Решение № 13519 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2017 г.

Решение № 13519 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. М., от гр. П., подадена чрез пълномощника адвокат Т. Б. против решение № 723/2.05.2017 г., по адм. дело № 2060/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-157/23.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П., с което е оставена без уважение жалба на Мисов срещу Разпореждане № 4205134429/ПР 2141-15-3/07.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., и са присъдени разноски в размер на 350,00 лева. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърдения с него административен акт, както и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба- директора на ТП на НОИ - гр. П., чрез гл. юрисконсулт Г. В. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна само по отношение размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд П. е отхвърлил жалбата на А. М. против Решение № 2153-15-157/23.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П., с което е оставена без уважение жалба на Мисов срещу Разпореждане № 4205134429/ПР 2141-15-3/7.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., и са присъдени разноски в размер на 350,00 лева. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО /редакцията към момента на издаване на разпореждането/ във връзка с чл. 68, ал. 4 от КСО за изменение пенсията на жалбоподателя, тъй като същата е била неправилно отпусната. Съдът е приел също, че решението на директора на ТП на НОИ-гр. П. е постановено от материално компетентен орган - длъжностно лице, на което е възложено ръководството на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ. Решението е неправилно само в частта за присъдените разноски-юрисконсултско възнаграждение за сумата над 100,00/сто/лева до 350,00/триста и петдесет/лева. Установено е по делото, че с разпореждане № 4205134429/ПР 2141-15-3/07.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и чл. 68, ал. 4 от КСО, е отменено Разпореждане № 35/ПРN01035/1.05.2000 г., с което на Мисов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и всички последващи го, като лична пенсия е отпусната считано от 13.05.2007 г. Това разпореждане се явява второ по ред, след като първото разпореждане № 4205134429/20.05.2014 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ П. е било отменено по жалба на Мисов от Директора на ТП на НОИ гр. П. с Решение № РД-252/13.08.2014 г., а пенсионната преписка е била върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за ново произнасяне. С посоченото разпореждане № 35/ПPN01035/1.05.2000 г. е била отпусната първоначално личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) пожизнено при условията на чл. 2, ал. 1 ЗП (отм.), считано от 13.05.1999 г. при осигурителен стаж от II категория 31 г. 00 м. 13 дни, осигурителен стаж от III категория - 06 г. 04 м. 08 дни и общ осигурителен стаж към II категория - 36 г. 01 м. 13 дни. Към 13.05.1999 г., датата от която е отпусната пенсията, Мисов е имал навършена възраст 57 г. 00 м. 00 дни. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж. Въз основа на събраните документи е установено, че за периода от 25.10.1959 г. до 01.01.1990 г., осигурителният стаж на Мисов от II категория труд е в размер на 06 г. 11 м. 14 дни (а не 31 г. 00 м. и 13 дни), осигурителен стаж от III-та категория труд е в размер на 17 г. 05 м. 24 дни, като на основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд е изчислен в размер на 26 г. 02 м. 04 дни. Прието е, че с оглед на тези обстоятелства Мисов не е имал право на пенсия по чл. 2, ал. 1 ЗП от 13.05.1999 г. и на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО разпореждане № 35/ПPN01035/01.05.2000 г. и последващите го следва да се отменят. Административният орган е приел, че Мисов придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 4 от КСО от 13.05.2007 г., при навършени 65 г. възраст и осигурителен стаж 26 г. 02 м. 04 дни, тъй като има над 12 години действителен осигурителен стаж. Не е зачетен осигурителен стаж за периода 02.1998 г. - 12.1998 г., за който фигурират данни в Кооперация "Дитрал", дерегистрирана на 25.09.2000 г., тъй като не е ясно основанието за осигуряване - по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като нает работник или по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като самоосигуряващо се лице. Освен това Мисов е декларирал, че не е работил в Кооперация "Дитрал", а за същият период е работил в инженерингова организация с чуждо участие. Пенсията е определена в действителен размер с доход по образец УП 2 № 137/1.11.2001 г., издаден от НИТИ "Промишлена енергетика"ЕООД. С обжалваното решение № 2153-15-157/23.06.2016 г. директорът на ТП на НОИ гр. П. е потвърдил разпореждането, като е възприел изцяло фактическите констатации и формираните въз основа на тях правни изводи. Правилно първоинстанционинят съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства наведените доводи от Мисов са неоснователни. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт - Решението на Директора на ТП на НОИ гр. П. е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Независимо, че Решение № 2153-15-157/23.06.2016 г. е подписано със запетая не от органа сочен като негов издател, това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. Решението е издадено от името на Директор ТП на НОИ - П. и е подписано от лицето М. Ч., която е на длъжност Началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" в ТП на НОИ - П., поради обстоятелството, че титулярят - Р. Д. е била в платен годишен отпуск за периода 20.06.2016 г. - 28.06.2016 г. включително. Поради това последната е била замествана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 КСО, от друг служител на същото учреждение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед на събраните доказателства са налице предпоставките за изменение разпореждането, с което на Мисов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към момента на издаване на разпореждане № 35/ПPN01035/1.05.2000 г. Мисов не е имал положен осигурителен стаж от 31 г 00 м и 13 дни. Действително положения и доказан осигурителен стаж е 26 г 02 м и 04 дни, съобразно който е коригиран размерът на пенсията. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в тази си част постановеното от Административен съд П. решение е правилно. Решението е неправилно в частта му за разноските. Разноските следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100,00 /сто/лева. По изложените съображения решението следва да бъде отменено само в частта за присъдените разноски за сумата над 100,00 /сто/ лева до 350,00 /триста и петдесет/лева, а в останалата част да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100,00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение