Решение № 1198 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Варна, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. Славова, против Решение 9594/26.09.2024 г., постановено по административно дело 429/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С оспореното решение, по жалба на Спедстрой ООД, Г. А. К., К. А. К., Д. М. Н. и П. М. Н., е отменено Решение 004/30.01.2024 г. на Главния архитект на Община Варна, с което на оспорващите е отказано издаването на разрешение за строеж за обект Жилищна сграда , находяща се в УПИ III-51 /ПИ с идентификатор 10135.2554.51, кв. 35 по плана на 24 м.р., [улица], гр. Варна, и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като се оспорват правните изводи, възприети от съда и обуславящи незаконосъобразност на процесния отказ, поради което се иска неговата отмяна. От ответните страни Спедстрой ООД, Г. А. К., К. А. К., Д. М. Н. и П. М. е постъпил писмен отговор, изготвен от адвокат Х. Г. Джавгова, с който се оспорва касационната жалба и се моли да бъде оставена без уважение като се потвърди оспореното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е развил подробни и аргументирани мотиви, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че постановеният акт не е мотивиран съгласно изискванията на специалната разпоредба на чл. 149, ал. 1 ЗУТ, която изисква отказът да се издаде разрешение за строеж да се прави само по законосъобразност, с посочване на конкретните мотиви за това. В конкретния случай, актът е мотивиран бланкетно, без да се посочи конкретната законова пречка за издаване на разрешение за строеж по смисъла на чл. 148, ал. 4 ал. 8 ЗУТ. На следващо място, обосновано съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 8 ЗУТ одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж, а в случая проектите са одобрени от главния архитект на 30.01.2023 г. Именно в производството по тяхното одобряване, както и в предходното производство по одобряване на проекта за Подробен устройствен план за имота, на изследване е подлежало обстоятелството дали са спазени нормативните изисквания по отношение на ослънчаването и засенчването на проектираната сграда, послужил формално за постановяване на процесния отказ. В този смисъл, обосновавайки актът си с факти, които са подлежали на изследване в други производства, вече приключили с позитивен акт, административният орган е нарушил принципите на съразмерност и последователност, както правилно е отбелязал съдът. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответните страни следва да се присъдят сторените от тях разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,