Решение № 13947 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4243/2015 г.

Решение № 13947 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4243/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Петър Ванчев Тодоров срещу съдебно решение № 291 от 17.02.2015 г. постановено по адм. дело № 1860 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Бургас. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка (ПАМ). Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което атакуваната ПАМ да бъде отменена. Ответникът - Младши автоконтрольор в група "ГПА" на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Петър Ванчев Тодоров против принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" - лек автомобил марка "Мерцедес", модел "200 ТЕ", с рег. № ВН 6136 ВА, наложена на 12.07.2014 г. в гр. Созопол, до супермаркет на ул. "Републиканска", от младши автоконтрольор в група "ГПА" на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора. За да постанови решението си, съдът е приел, че оспорената ПАМ - принудително преместване на автомобила на Тодоров, е наложена от служител на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора, на длъжност младши автоконтрольор в група "ГПА", притежаващ материална компетентност за налагане на принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно представените по делото заповеди. Изложил е, че от протокол за осъществено неправилно паркирано ППС на територията на гр. Созопол № 0000486, се установява, че на 12.07.2014 г. в 14,00 ч. автомобилът на жалбоподателя е бил неправилно паркиран пред супермаркет на ул. "Републиканска", като мястото на паркиране не се оспорва от жалбоподателя. При констатиране на нарушението, след подаден сигнал на телефон 112 от охраната на магазина, от полицейския служител е разпоредена и принудителната административна мярка, като автомобилът е принудително преместен. Съдът е установил, че в участъка на ул. "Републиканска", където е бил паркиран автомобила на Тодоров, движението е регулирано с пътни знаци В-27, забраняващи престоя и паркирането, единият от които с допълнителната табела Т17, предупреждаваща за принудителното преместване на паркираното превозно средство. Възможност за паркиране в процесния участък е била осигурена единствено на паркинга на супермаркета, но само за негови клиенти. От представения от Тодоров фискален бон, съдът е установил, че на посочената дата той е бил клиент на супермаркета, но в 12,26 ч., а не към момента на принудителното преместване - 14,00 ч. Достигнал е до извод, че е налице първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, при наличието на която законодателят е дал право на компетентните органи да налагат процесната ПАМ, поради което е приел, че разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил е материално законосъобразно. Решението е правилно. В закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да приложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая със заповед № 8-Z-881 от 28.05.2014 г. на кмета на община Созопол командированите полицаи при КАТ - Созопол са определени като компетентни длъжностни лица да разпореждат принудително преместване на автомобили. От заповеди № Iз-1217 от 31.05.2014 г. на гл. секретар на МВР и № 349з-321 от 09.07.2014 г. на директора на ОД на МВР - Стара Загора, се установява, че лицето разпоредило преместването - младши автоконтрольор в група "ГПА" на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора, е командировано в РУ на МВР - Созопол за периода 10.07.2014 г. - 09.08.2014 г. Следователно правилно административният съд е приел, че процесната ПАМ е приложена от компетентно длъжностно лице. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е приел, че се установява първата от посочените по-горе хипотези, съставляваща самостоятелно основание за прилагането на ПАМ. Правилно е прието, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът на Тодоров, е било обозначено с неподвижен пътен знак В-27, забраняващ престоя и паркирането и допълнителна табела Т17, предупреждаваща за принудителното преместване на паркираното превозно средство. От представения в първоинстанционото производство касов бон действително се установява, възможността Тодоров да е бил клиент на магазина на 12.07.2014 г., но в час различен от часа в който е приложена ПАМ, което обосновава неоснователност на посоченото в жалбата възражение. Останалите изложени в касационната жалба възражения за нарушения на Закона за административните нарушения и наказания са неотносими към настоящето административно производство. Налагането на процесната принудителна административна мярка се извършва с индивидуален административен акт, по отношение на който са приложими правилата на АПК. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,