Решение № 6670 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2463/2017 г.

Решение № 6670 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2463/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на С. Ж. Б. от гр. В. срещу решение № 7 от 13.01.2017 г., постановено по адм. д. № 771/2016 г. по описа на Административен съд - П., IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. П., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на С. Ж. Б. от гр. В. против решение № 1012-12-109#5 от 22.08.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане изх. № 2140-12-264 от 15.07.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно. С жалбата си до първоинстанционния съд Б. е твърдял, че неправилно пенсионният орган не е зачел положения от него труд през периода 16.11.1979 г. до 01.04.1991 г. в ДАП-САС гр. В., като такъв от втора категория, тъй като е изпълнявал длъжността "шофьор на камион над 12 тона", което обстоятелство се установявало от трудовата му книжка. В тази връзка незаконосъобразен бил отказът на органите по социално осигуряване за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. При преценка на доказателствата правилно първоинстанционният съд е съобразил, че "Ч. А." ЕООД е издал удостоверение обр. УП-3 изх. № 35 от 14.04.2016 г., в което за процесния период е посочено, че лицето е било шофьор на товарна кола до 12 тона, а трудовият стаж е от трета категория. Обсъден е и констативен протокол № КП-5-12-00166829 от 12.08.2016 г., изготвен от контролен орган при ТП на НОИ гр. П., в който въз основа на разчетно-платежните ведомости, съхранени при правоприемника "Ч. А." ЕООД е отразено, че в тези ведомости няма рекапитулации, не е посочен процентът на осигурителните вноски за ДОО. Що се касае до записите в трудовата книжка, същите са анулирани от цитирания правоприемник с писмо изх. № 9 от 14.04.2016 г. и въз основа на изплащателните ведомости са издадени удостоверение обр. УП-3 изх. № 35 от 14.04.2016 г. и удостоверение обр. УП-3 изх. № 36 от 14.04.2016 г., като само второто, невключващо процесния период, а този от 01.04.1991 г. до 01.01.1997 г. сочи, че Б. е бил шофьор на товарна кола над 12 тона. При наличие на удостоверение обр. УП-3 изх. № 35 от 14.04.2016 г. разсъжденията на вещото лице, че Б. и в предходния период е управлявал товарен автомобил над 12 тона и при липса на надлежно оформени писмени документи за това, правилно тези разсъждения не са били възприети от съда. По отношение на свидетелските показания е приложена нормата на чл. 104, ал. 10 КСО, която е императивна. Нито в Кодекса на труда, нито в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, се съдържа правило, което да овластява работодателя или упълномощено от него длъжностно лице да вписва в трудовата книжка категорията на удостоверения с нея трудов стаж. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства (чл. 347 КТ), с който се установява осигурителен стаж (чл. 40, ал. 1 НПОС). В трудовата книжка се вписват данните по чл. 349 и чл. 350а от Кодекса на труда (КТ), както и данните по чл. 4 - 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В случая записът е осъществен към 12.01.1998 г. и цитираните текстове са били приложими. Не идентично овластяване съдържа т. 70 ПКТП (отм.), според която норма "Предприятията, фирмите и другите организации при подготовката на документите за пенсиониране в удостоверенията обр. УП 1 срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране, по която предлагат да се зачете трудът". Така направеното предложение, обаче, няма характер на доказателство с обвързваща сила за установяване категорията на труда (реш. № 6470 от 18.05.2009 г. по адм. д. № 8056/2008 г., реш. № 514 от 12.01.2011 г. по адм. д. № 6897/2010 г., двете на ВАС-VI отд. и др.). Действително в трудовата книжка на кандидатстващия за пенсия е отразен запис "Стажа за времето от 16.ХI.1979 г. до 12.I.1998 г. се признава за втора категория труд съгл. 53 ПМС, б. "а" и "б" от 28.05.1990 г. и Д. В. бр. 49/1990 г.". В Постановление № 53 на МС от 28.05.1990 г. за изменение и допълнение на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, обн., ДВ, бр. 49 от 19.06.1990 г., в сила от 30.06.1990 г., няма букви "а" и "б", а в § 1 и 2 са вписани изменения на текстовете на т. 53а и 53б от Правилника, които се отнасят до две различни хипотези. Втората от тях касае работници, пряко участващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от автотранспортните фирми на общо ползване, железния път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа, която не е приложима за Б., тъй като не е бил работник по ремонта на превозни средства. Казаното се отнася и за т. 53а от Правилника, тъй като по делото не е доказано, че през периода 16.11.1979 г. до 01.04.1991 г. лицето е било шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона. Освен това цитираният запис в трудовата книжка включва периода 16.11.1979 г. до 12.01.1998 г., а по делото е установено, че в периода 01.01.1997 г. до 12.01.1998 г. лицето не фигурира в разплащателните ведомости, което компрометира доказателствената сила на официалния документ. При това положение следва да се приеме, че щом като съдържанието на трудовата книжка не съответства на изплащателните ведомости, трудовата книжка не отговаря на изискването по чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и затова меродавни са само данните в изплащателните ведомости. Като е приел, че кандидатстващият за пенсия няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а такъв 6 години и 9 месеца и не покрива изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което законосъобразно административният орган е отказал отпускане на пенсия при този преференциален режим, съдът е постановил правилно решение, което при така констатирана липса на касационни основания следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,