Решение № 389 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 365/2009 г.

Решение № 389 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 365/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкулова Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец М. Г., депозирана чрез неговия повереник, срещу решение № 153/11.05.2009 г. на Софийски апелативен съд, по внохд № 190/09 г., с което е потвърдена постановената по нохд № 2598/08 г. първоинстанционна присъда на Софийски градски съд, НО, V-ти състав. Депозираната касационна жалба обективира недоволство от гражданско- осъдителната част на съдебния акт и съдържа оплаквания за несправедливост на определеното обезщетение за неимуществени вреди - несъответно на предизвиканото с престъпното деяние шоково състояние на пострадалия и на интензитета на изживения от жертвата страх. Предлага се ревизия на въззивното решение, изразяваща се в увеличаване на присъдената сума за неимуществена обезвреда. В съдебно заседание на 25.09.2009 г. пред ВКС процесуалният представител на М. Г. поддържа подадената жалба и пледира за приложение на разпоредбата на чл. 354, ал. 2, т. 5 от процесуалния закон. Подсъдимият В. Й., надлежно уведомен не участвува в настоящото производство, като неговите права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат. Защитата аргументира неоснователност на касационната жалба и моли съда, съблюдавайки закона и моралните норми за справедливост, да не уважава същата. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваното въззивно решение, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в рамките на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 15.01.2009 г., постановена по нохд № 2598/2008 г., Софийският градски съд е признал В. М. Й. за виновен в това, че на 18 септември 2007 г., в гр. С., направил опит умишлено да умъртви М. Н. Г., като престъплението останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание на чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 58, б. "А", вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия закон го осъдил на три години лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане. С визирания съдебен акт е уважена приетата за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданскоправна претенция срещу подсъдимото лице за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществените вредни последици от престъпното посегателство, като гражданският иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 15 000 лева. По жалби на частния обвинител и граждански ищец Г., и на подсъдимия Й е инициирано съдебно производство по внохд № 190/2009 г., финализирало с въззивно решение № 153/11.05.2009 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Касационната жалба на М. Г. е неоснователна. При осъществения инстанционен контрол настоящият съд не констатира обоснованост на релевираните с жалбата доводи, сочещи на процесуална нужда от упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 2, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, и не възприема предложените на тази плоскост съображения за прекомерна заниженост на обезщетението за неимуществени вреди, съпроводени с искане присъдената сума да бъде увеличена. Атакуваният въззивен акт е правилен в гражданско-осъдителната си част. Софийски апелативен съд е обсъдил обективно значимите за претендираната и ангажирана гражданска отговорност на В. Й., факти и внимателно анализирал обезпечаващите ги доказателствени средства по делото. Задълбочено, при демонстриран професионализъм и с юридически усет са коментирани обстоятелствата, предпоставящи гражданскоправните санкционни последици за подсъдимото лице. Приемайки като цяло установената от първостепенния съд фактология и очертана правна квалификация на инкриминираното деяние по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Й му е наложено предвиденото в закона наказание, въззивната инстанция е преценила, че те са елемент от фактическия състав, сочещ на основание за възникване и носене на гражданска отговорност. Престъплението, предмет на обжалваното решение съставлява непозволено увреждане, с надлежно доказана причинна връзка между противоправното и общественоопасно поведение на В. Й., и преследвания, очакван вредоносен резултат (смъртта на М. Г.), преодолян чрез адекватните действия на жертвата и своевременно оказаната от Р. Л. помощ - задържане със сила на отразяното с нож от подсъдимия въже и преминаване на пострадалия през прозореца на VI-я етаж в жилище, находящо се в жк "Овча купел", бл. 517, вх. А, на което последният монтирал външна изолация. Законосъобразни, при съблюдаване на разпоредбите на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД и критериите за справедливост, и мотивирани със съдържимите се в наказателното дело фактически данни, са и изводите за размера на дължимата се неимуществена обезвреда на конституирания граждански ищец - М. Г. Въззивният съдебен състав е изследвал характера, естеството и измеренията на причинените на М. Г. психически шок и душевно разстройство (той треперел, изпитвал панически страх при инцидента; и в продължение на десетдневен период след случилото се бил в уплах от височина, отказвал да изолира сгради и да използува уменията си на алпинист на свободна практика), като отчитайки последвалото инкриминираната престъпна проява възстановяване, репарирал претърпените от жертвата неимуществени вреди. Присъденото обезщетение, базиращо се на доказателствения материал и убедително аргументирано от съда, е съразмерно на негативните емоционални преживявания на пострадалото лице и не компрометира принципа за справедливост, вложен и развит в действуващата нормативна уредба. Ориентирано към възмездяване на психическите травми и душевни страдания на М. Г., същото е изпълнило своето предназначение и реализирало желаните цели, поради което ВКС не намира основания за корекцията му в претендираната от повереника на гражданския ищец посока. По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност и с оглед предоставените й процесуални възможности в настоящото производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена присъда от 15.01.2009 г. на Софийски градски съд, по НОХД № 2598/2008 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение