Решение № 3937 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2018 г.

Решение № 3937 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против решение по адм. дело № 1000/2018 г. на Административен съд - В.. В оригинала на решението и на сайта на АС-В., няма номер и дата на решението, но в съобщението до страните е посочен № 1271 от 13.06.2018 г. С оспореното решение е отменена заповед № 581/5.02.2018 г. Касационният жалбоподател излага съображения за материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила на съдебния акт. Твърди, че от представените материали от Специализираната прокуратура, изнесената информация в медиите и запознаване на обществеността с данни за проведена от органите на МВР операция на Митнически пункт В. – запад, се установяват факти и обстоятелства противоречащи на добрите нрави и етичните норми на поведение на служителите в митническата администрация. Посочва, че писмените доказателства предоставени от Специализираната прокуратура обосновават виновно неправомерно поведение при изпълнение на служебните задължение на И. А., както и, че са спазени административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарната процедура. Иска отмяна на съдебното решение и претендира разноски. Ответникът И. А., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: И. А. е заемал длъжност главен митнически инспектор в Митница В. с ранг I-ви младши. Съдът е установил от събраните по делото доказателства, че във връзка с изнесени в медиите данни за проведена на 13.01.2017 г. операция от органите на МВР, на Митнически пункт – В. запад, с писмо рег. № 32-12042/16.01.2017 г. директорът на Агенция "Митници" е изискал от Специализирана прокуратура съдействие и представяне на информация: 1 срещу кои митнически служители са предприети действия в рамките на въпросната операция на МП В.-запад в Митница – В. и какво е процесуалното им качество; 2 има ли повдигнати обвинения на митнически служители и по кои текстове от НК; 3 какви мерки за неотклонение са наложени към момента на лицата по т. 2. В случай, че са наложени мерки за неотклонение – "задържане под стража", къде се изтърпяват същите; 4 към момента внесено ли е, респ. ще бъде ли внесено в Специализирания наказателен съд мотивирано искане по реда на чл. 69 от НПК за отстраняване от длъжност на всеки един от служителите по т. 2 по-горе. В отговор е изпратено писмо рег. № 32-26577/31.01.2017 г. на прокурор от Специализираната прокуратура, от което е установено, че срещу петима служители, сред които и И. А. са повдигнати обвинения. Конкретните обвинения, повдигнати на лицата, включително Арнаудов, са посочени в писмо рег. № 32-28409/02.02.2017 г. и писмо рег. № 32-35553/08.02.2017 г. на прокурор от Специализираната прокуратура до директора на Агенция "Митници". По отношение на И. А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. т. 2, вр. ал. 2 от Наказателния кодекс и е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която впоследствие е променена в по-лека "парична гаранция". Според постановление за привличане на обвиняем от 13.01.2017 г., в периода от началото на 2016 г. до 12.01.2017 г. в гр. В., в качеството си на длъжностно лице, Арнаудов е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица, с цел да вършат в страната престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК, с посочени в постановлението участници. Служителят е уведомил на 12.04.2017 г. началника на Митница – В. за привличането му като обвиняем и за изменението на принудителната административна мярка "задържане под стража" в "парична гаранция". С докладна записка рег. № 32-79293/23.03.2017 г. ръководителят на Инспектората в Агенция "Митници" е отправил предложение до директора на Агенцията за образуване на дисциплинарно производство срещу пет митнически служители, сред които и на Арнаудов, за извършени дисциплинарни нарушения. Със Заповед № ЗАМ-335/32-80675/23.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници", на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, е разпоредено Дисциплинарният съвет, назначен със Заповед № ЗАМ-148/32-38287/11.02.2016 г., да образува дисциплинарно дело срещу посочените държавни служители, сред които и И. А. за извършени от тях нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл, описани в докладна записка, с рег. № 32-79293/23.03.2017 г., на ръководителя на Инспектората в Агенция "Митници". С протокол от проведени заседания на 27.03.2017 г. и 04.04.2017 г. дисциплинарният съвет е приел, че видно от постановление за привличане като обвиняем от 13.01.2017 г., И. А., в качеството си на длъжностно лице, през периода от началото на 2016 г. до 12.01.2017 г. е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат в страната престъпления по чл. 301 и чл. 320 НК. С оглед приетите фактически обстоятелства въз основа на събраните писмени доказателства, дисциплинарният съвет е изразил становище, че с описаното деяние И. А. е нарушил т. т 2, 3, 4, 6, 12, 13 и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, вр. чл. 2, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, както и т. т. V. 24, V. 26, VІІ. 5, VІІ. 6, VІІ. 8 и VІІ. 9 от длъжностната характеристика, връчена му на 25.04.2016 г. и т. т. VІІ. 4, VІІ. 5, VІІ. 6 и VІІ. 7 от длъжностната характеристика, връчена му на 09.06.2014 г., вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, което е дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл и може да му се наложи наказание на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Със същите мотиви е издадена и оспорената заповед № 581/5.02.2018 г. на Директора на Агенция "Митници". За да отмени административния акт съдът е изложил съображения, че заповедта, в нарушение на изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, не съдържа съществен реквизит – описание на нарушението, тъй като не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на жалбоподателя, уронващи престижа на службата. Няма мотиви за обстоятелствата, при които са извършени твърдените дисциплинарни нарушения, нарушението не е доказано. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Постановено е въз основа на събраните допустими доказателства, след обсъждане на всички наведени и относими за спора твърдения и защитни доводи. Привличането на служителя като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение, сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушение поради неспазване на правилата на Етичния кодекс. П. твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. Административният орган не е установил с доказателства конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Основната функция на Дисциплинарния съвет, вменена му с чл. 96, ал. 2 от ЗДСЛ, е да изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, която в случая не е осъществена Мотивите за допуснато нарушение от служителя на сочените законови норми следва да бъде обосновано с доказани конкретни фактически действия или бездействия, каквито не са установени. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че в заповедта няма факти, въз основа на които да се приеме, че е извършено твърдяното дисциплинарно нарушение. Постановлението за привличане на обвиняем от 13.01.2017 г. и постъпилите писма от Специализираната прокуратура не са доказателство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая липсва проведено самостоятелно дисциплинарно производство, в рамките на което да са доказани действия или бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения. Относно твърдените за осъществени от Арнаудов деяния в заповедта липсва посочване на събрани доказателства, а само на писмени документи, които не съдържат конкретни факти за извършени конкретни нарушения от митническия служител. Многобройните медийни публикации, приобщени по дисциплинарната преписка отразяват предполагаеми корупционни действия на служителя, които са предмет на обвинението в наказателното производство. Следва да се посочи, че по делото няма данни към датата на издаване на заповедта наказателно производство срещу Арнаудов да е приключило с влязла в сила осъдителна присъда. Такива данни няма и към настоящия момент. Правилен е изводът на съда, че не е налице и неизпълнение от страна на служителя на задълженията на т. 1 от Заповед № ЗАМ – 1097/24.11.2009 г. – да уведоми незабавно началника на Митница – В. за образуваното срещу него наказателно производство. Според приложените по делото доказателства –уведомление, протокол с рег. № 32-101261/12.04.2017 г. и приемо-предавателен протокол, Арнаудов е изпълнил това задължение в първия възможен момент, при явяването му на работа – 12.4.2017 г., след като е променена мярката за процесуална принуда и е освободен под гаранция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице твърдените касационни основания по чл. 209 от АПК. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид изхода на спора. В полза на ответника и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се присъдят разноски по делото в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2019 г. Сумите, претендирани за заплащане на допълнителни разходи за пътуване в размер на 129, 21 лева, не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства да са платени от страната в съответствие с договора за правна защита и съдействие р. III, т. 1. След връщане на делото първоинстанционният съд следва да отстрани допуснатата грешка с непосочване на номера и датата на постановяване на съдебния акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение