Решение № 159 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 135/2011 г.

Решение № 159 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 135/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1-9/25.02.2010 г., постановено по гр. д. № 629/2009 г. от Окръжен съд - Бургас. Ответникът по молбата оспорва както нейната допустимост, така и основателността й, с писмен отговор. Съдът, като взе предвид доводите в молбата за отмяна на влязло в сила решение, в производството по чл. 307 от ГПК, приема молбата за неоснователна, по следните съображения: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е признато за установено по отношение на П. А. Т., Б. А. Б., Д. А. Т., З. Г. З., К. П. Б., Г. Б. Б. и П. Б. Б., че Г. Я. Д. и М. Г. Д. са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот *, с площ от 1 452 кв. м., находящ се в [населено място], [жк], зона А и Б, по силата на изтекла в полза на ищците придобивна давност. Предявените от П. А. Т., Б. А. Б., Д. А. Т., З. Г. З., К. П. Б., Г. Б. Б. и П. Б. Б. насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване на владението върху имот с площ от 3 770 кв. м., находящ се в строителните граници на [населено място], за който са отредени имоти с пл. № * и * по плана на[жк], [населено място], са отхвърлени като неоснователни. Молителите твърдят, че първите три от тях - П. П. Т., С. П. П. и Е. П. Т. се легитимират като собственици на процесния имот с нотариален акт за собственост, като същите не са били конституирани като страна в процеса и поради това процесуално нарушение не са могли да реализират правото си на защита и не са имали възможност да упълномощят лице, което да ги представлява. По отношение на останалите шестима от молителите - М. Б. С., Т. П. Б. /в качеството им на наследници на Б. А. Б./, М. К. Т., А. Д. Т. и Н. Д. Т. /в качеството им на наследници на Д. А. Т./ се твърди същото основание, поради неконституирането им в процеса. Молителите се позовават на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като основание за искането им за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Доколкото молителите не са били страни в процеса, тяхната молба следва да се квалифицира като такава с правно основание чл. 304 от ГПК, във връзка с посочените основания в молбата за отмяна. Разпоредбата на чл. 304 от ГПК дава процесуална възможност на лице, което не е било страна в процеса да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, но единствено при хипотеза, при която решението има сила и спрямо него. Решението има сила и по отношение на неучаствуващи в процеса лица в хипотезата на необходимо другарство, съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ГПК - тогава, когато естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. По отношение на първите три молителки - П. П. Т., С. П. П. и Е. П. Т., решението не формира сила на присъдено нещо, тъй като те не са необходими другари в процеса. Предмет на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, спорното правоотношение е за установяването по отношение на посочените от ищците ответници право на собственост, на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност. М. сочат като основание за притежаваното от тях право на собственост върху спорния имот издаден в тяхна полза нотариален акт за собственост и придобиване на правото на собственост въз основа на решение на поземлена комисия, на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Решението, с което по отношение на посочените от ищеца ответници се признава право на собственост, на основание изтекла придобивна давност в полза на ищеца, не обвързва със сила на присъдено нещо молителките П. П. Т., С. П. П. и Е. П. Т., като те разполагат с процесуална възможност в друг процес, да защитят своите субективни права, произтичащи от твърдението им, че притежават право на собственост върху същия имот на друго основания, но същите не са необходими другари в процеса, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска. Спрямо тях решението няма сила, поради което и те не разполагат с процесуалната възможност да искат отмяна на решението, на основание чл. 304 от ГПК. По отношение на молбата за отмяна на останалите молители - М. Б. С., Т. П. Б. и Д. Б. Я. /в качеството им на наследници на Б. А. Б./, М. К. Т., А. Д. Т. и Н. Д. Т. /в качеството им на наследници на Д. А. Т./. Тези лица твърдят, че е нарушено правото им на участие в процеса, като твърдят, че задължението на съда да ги конституира произтича от наследствените им правоотношения с посочените по-горе лица. Наследодателите на молителите са починали след постановяването на съдебното решение, чиято отмяна се иска, поради което за съда не е съществувало задължение да ги конституира на основание чл. 227 от ГПК и не е налице нарушение на процесуални норми в това отношение, както и същите не са били лишени от правото да участвуват в процеса, тъй като по време на процеса участие в него са взели техните наследодатели. По изложените съображения, молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователна. В полза на ответника по молбата Г. Я. Д. следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 083351/07.12.2010 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия