Решение № 15989 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4690/2012 г.

Решение № 15989 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4690/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Златина Бояджиева, действаща в качеството си на процесуален представител на началника на митница Пловдив, срещу решение № 238/6.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1962/2010 г. на Административен съд /АС/ Пловдив, с което е отменено решение № 1370/13.08.2010 г. на началника на митница Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на началник митница Пловдив, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Кастел Експорт" ООД, гр. Карлово, чрез процесуалния представител адв. Дюлгерова, в представена писмена защита взема аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски пред касационната инстанция. Заинтересованата страна - ТД на НАП, Пловдив - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, състав на АС Пловдив е приел за установено, че между "Кастел Експорт" ООД и "Kedron Bearings Services" LLC, Кентъки, САЩ, са сключени договори за доставка на стоманени въжета, като общото количество стоманени въжета по пет броя подробно описани търговски фактури е 130 рула, на стойност 176 026 щ. долара. От страна на търговеца са били представени отчети от "Райфайзенбанк (България) ЕАД, ведно с нареждания за валутни преводи - 60/23.05.2007 г. с посочено основание - FXKJ070509/9.05.2007 г., 112/17.09.2007 г. и 39/9.04.2007 г. - и двете с основание - FXKJ07227/2007 г. Общата стойност на наредените преводи е 136 134,51 щ. долара с получател "HUBEI FUXING SCIENCE AND TECHNOLOGY CO" LTD, тоест колкото е дължимата сума по проформа фактура FXKJ070509/9.05.2007 г. С извършен превод от 9.09.2009 г. по отчет № 88/9.09.2009 г. с посочено основание търговски FXKJ07227-02,04,05/16.07.2007 г. на "Kedron Bearings Services" LLC са платени 85 780,12 щ. долара. Спорът между страните се свежда до това дали с извършения на 9.09.2009 г. превод в размер на 85780,13 USD са погасени единствено задължения по посочените в нареждането фактури, или плащането касае частично погасяване на задължения и по други фактури, издадени от "Kedron Bearings Services" LLC и подробно посочени в първоначалната жалба и в молба до Административния съд гр. Пловдив /л. 114 от първоинстанционното дело/. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е незаконосъобразно относно извършената промяна на митническата стойност на внесената стока, така и относно допълнително начисления ДДС върху така определената с него данъчна основа, като се е мотивирал със заключенията - основно и допълнително, на приетата по делото, неоспорена от страните и кредитирана от съда съдебно - счетоводна експертиза. От счетоводните отразявания на извършените преводи и издадените от "Kedron Bearings Services" LLC фактури вещите лица и по двете заключения са достигнали до извода, че изплатените от търговеца суми съвпадат по размер с договорената цена, като по нито една от фактурите, респективно по нито един от сключените договори не е налице заплащане над уговорената и фактурирана цена. Съдът е приел на основание чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92, че именно декларираното от търговеца е митническата стойност, като са липсвали фактически и правни основания за коригирането на декларираната митническа стойност с обжалваното пред него решение. Решението е правилно. Наведените касационни оплаквания са неоснователни. Правилно съдът е кредитирал заключенията на съдебно- счетоводните експертизи, изготвени компетентно и аргументирано. Въз основа на тях са направени фактически изводи, които кореспондират и с останалите приети доказателства - фактури и ЕАД към тях, по които е извършено плащане с процесното платежно нареждане, наличието на трайни търговски отношения между вносителя и неговия доставчик, съответно на други плащания, както и отразеното в доклада на независимия одитор, според който счетоводството на дружеството е водено редовно. Предвид чл. 182 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за съда не е имало причина да не кредитира счетоводните записвания в редовно водено счетоводство. Съдът правилно е приложил чл. 29, § 1 от РЕГЛАМЕНТ /ЕИО/ № 2913/92 НА СЪВЕТА ОТ 12.10.92 г. относно създаване на митнически кодекс на общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". От своя страна нормата на чл. 141 от регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на съвета за създаване на МКО предвижда, че "при прилагане на разпоредбите на членове от 28 до 36 от Кодекса и на настоящия дял, държавите- членки трябва да спазват разпоредбите на приложение 23. Съгласно п. 1 на Приложение 23 "Тълкувателни бележки относно митническата стойност", който се отнася до тълкуването на чл. 29, § 1, "когато се говори за цена, която реално е платена или дължима, става дума за цената на вносните стоки. По този начин потоците дивиденти или други плащания от купувача в полза на продавача, които нямат отношение към вносните стоки, не се явяват част от митническата стойност". Цитирането от касатора на чл. 29, ал. 3 а) от регламент (ЕИО) 2913/92, съгласно който "действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача, като включва всички плащания, или трябва да се извършат като условие за продажбата от купувача на продавача или от купувача към трета страна за удовлетворяване на задълженията на продавача" е всъщност само в потвърждение на тезата на ответника, независимо, че направената интерпретация цели аргументирането на противната теза. Предвид изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ответника по касация направените от него разноски в касационното производство в размер на 960 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение