Решение № 78 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2011 г.

Решение № 78 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП и на "Транспортно строителство и възстановяване" ДП град София, представлявано от Валери Василев, чрез адвокат Оля Ботева като негов пълномощник против Решение от 30.09.2010 г., постановено по адм. дело № 3078 от 2004 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, 3-ти състав. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационните жалби, молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, като директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП претендира да бъде обезсилено решението в частта, в която е отменен ДРА № 444 от 23.01.2004 г. за размера на декларираните от жалбоподателя задължения за данък върху добавената стойност и съответните лихви за дан. периоди 1998 и 1999 г. и да бъде отменено в останалата му обжалвана част и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, а Транспортно строителство и възстановяване" ДП град София претендира цялостна отмяна на РА и присъждане на разноски.

Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП атакува съдебното решение в частта с която е отменен частично Ревизионен акт (РА) № 444/23.11.2004 г., издаден oт данъчен орган при ТДД"Големи данъкоплатци" /понастоящем ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители"/, потвърден с Решение № 1515/05.08.2004 г. на Директора на РДД София в частта, с която на "Транспортно строителство и възстановяване"ДП град София, са определени: задължения по ДДС и лихви върху тях за данъчен период 01.01.1998 до 31.12.1998 г. от които ДДС в размер 310 297,28 лева и лихви в размер на 1 259 320,21, задължения за лихви в размер на 22367,39 лв. за невнесени в срок авансови вноски за данък върху печалбата за 1998 г., задължения за лихви в размер на 8283,96 лв. за невнесени в срок авансови вноски за данък за общините за 1998г., задължения за лихви в размер на 96814,65 лева невнесен в законоустановения срок данък върху дохода на физически лица за 1998 г., задължения за лихви в общ размер 1048,53 лв., начислени върху сумите на декларирани, но невнесени в срок данъци по чл. 35 от ЗКПО за 1998 г. в размер на 35,67 лв., по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО за 1998 г. в размер на 447,31 лв., по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО за 1998 г. в размер на 197,45 лева, данък върху недвижимите имоти за 1998 г. в размер на 16,90 лв., такса битови отпадъци в размер на 351,20 лева, задължения за периода 01.01.99 г. - 30.11.1999 г. по ЗДДС /отм./ в размер на 228 771,83 лева и начислените върху тях лихви в размер на 1 126 612,50 лв., както и задължение за лихва за 1999 г. за невнесен в срок ДОД по чл. 19 от ЗОДФЛ в размер на 84 273 55 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като в едната си част е недопустимо, а в другата обжалвана част незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата.

Транспортно строителство и възстановяване "ДП град София, чрез адв. Оля Ботева атакува съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 444/23.11.2004 г., издаден oт данъчен орган при ТДД "Големи данъкоплатци"/ понастоящем ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители"/, потвърден с Решение № 1515/05.08.2004 г. на Директора на РДД София. Поддържа, че решението в частта с която е отменен РА е правилно, тъй като към момента на постановяване за данъчен период 1998, до м. ноември 1999 г. е изтекла абсолютната погасителна давност. Излагат доводи за изтекла погасителна давност към настоящия момент и по отношение на задълженията за данъчен период м. 12.1999 г. и за периода м. 01.2000 г. - 11.2000 г. По отношение на задълженията в РА за периода м. 12.2000 г. - 2001 г. счита, че са незаконосъобразно определени.

Ответникът Транспортно строителство и възстановяване"ДП град София, по жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва в приложена писмена защита.

Ответникът директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП по жалбата на Транспортно строителство и възстановяване"ДП град София я оспорва чрез процесуалният си представител юрк. Михайлова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби по изложени съображения.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество двете касационни жалби са частично основателни.

1. По жалбата на директора на Дирекция "ОУИ София при ЦУ на НАП.

Жалбата е частично основателна в частта, в която се твърди, че решението на СГС е недопустимо.

Производството пред съда е образувано по жалба на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" срещу РА № 444/23.01.2004 г. издаден от ТДД "Големи данъкоплатци" град София, потвърден с Решение № 1515/05.08.2004 г. на Директора на РДД-София. От приложената по делото данъчна преписка се установява, че в производството по обжалване по административен ред пред по-горестоящия орган същия е приел, че по отношение на задълженията за 1997 г., същите са погасени по давност. За периода от 01.2002 г. до м. август 2003 г. акта е отменен и върнат за нова ревизия със задължителни указания за ревизиращия орган. В производството пред съда се обжалва ДРА в частта с която са определени данъчни задължения по ДДС за данъчен период 01.01.1998 г. - 31.12.2001 г. в размер на 1 484 710,03 лв. заедно с акцесорно задължение за лихви в размер на 2 603 964,84 лв., както и задължения по ЗКПО за 1999 г. в размер на 35 432,40 лв. данък печалба, заедно с 18 782,18 лв. акцесорно задължение за лихви и 15 120,89 лв. данък за общините. В резултат на извършените корекции след обжалване по административен ред, дружеството е обжалвало РА в частта по справки декларации от 01. до 12.месец 1998 г. Годишните справки декларации не са били обжалвани пред административния съд и по административен ред. Фактически обжалваната сума от дружеството за дължим ДДС за 1998 г. е в размер на 293 630 лв., а не 310 297 297,28 лева, както е приел СГС. По същия начин стои и въпроса с лихвите за този период. Пред АС е обжалвана сумата от 1 229 052,75 лева, а съдът се е произнесъл в тази част за сумата от 1 259 320,21 лв. При спорни задължения по ЗДДС /отм./ за периода 01.01.99 г. - 30.11.99 г. в размер на 139 671,83 лева, съдът се е произнесъл в тази част за сумата от 228 771,83 лева главница ДДС. В тази част на решението съдът е отменил като погасени по давност декларирани от самия жалбоподател задължения, които същия не е оспорил по основание и размер нито пред съда нито пред административния орган. С оглед на горното в тази му част решението се явява недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по задължения, които не са били спорни.

Недопустимо се явява и решението на СГС в частта, с която се е произнесъл извън обжалваните от дружеството за начислени данъчни задължения по ЗКПО за 1999 г., доколкото с жалбата си е бил сезиран единствено за начислен данък по ЗКПО за 1999 г. в размер на 35 342,40 лева, лихви в размер на 18 782,18 лева, както и за явяващото се акцесорно задължение за данък за общините в размер на 15 120,89 лева. Ето защо настоящия състав на ВАС счита, че в тази му части решението на СГС се явява недопустимо и следва да се обезсили, а производството в тази част да бъде прекратено.

В останалата част жалбата на директора на Дирекция "ОУИ София при ЦУ на НАП се явява неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за определените задължения по ЗДДС /главница и лихви/за периода 01.01.98 г. до 30.11.99 г. е изтекла предвидената в закона абсолютна десетгодишна погасителна давност. До 31.12.1999 г. въпросът за абсолютната давност е уреден в чл. 4 от ЗСДВ. Според ал. 5 на същия текст независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съобразно така определения в закона момент, от който започва да тече давностния срок, 15 годишният срок по чл. 4, ал. 5 от ЗСДВ /отм./ е започнал да тече и към момента на постановяване на решението на СГС и към настоящия момент не е изтекъл. В редица свои решения, ВАС е приел, че по отношение на започналите да текат давностни срокове при действието на отменен закон, но неизтекли до неговата отмяна, следва да се установи приложението на закона съобразно основните начала и принципи на правото. Основен принцип, регламентиран в § 7 от ПЗР на ДПК е, че нормите за сроковете, установени в новия закон не се прилагат към започналите да текат срокове по отменения закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон. В настоящия случай, членовете от 2 до 83 от ЗСДВ са отменени с § 3 от ПЗР на ДПК, обн. ДВ бр. 103 от 30 ноември 1999 г. в сила от 01.01.2000 г. В чл. 140, ал. 2 от ДПК /отм./, чл. 171, ал. 2 от ДОПК е посочено, че с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността. Давностният срок, съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК /отм./ и чл. 171, ал. 2 от ДОПК започва да тече от 01.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Следователно, за завършването на давностния срок по отменения ЗСДВ се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон и разпоредбите на чл. 140, ал. 2 от ДПК /отм./ и чл. 171, ал. 2 от ДОПК следва да намерят приложение в конкретния случай. Новият закон има материално правен характер, за него не е предвидено обратно действие, т. е. тази норма започва да се прилага от 01.01.2000 г. и от този момент започва да се изчислява 10 годишният давностен срок за погасяване на вземанията за 1998 г. до м. 11.1999 г. по ЗДДС /отм./ възникнали и станали изискуеми преди влизането в сила на ДПК, за които този давностен срок е по-къс от стария по ЗСДВ. Този срок е изтекъл на 01.01.2010 г. Предвид изложеното и с оглед погасяването по давност на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди 1998 и до м. 11.1999 г. и съответните лихви, решението на СГС с което е уважена жалбата в тази му част срещу РА е законосъобразно и следва да бъде потвърдено до размера на обжалваното от ревизираното лице, а именно общо ДДС за периода в размер на 293 630 лв. и лихви в размер на 1 229 052,75 лв.

2. По жалбата на ревизираното лице, същата е частично основателна.

В представена писмена защита в съдебно заседание на 26.10.2011 г. пред касационната инстанция представителят на жалбоподателя, освен сочените основания за отмяна е направил възражение за изтекла 10 годишна погасителна давност по отношение на определените задължения и лихви за данъчни периоди м. 12.99 г. - м. 11.2000 г. включително. Направените оплаквания от касатора по съществото на спора са неоснователни, но възражението за изтекла общо 10 годишна давност по отношение задълженията за този данъчен период се явява основателно и следва да бъде зачетено. Доколкото се касае за абсолютна погасителна давност, то това възражение следва да се обсъди от касационната инстанция. Съгласно чл. 188, ал. 3 от ГПК /отм./, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК/ в аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ДПК /отм./ с изтичането на 10 годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Публичното вземане произхожда от установено публично задължение и погасяването на вземането има за последица погасяването на задължението. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 3 от ДОПК обаче, отсрочване или разсрочване не се разрешава за задължения по ЗДДС и Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт, като очевидно настоящия случай не попода в кръга на изключенията, предвидени със закон. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ДОПК, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. След като 10-годишният давностен срок е изтекъл и длъжникът се позовава на този юридически факт, то ДРА следва да бъде отменен в тази му част, като в противен случай установените данъчни задължения биха подлежали на принудително изпълнение. В конкретния случай с ДРА на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за м. 12.99 г. в размер на 14 296,40 лв. и съответните лихви в размер на 16 515,89 лв., както и задължения по ЗДДС за данъчен период м. 01.2000 г. - м. 11.2000 г. включително в размер на 984 098,16 лв., както и съответните лихви за този период в размер на 190 491,89 лева. Задължението за м. 12.99 г. при условията на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС /отм./ е следвало да бъде изпълнено до 14.01.2000 г. Следователно, давността по отношение на това задължение е започнала да тече на 01.01.2001 г. и е изтекла на 01.01.2011 г. По отношение на задълженията за данъчни периоди м. 01.2000г.-11. 2000 г., давността е започнала да тече от 01.01.2001 г. и е изтекла на 01.01.2011 г. Следователно, към датата на постановяване на настоящето решение е изтекла десетгодишната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК /съответно чл. 140, ал. 2 от ДПК /отм.//, при действието на който е започнало течението на давността. По същия начин стои въпросът и с обжалваните от дружеството начислени данъчни задължения по ЗКПО за 1999 г. в размер на 35 342,40 лева, лихви в размер на 18 782,18 лева, както и за явяващото се акцесорно задължение за данък за общините в размер на 15 120,89 лева, доколкото и по отношение на тях е изтекла предвидената от закона 10 годишна погасителна давност.

Следва също така да се посочи, че и по отношение на тези задължения, нито в рамките на първоинстанционното производство, нито пред настоящата инстанция представителят на данъчната администрация не е твърдял, търсените задължения да са били отсрочени или разсрочени, или обединявани, или пък по отношение на тях да е бил създаван оздравителен план.

В този смисъл, предвид изтеклата 10-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК /съответно чл. 140, ал. 2 ДПК /отм./ ДРА се явява незаконосъобразен в частта му относно определените данъчни задължения по ЗДДС и съответните лихви за данъчните периоди м. 12.99 г. и м. 01-м. 11.2000 г. включително, както и по отношение на обжалваните от дружеството начислени данъчни задължения по ЗКПО за 1999 г. в размер на 35 342,40 лева, лихви в размер на 18 782,18 лева, както и за явяващото се акцесорно задължение за данък за общините в размер на 15 120,89 лева.

В тази си част решението на Софийски градски съд се явява обективно неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което ДРА да бъде отменен в посочената част и вместо това да се постанови ново, по съществото на спора, с което да се отмени атакувания РА в тази му част поради изтекла абсолютна погасителна давност.

В останалата си отхвърлителна част за определените задължения по ДРА № 444/2004 г., с който данъчните органи са определили допълнително ДДС по СД, както задължения главница и лихви за данък общини и данък върху печалбата за процесния период м. 12.2000 г. - м. 12.2001 г. решението на СГС се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е констатирано от първоинстанционният съд, че в счетоводството на жалбоподателя е налице неправилно отчитане на приходи и разходи от различните видове дейност на дружеството довело до незаконосъобразно прехвърляне на преразход от специфичните дейности финансирани от държавния бюджет към стопанските дейности, поради и което не е приел заключението на ВЛ за тези периоди, че е налице необходимост от приспадане частта на загубите пренесена от минали години за този период.

С оглед на изхода от спора, следва да се присъдят на Транспортно строителство и възстановяване "ДП град София направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 13414,40 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,