Решение № 4254 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 834/2018 г.

Решение № 4254 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 834/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "М." ЕАД, гр. С., подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 15060/7.12.2017 г. постановено по адм. дело № 7394/2017 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), тричленен състав на седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 281 от 25.05.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, изложени в касационната жалба, както и в съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт Шехова, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Темелкова, счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа изложените в писмения отговор съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение е образувано по жалба на "М." ЕАД срещу решение № 281 от 25.05.2017 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С решението си, КРС на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е изискала от дружеството в 14-дневен срок от получаване на решението да приведе дейността си в съответствие с чл. 51, ал. 9 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения (ОИ), като осигурява във всички свои търговски обекти на всички потребители и абонати възможност за достъп до електронните карти по чл. 51, ал. 1 от Общите изисквания чрез персонален компютър (терминал) или друго устройство с размер на дисплея над 5 инча, даващо възможност за визуализация и разглеждане на картите. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че подадената пред него жалба е допустима за разглеждане, а решението на КРС е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и е съобразено с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за липса на отменителни основания спрямо оспореното решение на КРС е законосъобразен. Правилен е изводът на съдебния състав, че при извършена проверка на 23.01.2017 г. в магазин на "М." ЕАД, находящ се в гр. С. Загора, бул. "Ц. С. В." №..., е установено, че многократно са изискани карти на покритието на ЗG и 4G мрежите на "М." ЕАД, но такива не са представени. Въз основа на тези констатации, отразени в констативен протокол № Б-АБ-019/23. 01. 2017 г. и в изпълнение на задължението си по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, КРС е уведомила касационния жалбоподател за констатираното нарушение и след като е обсъдила и приела за неоснователни направените от него възраженията, изложени в писменото му становище, е издала решение, с което е изискала в определен срок да приведе дейността си в съответствие с нормата на чл. 51, ал. 9 от Общите изисквания. Обективираното в обжалваното решение волеизявление на административния орган представлява по правната си същност прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) в обществен интерес и в защита правата на потребителите с цел съобразяване на дейността на "М." ЕАД със задължителните изисквания. Условие за законосъобразното прилагане на процесната ПАМ е наличието, към момента на издаване на акта, на визираните в хипотезата на цитираната разпоредба предпоставки - неизпълнение на изискването да бъде осигурена възможност за достъп до електронните карти, посредством персонален компютър или друго устройство, даващо възможност за визуализация и разглеждане на картите. Издаването на решение по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЕС не е обвързано от броя на установените нарушения, като обстоятелството, дали се касае за трайно установена практика или за единичен случай е ирелевантно. За да е налице основание за провеждане на процедурата по чл. 78, ал. 1 ЗЕС, е достатъчно КРС да установи неизпълнение на задълженията, произтичащи от Общите изисквания, каквото в случая безспорно е налице. В тази връзка са неоснователни доводите изложени в касационната жалба, че дружеството стриктно спазва изискванията на ОИ, за което са представени констативни протоколи от проверки и инструкция на "М." ЕАД. Фактът, че при определени проверки в други обекти не е констатирано нарушение, не опровергава констатациите отразени в протокола от 23.01.2017 г. за установено нарушение при извършената проверка в обекта в С. З.. Както беше посочено по-горе, законът не изисква трайно установена практика, а е възможно и еднократно да се установи такова неизпълнение, което обаче налага да се изиска привеждане на дейността в съответствие с Общите изисквания. В тази връзка е неоснователно и позоваването на представената пред първоинстанционния съд и отново пред касационната инстанция на Инструкция № 8/19.11.2016 г. на "М." ЕАД, с която се нарежда на търговските представители и дистрибутори до предоставят на клиентите възможност за достъп до картите, тъй като независимо от така разписаните вътрешни правила, безспорно се е стигнало до случай, при който въпреки желанието на клиента не е осигурена възможност за достъп. След като отделни служители в търговски обекти на предприятието продължават да не изпълняват задължението за предоставяне на устройство налага се очевидния извод, че предприетите до този момент от предприятието мерки, за да се гарантира изпълнението на това задължение, не са достатъчни или не са подходящи. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в случая е изискано изпълнение на задължението по чл. 51, ал. 9 от Общите изисквания, съгласно правомощието на комисията по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, а не са дадени задължителни предписания по чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗЕС. В същото време, в хода на административното производство, така и в проведеното съдебно, касационният жалбоподател не е представил доказателства за преустановяване на констатираното нарушение, примерно че именно в С. З. са били осигурени персонален компютър или друго устройство с размер на дисплея над 5 инча, даващо възможност за визуализация и разглеждане на картите, които да подкрепят тази му защитна теза. При упражняване специфичната дейност по ЗЕС, предприятията са длъжни с организационни средства да създадат условия за спазване на общите изисквания и да осигуряват система за съответен контрол. В този смисъл наведеното в касационната жалба оплакване за непосочване в решението на КРС на конкретни действия, които дружеството е следвало да извърши относно отстраняване на констатираното нарушение се явява неоснователен. Достатъчно основание за налагане на посочената мярка е единствено констатация на неизпълнение на задължения, произтичащи от Общите изисквания. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е обосновано и в съответствие с материалния закон, а при разглеждане на делото и постановяване на решението не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По делото, с писмения отговор на касационната жалба, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед изхода на спора намира за основателно, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в минималния размер определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,