Решение № 10575 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ректора на Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, чрез процесуален представител, против решение 1094 от 21.03.2025г., постановено по адм. дело 311/2024г. по описа на Административен съд-Стара Загора /АС-Стара Загора/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и необосновано - поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба К. А. К., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-Стара Загора е отменил Заповед 666 от 11.03.2024г. на Ректора на УНСС, с която на осн. чл.32, ал.1, т.8 ЗВО, чл.36 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове /НПСОС/, чл.36, ал.1, т.1 и т.3 и чл.37 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС /ПУРНПВРСОС/, във вр. с Решение на Комисията по социално-битови въпроси на учащите се при УНСС по протокол 09/07.02.2024г. на К. А. К.- студент в УНСС е наложено административно наказание Отстраняване от общежитие до края на следването . За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Съдът е счел, че посоченото фактическо основание в заповедта- причиняване на пожар и повреждане на имущество, квалифицирано като нарушение по чл.31, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ПУРНПВРСОС не позволява извод за съпричастността на жалбоподателя към въпросния пожар и увреждане на имущество. Приел е, че е налице и несъответствие между разпореденото със заповедта- налагане на административно наказание отстраняване от общежитие до края на следването , т.е. по т.4 на чл.36, ал.1 от ПУРНПВРСОС, и посочените като правно основание за издаване на акта норми на чл.36, ал.1, т.1 и т.3 АС-Стара Загора е приел, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила- нарушени са разпоредбите на чл.26, ал.1 АПК и чл.37, ал.1 изр. второ от ПУРНПВРСОС. Съдът е приел, че с обжалваната заповед е наложено административно наказание, предвидено в ПУРНПВРСОС, каквото наказание не е предвидено в чл.45, ал.1 НПСОС. Според съда се касае за разпоредби със санкционен характер, които следва да бъдат тълкувани и прилагани стеснително, поради което е недопустимо в ПУРНПВРСОС да се предвиждат различни по вид и/или срок наказания от регламентираните в НПСОС, за изпълнението на която наредба е приет правилника. Решението е правилно. В конкретния казус правните основания за издаване на оспорената заповед -чл.36, ал.1, т.1 и т.3 от ПУРНПВРСОС, са несъответни на наложеното административно наказание, което е такова по чл.36, ал.1, т.4 ПУРНПВРСОС. На следващо място възприетите от административния орган мотиви за издаване на оспорения акт, според които студента е нарушил разпоредбите на чл.31, ал.1, т.1, 2 и т.3 от ПУРНПВРСОС, а именно: не е спазил изискванията на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и ПУРНПВРСОС; не е ползвал общежитието с грижата на добър стопанин и не е опазил имуществото му; не е спазвал установените изисквания на противопожарната охрана, като е причинил пожар и повреждане на имущество, не съответстват на доказателствата по делото и установените факти в хода на проведеното административно производство. По делото няма данни К. да е причинил пожар и повреждане на имущество, като не е ясно кои точно изисквания на НПСОС и ПУРНПВРСОС не спазил, и не се установява причинна връзка между причинените от възникналия пожар щети и действия/бездействия на студента. Данни посочения смисъл не се съдържат в посочения в АА документ- доклад от Е. Д.-управител общежитие чл.40А, и в други документи- част от административната преписка по издаване на акта. Предвид изложеното извода на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е верен. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на К. А. К. следва да се присъдят претендираните и доказани разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1000лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 21.05.2025г. за правна защита и съдействие с адвокат С. Пантелеева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение