Решение № 128 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2012 г.

Решение № 128 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Главния секретар на министерство на образованието, младежта и науката (ГС на МОМН), подадена чрез процесуалния му представител против решение № 6081 от 30.12.2011 г., постановено по адм. дело № 6986/2011 г. от Административен съд София-град (АССг). Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът, в представени писмени бележки моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 94АА-1133 от 13.07.2011 г. на ГС на МОМН, с което на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е отказан достъп до обществена информация на Аврора Илиева Трифонова, отнасяща се до обявено свободно място за длъжността "учител по български език и литература" в Европейското училище - Брюксел I" и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Правилно в обжалваното решение, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, въз основа на което може да бъде изведен извод, че исканата от Трифонова информация би могла да засегни интересите на трети лица по начин, който да обоснове необходимост същите да дадат изрично съгласие, доколкото в конкретния случай искането е посочване на лицата, допуснати до участие в конкурса лица. В случая тази преценката на съда, че не за всяка обществена информация, отнасяща се до 3-ти лица, е необходимо да се вземе предварително тяхното съгласие, а само за тази, която засяга техни интереси, каквато хипотеза не е налице, тъй като се касае само за имена и не се разкриват лични данни по смисъла на § 1, т. 2 ПЗР ЗДОИ е обоснован и законосъобразен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,