Решение № 2983 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13887/2012 г.

Решение № 2983 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13887/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Ямбол, срещу решение № 132 от 16.10.2012 г. по адм. д. № 154/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Ямбол, трети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата - Ваня Стойкова Стойкова, от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 132 от 16.10.2012 г. по адм. д. № 154/2012 г., Административен съд - гр. Ямбол, трети състав, е отменил Решение № 10-14 от 23.04.2012 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 0-28-000-00-00483991 от 28.02.2012 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "Социално осигуряване", гр. Ямбол. Върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Ваня Стойкова Стойкова е имала осигурителен стаж за всички социални рискове повече от дванадесет месеца до 01.11.2010 г. На 16.02.2012 г. тя подава до ТД на НАП - гр. София декларация, че от 01.11.2010 г. е започнала да упражнява дейност като собственик на "Ексимпо-Трейд" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол. На 22.02.2012 г. Стойкова подава в РУСО, гр. Ямбол, молба - декларация за изплащане на обезщетение за бременност, като представя болничен лист № 0318780 от 16.02.2012 г. за периода 25.01.2012 г. до 04.02.2012 г. От персоналния регистър на НОИ е видно, че на 11.01.2011 г. с наредител "Ексимпо-Трейд" ЕООД, на името на Стойкова е извършен превод на сумата 145 лв. за периода 01.12.2010 г. - 31.12.2010 г. и впоследствие е продължено да се правят вноски в различни размери до 09.01.2012 г., за периода 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г. Тези вноски са отбелязани в регистъра като такива за фонд "ДОО". Но наред с това е посочено, че липсват регистрационни данни в ТП на НОИ. Като собственик на "Ексимпо-Трейд" ЕООД, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО Стойкова е подлежала на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а за общо заболяване и майчинство - по свой избор. Съгласно чл. 4, ал. 10 КСО, редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. По силата на цитираната законова делегация, с ПМС № 30 от 10.03.2000 г., обн. ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. е приета Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (заглавие изм. ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.). Съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираната наредба, задължението за осигуряване на лицата, собственици на ЕООД възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според втората алинея на същия текст, при започване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Според чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ, видът на осигуряването се определя с декларация по образец, която се подава до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Предвиденият в цитираните разпоредби на НООСЛБГРЧМЛ регистрационен режим на самоосигуряващите се лица е задължителен и неспазването му води до невъзникването или прекратяването на осигурителни права. Приетото от първоинстанционния съд, което е в смисъл, че с тази наредба се въвеждат нови условия във връзка с възникването на качеството "осигурено лице", чиято дефиниция е дадена в § 1, т. 3 от ДР на КСО и по този начин издателят на този подзаконов нормативен акт е излязъл извън законовата делегация, поради което цитираните текстове не трябва да се прилагат, не намира законова опора. В разпоредбите на чл. 1 НООСЛБГРЧМЛ се съдържа изискване към самоосигуряващите се лица при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която лицето е регистрирано, да се подава декларация до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. С декларация до същия орган и в същия срок се определя и вида на осигуряването. Следователно цитираните разпоредби се отнасят до реда за осигуряване на самоосигуряващите се лица и същите не са извън обхвата на законовата делегация на чл. 4, ал. 10 КСО. Касае се до регистрационен режим, с който се оповестява пред компетентните органи започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, както и видът на осигуряването. Съгласно чл. 5, ал. 3 КСО, регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция по приходите. С разпоредбите на чл. 5, ал. 4 КСО се създава задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП, посочените в т. т. 1 и 2 данни. Според чл. 5, ал. 6 КСО, съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ. Това е Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 5, ал. 6, предложение второ КСО, именно данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. Предвид посочената нормативна уредба неправомерно Стойкова, която по нейно твърдение е започнала да упражнява дейност като собственик на ЕООД на 01.11.2010 г. да декларира пред НАП тази дейност едва на 16.02.2012 г. От този момент за органите на Националния осигурителен институт възниква задължението служебно, въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция по приходите, да извършат регистрацията на осигурителя и самоосигуряващото се лице за целите на осигурителните права. Видно от болничния лист, който е за отпуск поради бременност, същият е издаден за периода 25.01.2012 г. - 04.02.2012 г., т. е. осигурителният риск е настъпил преди регистрацията на Стойкова по надлежния ред. При неспазване на последния, дори и ако лицето е правило вноски, които е считало, че са такива за общо заболяване и майчинство (поради липсата на регистрация не са извършени проверки относно дължимия размер, както на задължителните вноски, така и на тези по избор), то изводът на органите на НОИ, че Стойкова няма качеството на осигурено лице за риска "бременност", е правилен и законосъобразен. Това е така и защото разпоредбата на чл. 48а КСО изисква освен наличието на 12 месеца осигурителен стаж и към момента на настъпване на осигурителните рискове бременност и раждане, лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява касационната инстанция да постанови ново решение по съществото на спора, с което предвид изложеното в тези мотиви, жалбата се отхвърля. С оглед направеното искане в писмените бележки и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на касатора се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,