Решение № 6242 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2066/2026 г.

ВАСПето отделение08.06.2026 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56/09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 457/2025 г. на Административен съд - Кърджали. ОСЪЖДА на Държавен фонд „Земеделие“ да заплати 960 евро (деветстотин и шестдесет) на С. Х. А., с адрес в [населено място], общ. Момчилград, обл. Кърджали. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 56/09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 457/2025 г. на Административен съд /АС/ - Кърджали, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ изх. № 02-090-6500/8300 от 12.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни, по реда на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда на налагане на административни санкции за кампания 2023 г., с което е отказано оторизиране на сумата 8385.00 лева по интервенция „ДПЖ-ЗП“ за 2023 г. и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в едномесечен срок при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу посочения административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции като в условията на евентуалност прав възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба – С. Х. А., с адрес в [населено място], общ. Момчилград, обл. Кърджали, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговата форма, доколкото липсват изложени фактически и правни основания, довели до извършеното с него намаление, като съдът е посочил, че при издаването на уведомителното писмо, не са изложени съображения, от които да стават ясни причините за това намаление. С оглед горните съображения, АС – Бургас е отменил оспореното пред него УП и е върнал преписката за ново произнасяне по нея. Така постановеното решение е правилно. Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за издаването му, а предвид изброяването на всички възможни хипотези за направеното намаление, изложени в пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 - „намаления“, от таблица 1, не може да бъде направена преценка на какво фактическо и правно основание в конкретния случай е извършено то. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение – мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. В тази връзка обосновано е посочено от първоинстанционния съд, че е недопустимо мотивите на административния акт да се представят едва в хода на производството пред съда по оспорването му, поради което изложеното в съдебно заседание от органа не може да санира липсата на мотивите, като представените документи - приемо-предавателен протокол № 1 и ветиринаромедицинско свидетелство нямат характер на допълващ акт по см. на ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК. Следва да се отбележи, че допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да се сведат до знанието на адресата, което да подпомогне страната в избора на защитните средства, както и съда при упражняване на контрол за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба против същия. В тази връзка е налице съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е възпрепятствало жалбоподателя пред АС - Кърджали да организира защитата си. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 960 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и заявения материален интерес, касационната инстанция намира, че не са налице основания за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като същият не надвишава значително определения в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

6