Решение № 16839 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2013 г.

Решение № 16839 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 101 от 11.07.2013 г. по административно дело № 76/2013 г. Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Шабан Халил Кичук от с. Борино, обл. Смолян, срещу решение № 08/01.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Смолян и потвърденото с него разпореждане № 5504206023/18.01.2013 г. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Шабан Халил Кичук, действащ чрез пълномощника адв. Русева. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а ако не се намери основание за връщане, след отмяната на съдебното решение, с ново решение по същество да се отмени решението на директора на ТП на НОИ - Смолян и потвърденото с него разпореждане. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Смолян, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Смолян, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С процесното разпореждане от 18.01.2013 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Смолян е отказал да отпусне на Шабан Халил Кичук претендираната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителни разпоредби) на КСО. Като мотив за постановения отказ в разпореждането е посочено, че заявителят няма придобит изискуемия 15 г. осигурителен стаж, положен по условията на втора категория труд. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ - Смолян е оставил в сила разпореждането, по съображения, че спорният трудов стаж за периода от 08.01.2008 г. до 01.07.2011 г. (3 години, 5 месеца и 23 дни), положен от Шабан Кичук при осигурителя "Стойките тур" ООД с. Борино на длъжност "автомонтьор", правилно е бил зачетен като такъв от трета категория, а не от втора. За да не уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд обосновано е приел, че както решението на директора на ТП на НОИ, така и потвърденото с него разпореждане са издадени от оправомощени по закон органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон и в съответствие със законовата цел. Решението на Смолянския административен съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебна експертиза, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В хода на съдебно-административното производство по спорния по делото въпрос е установено, че положеният от жалбоподателя труд на длъжност "автомонтьор" през спорния период от 08.01.2008 г. до 01.07.2011 г. в "Стойките тур" ООД с. Борино не е от втора категория, а от трета категория. По отношение на заеманата от него длъжност "автомонтьор" предвид времевите предели на периода темпорално неприложими са разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм., считано от 01.01.2000 г.), поради което не може да се приеме, че полаганият труд е от втора категория. Приложима за казуса е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП, в сила от 01.01.2000 г.). В чл. 2 от същата изчерпателно са изброени длъжностите, които попадат във втора категория при пенсиониране, като трудът на автомонтьора не е сред тях. С оглед на това и съобразно императивната норма на чл. 3 от цитираната наредба материално законосъобразно положеният от касатора труд през периода 08.01.2008 г. - 01.07.2011 г. е зачетен като трета категория. Предвид неприложимостта на ПКТП в случая несъстоятелно се явява позоваването в касационната жалба на приложното поле на т. 67 от ПКТП (отм.). Освен това, при установените по делото с допустими доказателствени средства факти, без значение за изхода на спора е, че за Шабан Кичук за периода са внасяни осигурителни вноски за втора категория труд. Няма и обективни данни в подкрепа на твърдението на касаторовия повереник, че доверителят му през този период, ако и да е бил назначен като автомонтьор, на практика е осъществявал трудова функция на шофьор на тежкотоварни автомобили. В резултат на това, че стажът на Шабан Кичук през този период няма как да се признае за положен при условията на втора категория труд, то той към датата на заявлението му за пенсиониране (подадено на 24.08.2012 г.) не отговаря на изискването за минимум 15 години трудов стаж от втора категория, и съответно постановеният отказ да му бъде отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен, понеже той към този момент не е субект на правото на ранно пенсиониране по реда и при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО и не е допуснал събиране на гласни доказателства за обстоятелствата относно полагания от жалбоподателя труд през процесния период и категорията, към която следва да бъде зачетен, тъй като тези обстоятелства се установяват с писмени доказателства, каквито са събрани. Назначената съдебна експертиза е извършена по конкретно поставени от процесуалния представител на жалбоподателя въпроси, касаещи характера на положения труд през спорния период и неговото категоризиране, като вещото лице е дало компетентно и мотивирано заключение (неоспорено от страните). В случая не е било налице приложното поле на чл. 201, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за възлагане на допълнително заключение, още повече, че по делото даже няма индиция за действителното съществуване на сочените от пълномощника на Шабан Кичук факти, а наличието им се установява с писмени доказателства, визирани в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Не би могло да се кредитира и касационното оплакване за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са касаторовите твърдения за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Шабан Кичук с разпореждането от 18.01.2013 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на ТП на НОИ - Смолян в решението му от 01.03.2013 г., с което оспорването на Кичук срещу това разпореждане не е било уважено. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,