Решение № 16073 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12609/2009 г.

Решение № 16073 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12609/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. Смолян срещу решение № 138 от 16.07.2009 г. на Административен съд, гр. Смолян, постановено по административно дело № 26/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че законосъобразността на оспорвания акт се преценява към момента на издаването му без да отчете, че към тази дата не е имало обжалване на наказателното постановление. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Стефан Асенов Кехайов, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е преценил законосъобразността на оспорвания акт към датата на неговото издаване. Моли съда да отхвърли жалбата ката неоснователна и остави в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ПП-ЗКТ-2 от 6.01.2009 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на вътрешните работи, гр. Смолян, с която е наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че оспорваната заповед е издадена въз основа на пет наказателни постановления, с които на Кехайов са отнети всички контролни точки по смисъла на чл. 157, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Четири от наказателните постановления са влезли в сила, но срещу петото - наказателно постановление № 21075/2008 г., има подадена жалба и образувано съдебно производство, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. От правна страна съдът е приел, съгласно разпоредбата на чл. 142 АПК и задължителното за него определение № 6946 от 27.05.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 6003/2009 г., че към датата на издаване на оспорваната заповед има невлязло в сила наказателно постановление, което представлява нарушение на чл. 171, т. 4 и чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Въз основа на това е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, т. 4 АПК. Тези изводи на съда са правилни. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От доказателствата по делото е безспорно, че едно от наказателните постановления, послужили като основание за издаване на оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка, не е влязло в сила към датата на издаване на заповедта. Следователно то не е годно основание за отнемане на контролни точки на водача - чл. 3, ал. 1 от Наредба Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредбата). Липсата на годно основание за отнемане на 7 контролни точки не позволява да се осъществи състава на чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, тъй като от общо 39 контролни точки на водача са отнети 32. Твърдението на касатора, че към датата на издаване на административния акт не е имало доказателства за обжалване на наказателното постановление, поради което за него същото е влязло в сила, не прави оспорваната заповед законосъобразна. В случая изискването за влязло в сила наказателно постановление е изискване на законосъобразност по аргумент на чл. 158, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата и с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Съдът, на основание чл. 142, ал. 2 АПК е длъжен да съобрази и настъпилите нови факти, след издаването на акта, които са от значение за делото. Такъв факт е установеното по безспорен начин и признато от касатора нередовно връчване на наказателното постановление. От него следва правният извод, че наказателното постановление не е влязло в сила. Видно от изложеното твърденията на касатора за нарушение на материалния закон са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,