Решение № 7762 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2010 г.

Решение № 7762 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марин Петров Кавръков, в качеството му на областен управител на област с административен център Сливен, срещу решение № 172 от 30.11.2009 г., постановено по адм. дело № 246/2009 г. от Административен съд Сливен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - общинският съвет гр. Сливен, в писмено становище, пледира за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователно, оспорването на областния управител на област с административен център Сливен, обективирано в заповед № РД-11-16-49 от 17.08.2009 г., с която е оспорена законосъобразността на т. II от решение № 668 на общинския съвет Сливен, прието на заседанието му от 30.07.2009 г., с което е прието Съюза на пенсионерите да се освободи от заплащане на режийни разноски по чл. 55, т. 82 от НОАМТЦУППТОС за безвъзмездно предоставеното му право на ползване на имот - частна общинска собственост, а именно част от едноетажна масивна сграда със застроена площ от 62 кв. м, състояща се от две помещения и коридор, находяща се в УПИ VIII, кв. 16 по плана на с. Стара река, общ. Сливен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че процесното решение е взето от общинския съвет в кръга на неговите правомощия, при изискуемия от закона кворум и същото не противоречи на разпоредбите на материалния закон. Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло, а делото - да се реши на базата на събраните доказателства. Оспорената т. II на решение № 668 на общинския съвет Сливен, прието на заседанието му от 30.07.2009 г., с което е прието Съюза на пенсионерите да се освободи от заплащане на режийни разноски по чл. 55, т. 82 от НОАМТЦУППТОС за безвъзмездно предоставеното му право на ползване на имот - частна общинска собственост, а именно част от едноетажна масивна сграда със застроена площ от 62 кв. м, състояща се от две помещения и коридор, находяща се в УПИ VIII, кв. 16 по плана на с. Стара река, общ. Сливен е незаконосъобразно. Същото не кореспондира на материалния закон и следва да бъде отменено по следните съображения: Правомощията на общинските съвети са посочени в разпоредбата на чл. 21 - от т. 1 до т. 24 - на ЗМСМА, като в изпълнение на тези правомощия общинският съвет приема подзаконови актове - правилници, наредби, инструкции и ДР. В конкретния случай общинският съвет Сливен е взел решение, съгласно което се е разпоредил с недвижим имот - частна общинска собственост в полза на сдружение, регистрирано по Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), като го е отдал на същото за безвъзмездно ползване за срок от десет години на осн. чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. Няма спор, че това решение е в правомощията на общинския съвет. В изпълнение на правомощията си по ЗМСМА общинския съвет Сливен е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на община Сливен (НОАМТЦУППТОС), в която са уредени отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни на физически и юридически лица услуги и права, реда и срока на тяхното събиране на територията на община Сливен. Изброяването в подзаконовия нормативен акт, както на услугите, така и на цените е точно, детайлно и изчерпателно. В разпоредбата на чл. 55, т. 82, б. "г" - приета с решение на общинския съвет № 424 от 30.01.2009 г., са определени услугите и цените на услугите с ДДС при разпореждане с имоти - общинска собственост, като е предвидено физическите и юридическите лица да заплащат на общината режийни разноски в размер на 2% от цената на имота, или от данъчната му оценка, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, включително и в случаите на безвъзмездни сделки. След като това е така и след като в същата Наредба не е предвидена изрично възможност общинският съвет да "освобождава" от заплащане на тези такси както физическите, така и юридическите лица, то приетото на заседанието на общинския съвет Сливен, проведено на 30.07.2009 г., решение № 668 е незаконосъобразно и като такова ще следва да се отмени. Общинският съвет е ограничен в действията си от разпоредбите на материалния закон и приетите за изпълнението му подзаконови нормативни актове и всички негови решения следва да са именно в тези рамки. В конкретния случай общинският съвет е постановил решение, което изцяло противоречи на нормата на чл. 55, т. 82 от НОАМТЦУППТОС, поради което ще следва да се отмени. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,