката в съда, не води до различен извод, поради това че възможността за такова произнасяне възниква само когато вече е подадена жалба от данъчния субект в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК против мълчаливо потвърдения РА. Този извод се налага недвусмислено поради това, че срокът за изпращане на жалбата в съда започва да тече само при условие, че вече е подадена жалба по съда. Затова, разпоредбата не следва да се тълкува разширително, в смисъл, че дава възможност за произнасяне на решаващия орган неограничено във времето, нито от нея може да се изведе обоснован аргумент за инструктивния характер на срока за произнасяне на директора на дирекция "ОУИ". Произнасянето на решаващия орган след срока за произнасяне не води до пораждане на ново основание за обжалване на ревизионния акт, след като законоустановения срок за обжалване по чл. 156, ал. 5 ДОПК, който безспорно има преклузивен характер, е изтекъл. В този смисъл са указанията в тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г., постановено по тълк. дело № 3/2008 г. на ОСК на ВАС. Следва да се подчертае, че в случая не става въпрос за ограничаване правото на защита на засегнатото лице, тъй като изрично е регламентирано в чл. 156, ал. 4 ДОПК, че непроизнасянето в срок се счита за потвърждаване на РА и е предвидена възможност за обжалване пред съда в срок, който е преклузивен и в конкретния случай е изтекъл преди подаване на жалбата до съда. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е направил решаващия извод, че жалбата против ревизионния акт е подадена след преклузивния срок за обжалване, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение