Решение № 14874 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2010 г.

Решение № 14874 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пена Йочева Хаджийска от гр. Ловеч, подадена чрез упълномощен адв. М. Близнаков, против решение № 139 от 16.12.2009 г., постановено от Административен съд - Ловеч, първи административен състав, по адм. д. № 226/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката оспорва изводите на съда относно валидността на проведената административна процедура и твърди, че не е доказано обстоятелството дали имотът има характер на овощна градина. Касаторката заявява, че в процесната заповед липсва номер на имота и не е ясно дали правото на ползвателя е относимо към тази заповед и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - кметът на община Ловеч не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Веселина Дакова Ташева, Вера Дакова Ташева и Петя Дакова Събчева също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на съдебното решение, защото предоставянето на земя за ползване по 21 ПМС от 1963 г. става с решение на ИК на ОНС или ГНС, каквото в случая не е приложено по делото. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 139 от 16.12.2009 г. е отхвърлена жалбата на Пена Йочева Хаджийска от гр. Ловеч срещу заповед № 2985/25.11.2004 г. на кмета на община Ловеч, с която е признато на ползвателите - наследници на Дако Петков Овесенски от гр. Ловеч, правото да придобият собственост при условията на § 4б, ал. 1 и § 4з, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставена за ползване земя в м. "Полето" в землището на гр. Ловеч и е възложено да извършат пазарна оценка на имота с подаване на молба в центъра за информация и административни услуги на гражданите. За да достигне до този резултат, Административният съд - Ловеч е приел, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в съответната писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съдът се е позовал на приета съдебно-техническа експертиза, според която имотът има характер на изоставени трайни насаждения /лозе с овощни дървета/ и в момента лозе няма. В мотивите на обжалваното решение е установено, че земята е предоставена на Дако Петков Овесенски с решение на Общинска комисия по ТПС от 07.02.1967 г. в размер на 0,5 дка и същият имот е отразен в ПНИ, одобрен със заповед № 379/30.06.2008 г. на областния управител на област Ловеч под № 551.326 като нива с площ от 619 кв. м. От тук е изведен извод, че заповедта е валиден административен акт, издаден от кмета на общината съобразно изискванията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в съответствие с целта на закона. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото в атакуваното решение неправилно са цитирани и обсъждани нормите на § 4з и на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са неотносими към настоящата хипотеза, правоотношенията в която се развиват само по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и на § 61, § 62 и § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Едва след влизане в сила на процесната заповед, издадена с горепосоченото правно основание, следва да се отрази съответния имот в ПНИ и чак след това се издават заповеди с правно основание § 4з и § 4к, ал. 7 от от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решаващият съдебен състав счита, че са неправилни изводите на Административен съд - Ловеч по отношение на наличието на документ, с който ползвателят и наследниците му се легитимират като лица с надлежно предоставено право на ползване на посочените в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Това е така, защото на наследодателя на заинтересованите страни не е предоставено право на ползване по този ред. По делото е представено и прието като доказателство решение на ТПС комисия за оземляване на Дако Петков Овесенски от 07.02.1967 г., която комисия е създадена със Закона за трудова поземлена собственост и правомощията й са регламентирани в чл. 4 от този закон. Предоставянето на земя за ползване по реда на ПМС 21/1963 г. се осъществява с решение на ИК на ОНС или ГНС. В протокола от решението на ТПС комисията е посочен номер на решение на решение на ИК на ГНС, но то не е представено на назначената от кмета комисия. От съществено значение в случая е обстоятелството, че наследниците на ползвателя в хода на процеса пред първоинстанционния съд не се позовават на решение на ИК на ГНС и не са го представили за да се приеме като писмено доказателство. Върховният административен съд констатира, че в протокола от 07.02.1967 г. е цитирано и ПМС № 21/63 г. като основание за издаването му, но ТПС комисията не разполага с правомощия по това постановление. Следва да се има предвид и правнорелевантния факт, че, както в текста на процесната заповед, така и в решението на назначената от кмета комисия, не е посочен номер и площ на имота, по отношение на който е признато право на преобразуване на ползването в право на собственост, което прави оспорваната заповед незаконосъобразна. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанцонният съд е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени. Решавайки спора по същество, настоящият съдебен състав счита, че следва да се отмени процесната заповед и преписката да се върне на кмета на община Ловеч за ново произнасяне със задължителни указания за вписване на номер и площ на процесния имот. Освен това следва да се изиска от наследниците на заявителя да представят цитираното по- горе решение на ИК на ГНС за предоставяне на имота по реда на ПМС № 21/1963 г., както и да се установи дали се касае за овощна градина или за нива, според отразяването в ПНИ. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,