Решение № 3572 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2008 г.

Решение № 3572 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила молба от наследниците на Васил Николов Нанов, а именно Катерина Василева Рашкова - Нанова, действаща лично за себе си и като пълномощник на Лилия Василева Маринова-Нанова, Мария Димитрова Нанова, Весела Николова Лазаровска и Васил Николов Нанов, относно решение на ВАС № 11494 от 20.11.2007 г. по адм. дело № 11275/2006 г. Молителите изразяват несъгласие и искат отмяна на решението поради новооткрити доказателства, с които се обявяват за нищожни Заповед № 1815 от 16.06.1999 г. и Заповед № 684 от 20.11.2003 г. на Областния управител на Пловдивска област. Молят да бъдат преразгледани първичните документи, да се установи истината и да получат полагащото им се законово обезщетение по ЗОСОИ. В открито съдебно заседание проведено на 2.04.2009 г. съдебният състав е констатирал, че молбата за отмяна е нередовна и следва да бъде оставена без движение, защото е подадена от Катерина Василева Рашкова-Нанова, действаща лично за себе си и като пълномощник на Лилия Василева Маринова-Нанова, Мария Димитрова Нанова, Весела Николова Лазаровска и Васил Николов Нанов, но същите не са от кръга на субектите, посочени в чл. 32 от ГПК и по тази причина не притежават процесуална правоспособност. Молителите следва лично да преподпишат молбата си, или да упълномощят по надлежен ред процесуален представител за пред съда. Отделно от това молбата не отговаря и на изискванията по чл. 239 от АПК - в същата липсват конкретни отменителни основания, както и обосновка към същата. Затова на основание чл. 242, ал. 1 във връзка с чл. 241 , чл. 212, ал. 1, т. 4 и чл. 213, т. 2 от АПК, молбата за отмяна е оставена без движение като е указано на горните молители в 7-дневен срок от получаване на съобщението да преподпишат молбата за отмяна или да представят надлежно пълномощно за процесуално представителство пред съд, както и в същия срок да посочат конкретните отменителни основания по чл. 239 от АПК и да мотивират и обосноват същите. На 9.04.2009 г. е постъпила молба от всички молители, към която е приложена същата първоначална молба със същото съдържание, само че този път подписана лично и от молителите Лилия Василева Маринова-Нанова, Мария Димитрова Нанова, Весела Николова Лазаровска и Васил Николов Нанов, освен от Катерина Василева Рашкова-Нанова. Приложена е и нова молба - отговор на изискванията по чл. 239 АПК, в която отново се твърди, че решение № 11494 от 20.11.2007 г. по адм. дело № 11275/2006 г. е неправилно и следва да се отмени и поправи, защото съдът нарушавайки принципите на чл. 208, ал. 2 от ГПК е влошил положението на част от жалбоподателите обявявайки по отношение на тях заповедта за нищожна. На 21.05.2009 г. от всички молители е постъпила жалба, в която се сочат като отменителни основания по чл. 239 от АПК противоречиви решения на ВАС, а именно - решение № 6209 от 1.07.2005 г. и решение № 11494 от 20.11.2007 г. и за пореден път се заявява, че решение № 11494 от 20.11.2007 г. по адм. дело № 11275/2006 г. е неправилно и следва да се отмени, защото съдът е нарушил принципите на чл. 208, ал. 2 от ГПК. Ответниците - Областен управител на област Пловдив не заявява становища по молбата за отмяна. Ответниците физически лица - Георги Неделчев Делев, Тодор Неделчев Делев, Костадинка Неделчева Делева, София Рангелова Колева, Делчо Рангелов Делев, Елисавета Якимова Атанасова, Георги Якимов Шопов, Катерина Якимова Шопова, Славчо Калинов Иванов, Славчо Станев Дончев, Петя Ангелова Дейвис, Иванка Калинова Томанова, Любка Калинова Кирковска и Недялка Калинова Атанасова, също не вземат отношение. В производството по отмяната на влязло в сила съдебно решение законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Молбата за отмяна е подадена от надлежни лица по чл. 238, ал. 1 АПК - страни по делото, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 6209 от 1.07.2005 г. по адм. дело № 3852/2005 г., в касационно производство по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС (Закон за Върховния административен съд - понастоящем отменен), тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение. Отменя решението от 15.09.2004 г. по адм. дело № 1632/2003 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част и връща делото на същия съд за ново разглеждане в тази му част. При новото разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд е постановено ново решение № 401/17.04.2006 г. по адм. дело № 823/2005 г. С решение № 11494 от 20.11.2007 г. по адм. дело № 11275/2006 г., в касационно производство по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС (отм.), вр. с § 4 от ПЗР на АПК, тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение отменя горното решение № 401/17.04.2006 г. по адм. дело № 823 от 2005 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, II състав, и вместо него постановява друго, с което отхвърля жалбата на Катерина Василева Рашкова, Лилия Василева Маринова, Мария Димитрова Нанова, Весела Николова Лазаровска и Васил Николов Нанов, срещу Заповед № 684 от 20.11.2003 г. на областния управител на област Пловдив; обявява за нищожна Заповед № 1815/16.06.1999 г. на Областен управител на област Пловдив и обявява за нищожна Заповед № 684/20.11.2003 г. на Областен управител на област Пловдив. Решението на тричленния състав на ВАС е постановено в касационно производство, поради което не подлежи на последващо обжалване и е окончателно, както правилно е записано в него. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молбата за отмяна на Катерина Василева Рашкова - Нанова, Лилия Василева Маринова-Нанова, Мария Димитрова Нанова, Весела Николова Лазаровска и Васил Николов Нанов, след извършените допълнителни уточнявания може да се квалифицира като искане по чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, решението подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". В случая не са налице условията на тази хипотеза, поради следното: Решение № 6209 от 1.07.2005 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение по адм. дело № 3852/2005 г. и решение № 11494 от 20.11.2007 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение по адм. дело № 11275/2006 г., са постановени в едно и също производство само че в различните му етапи от неговото развитие, при което, макар и да е между същите страни и по един и същ административен акт, не е налице условието едното решение да е влязло в сила. Делото е едно и също, макар и с различни номера. Първото решение на ВАС, с което е отменено решението на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане не формира сила на присъдено нещо, с него спорът не се разрешава по същество, а продължава да се разглежда с оглед указанията на по-горната съдебна инстанция. Ако те не са били спазени при новото разглеждане, то това е касационно основание за отмяна по реда на редовното производство, а не основание за отмяна по реда на извънредния способ. На практика всички цитирани по-горе дела са стадии от развитието на един и същи процес и няма две влезли в сила решения, които да си противоречат по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. С оглед изложеното, подадената молба за отмяна ще трябва да бъде оставена без уважение. Оплакванията за неправилност на съдебното решение представляват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, а не основания за отмяна по чл. 239 от АПК, поради което не следва да се обсъждат в настоящото извънинстанционно производство. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - Първа колегия,