Решение № 9125 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2013 г.

Решение № 9125 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15324/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Христина Петкова Динкова, чрез пълномощника й адв. Мариета Цветкова, срещу Решение № 5670 от 26.08.2013 г., постановено по адм. дело № 14516/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/159 от 29.06.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска ес отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноските, направени в съдебното производство. Ответникът - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Съдът от първата инстанция е провел контрол за законосъобразност на уведомително писмо за извършена оторизация изх. № 02-110-6500/159 от 29.06.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на жалбоподателката е отказано финансово подпомагане, на осн. чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, за декларираните по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и заявени за подпомагане за 2011 г. площи, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, че Разплащателна агенция е специализираната акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз, съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За изпълнение на своите функции РА следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), на основание чл. 30 и сл. от ЗПЗП, която е комплексна автоматизирана система, генерираща, като крайни актове, уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП, НР1 или се намаляват или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане (напр. късно деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи). Ето защо оспорваният административен акт е издаден от компетентният административен орган, в предписаната от закона форма. Прието е още, че жалбоподателката е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП и като такава има правен интерес от оспорването. Христина Динкова е подала заявление за единно плащане на площ УИН 11/210611/32934 за 2011 г., като е кандидатствала по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по схемата Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели, като е посочен номерът на физическите блокове и землището, в което се намират - гр. Троян и с. Балабанско. Административният орган е отказал изцяло подпомагане по СЕПП и НР1, без да налага санкции за бъдещ период. От приложените към уведомителното писмо таблиците съдът е установил, че по двете схеми е приета за недопустима площ в общ размер 1. 37 ха, които съотнесени към заявената за подпомагане площ съставляват 48. 24 % наддеклариране по СЕПП и по НР съгласно чл. 58 от Регламент на Комисията 1122/2009 от 30.11.2009 г. Тъй като от приложените в преписката писмени доказателства не е могъл да установи какви са конкретните мотиви площите да бъдат счетени за недопустими за подпомагане измежду различните възможни хипотези, съдът е назначил съдебно-агрономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е възприел като обективно. Експертът е установил, че размерът на недопустимите площи, съответно отказаните суми за подпомагане по двете мерки, са съобразно посоченото в УП, като е изследвал причините за недопустимост на площите за подпомагане за всеки един от парцелите поотделно. В заключение съдът е направил извод, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства, от които да се направи извод, че е изпълнила условията, при които възниква правото на подпомагане. Решение е неправилно. В мотивите на съда липсва каквото и да е обсъждане на представените по делото доказателства, с оглед установяването на релевантните за спора факти. Направено е непълно обсъждане единствено на допуснатата от съда експертиза, чрез заключението на която съдът е "допълвал" и "дописвал" мотивите на административния орган. Не са обсъдени и възраженията на страните. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Съдът е констатирал, че "от приложените в преписката писмени доказателства не се установява какви са конкретните мотиви в случая площите да бъдат счетени за недопустими за подпомагане измежду различните възможни", т. е. не са изложени фактическите основания в акта, но въпреки това е приел, че при постановяването на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направените констатации в таблиците на уведомителното писмо, че е установена недопустима площ, заради което е отказано финансово подпомагане не внасят яснота как е формирана волята на административния орган, още повече при отсъствието на доказателства за извършени теренни проверки в какъвто смисъл е дало заключение и вещото лице ("не са извършени проверки на място от районния технически инспекторат"; " ... към делото не е приложен протокол от проверка на място"; " ... не мога да дам пояснения как е работено във връзка с определяне на този допустим слой площи"). При това положение не става ясно защо административният орган е отказал финансово подпомагане на жалбоподателката и е възпрепятстван съдебния контрол за законосъобразност. Съдът неправилно е разпределил и доказателствената тежест като е приел, че "макар административният орган по общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК да носи доказателствената тежест да установи законосъобразността на оспорения акт, то това не изключва задължението на заявителя да докаже, че отговаря на всички условия и изисквания за подпомагане" без да е посочил кои точно условия, при които възниква правото на подпомагане, жалбоподателката не е изпълнила. Ето защо, като е приел, че уведомителното писмо, с което е отказано финансово подпомагане на жалбоподателката, поради установена недопустимост за подпомагане на заявените площи, отговаря на изискванията на закона, първостепенният съд е постановил необосновано решение, което ще следва да бъде отменено изцяло и вместо него - постановено друго, с което да се отмени обжалваният административен акт. След отмяната на уведомителното писмо делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество, (както в случая), да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Административният орган следва да се произнесе повторно по подаденото заявление за подпомагане, тъй като в противен случай процедурата по него би останала недовършена. С оглед изхода от спора претенцията на касатора за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции е основателна. В случая обаче тя не може да бъде уважена, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима субсидиарно в административния процес, страната не е представила на съдилищата списък на тези разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,