Решение № 132 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 385/2016 г.

Решение № 132 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 385/2016 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. И. А. срещу решение № 3/11.02.2016 г. по внохд № 248/2015 г. на Бургаския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за индивидуализацията му по първата алтернатива на чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, което да бъде намалено с една трета на осн. чл. 58а от НК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива съображенията по релевираното касационно основание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С атакуваното решение Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло присъда от 23.03.2015 г. по нохд № 73/15 г. на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимият Т. А. е признат за виновен в това, че на 18.04.2014 г. отнел чужди движими вещи- сумата от 3101. 43 лв. от владението на Н. С. Х. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Х., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 58а ал. 2 и ал. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 24 години. С присъдата подсъдимият е осъден да плати на С. К. Х. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 хиляди лева и на [фирма] обезщетение за имуществени вреди в размер на 3101.43 лв. Жалбата е частично основателна. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е подкрепено с доводите, че съдът неправилно е оценил в тежест на подсъдимия обстоятелства, които били в противоречие със събраните доказателства. Оспорват се изводите за личностовите качества на касатора и се прави заключение, че завишената санкция разкрива желанието на съда да удовлетвори обществените очаквания. Защитата счита, че смекчаващите вината обстоятелства са недооценени, а наложеното наказание няма да постигне целите на специалната превенция. Върховният касационен съда намира част от възраженията на защитата за неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни съображения за решението си да определи наказанието по втората алтернатива на законовия текст, възприети и от въззивната инстанция. Правилна е преценката, че мотивацията на касатора, предварителното обмисляне и подготовка за извършване на грабежа, интензитета на упражнената принуда, ескалирала до убийство, начина на умъртвяване на пострадалия, демонстрираното от А. безразличие към стореното веднага след деянието чрез изхвърляне на трупа в крайпътната канавка и опита за заличаване на следите очертават изключителната тежест на престъплението. Въз основа на тази оценъчна дейност съдът убедително е обосновал заключението си, че съответното на тежестта на деянието наказание е доживотният затвор. Възраженията на защитата за недоказаност на предварително обмисляне на деянието и на действията на подсъдимия по заличаване на следите от престъплението са напълно несъстоятелни, защото подобни факти са отразени в обвинителния акт и са изцяло признати от него при проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. Върховният касационен съд намира обаче, че съдът не е индивидуализирал правилно размера на наказанието лишаване от свобода, с което е заместено наказанието "доживотен затвор" съгласно изискванията на чл. 58а ал. 2-3 от НК. Значителна част от аргументите на съда се отнасят до обремененото съдебно минало на подсъдимия, отчетено като отегчаващо вината обстоятелство, както и на факта, че не е трудово ангажиран. Изцяло пренебрегнати обаче са смекчаващите отговорността обстоятелства- младата възраст на А., критичното му отношение към деянието, изразеното разкаяние. От материалите по ДП се установява и известно негово съдействие на разследващите органи, което следва да бъде отчетено като осъзнаване на вината и поемане на отговорността за извършеното. Затова настоящият касационен състав намери, че наказание от двадесет години лишаване от свобода е по-справедливо и съответства в по-пълна степен на целите по чл. 36 от НК. В този смисъл решението следва да бъде изменено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение