Решение № 2468 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6442/2015 г.

Решение № 2468 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6442/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Ира Кирилова Николова и Асен Минков Тодоров, чрез пълномощника им адв. Анита Димчева, както и от Лазар Енчев Лазаров, против решение № 182/22.04.2015 г. по адм. д. № 311/2014 г. на Административен съд - Плевен като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответната страна - Община Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Величкова, в депозирания писмен отговор по жалбата, изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба: за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил исковете на Ира Кирилова Николова, Асен Минков Тодоров и Лазар Енчев Лазаров, против Община Плевен за присъждане на обезщетение от 72 000 лв., от които имушествени вреди в общ размер от 48 000 лв. и неимуществени вреди - в общ размер на 24 000 лв. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 600 лв. - разноски по водене на делото. В обжалваното решение са описани събраните по делото доказателства, въз основа на които е приета фактическа обстановка, която се свежда накратко до следното: През 2007 г. собственикът на ПИ 5262 и ПИ 5266 в кв. 396 по плана на гр. Плевен- "Верита" ЕООД, с управител Красимир Маринов, извършва строително- монтажни работи в собствените си имоти, при което разрушава канализацията, обслужваща съседните имоти, собствени на ищците по делото; по повод жалба на ищците е издадено Писмо № ТСУиС-26-679-2 от 08.10.2007 г. на Община Плевен, с което е разрешено разчистване на площадката, като се премахнат второстепенните сгради в същите поземлени имоти; по повод поредица жалби от ищците до Кмета на Община Плевен, до РДНСК и до други институции, са извършени множество проверки, за които са съставени констативни протоколи, като е прието, че се касае за дефектирала канализация, която следва да бъде премахната. В тази връзка е издадена и процесната заповед № РД-12-2889/25.11.2008 г. на Зам. Кмета на Община Плевен, с която е наредено собственикът на УПИ VIII-5266, 5262, кв. 396, по плана на гр. Плевен, да премахне в тридесетдневен срок дефектиралото канализационно съоръжение, преминаващо през същия имот и обслужващо жилищните сгради на адреси ул. "Княз Борис I" № 6 в гр. Плевен, освидетелствано с констативен протокол № 68/11.11.2008 г. на Комисия, назначена със заповед № РД-12-1080/20.08.2007 г. на Кмета на Община Плевен; тази заповед е отменена с влязло в сила на 29.11.2010 г. решение по адм. д. № 825/09 г. на АС - Плевен и се явява предпоставка за претендиране на имуществените и неимуществените вреди по реда на образуваното първоинстанционно производство по ЗОДОВ. По- нататък в мотивите на обжалваното решение са описани последвалите отменителното съдебно решение факти и обстоятелства, относими към опитите на ищците за възстановяване на разрушената канализация, конкретно извършените проверки от длъжностни лица на ответника, съставените констативни протоколи от различни дати. Съдът е установил, че няма данни, а не се твърди, да са извършвани конкретни действия от страна на служители на Община Плевен или последващи такива от страна на собственика на УПИ 5266, 5262 по изпълнението за заповед № РД-12-2889/25.11.2008 г. по премахване на дефектиралото канализационно съоръжение. В мотивите на съдебното решение подробно са описани заключенията на двете съдебно- технически експертизи, както и на съдебно-психиатричната експертиза и на съдебно- медицинската такава. При изграждане на правните си изводи, административният съд е приел, че липсват предпоставките на фактическия състав състав, който да ангажира отговорността на държавата по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Така, съдът е счел, че действително е налице отменен административен акт - заповед № РД-12-2889/25.11.2008 г. на Зам.-кмета на община Плевен, налице са и реално претърпени материални вреди, настъпили в правната сфера на ищците, видно от изслушаните съдебно-технически експертизи, но не е налице причинно-следствена връзка между тях. При мотивиране на така формирания извод, съдът е приел, че от съществено значение в случая е фактът, че в хода на съдебното оспорване на процесната заповед, издадена на основание чл. 195 ЗУТ, не е направено искане за спирането й. Както бе посочено по- горе, съдът е отчел факта, че конкретно изпълнение на тази заповед не е реализирано нито от собственика на имоти № 5262, 5266, нито принудително от Община Плевен. Решаващият извод на съда е, че самите вреди върху канализацията, довели до нарушаване на подпорната стена и сградите в имотите са вследствие прекъсването на канализацията по време на дейностите по разчистване на имоти № 5262 и 5266, извършени от собственика на същите, а не от заповедта. Според решаващия съд се касае до прекъсване на канализацията, обслужваща имотите на ищците в един предходен момент, а именно през 2007 г. Безспорно е неизпълнението от страна на строителя на предписание на Главния архитект № ТСУиС-26-670-2/08.10.2007 г. за започване на разчистване на строителна площадка чрез премахване на второстепенни сгради в имотите, като според съда, именно вследствие на ненадлежното изпълнение на горното е прекъсната канализацията, обслужваща имотите на ищците, и по този начин са причинени вредите на ищците. Правните изводи на съда са то накарали да приеме, че увреждането на имотите, иначе доказано като материални вреди в патримониума на ищците, не е следствие на отменения административен акт, а на нерегламентирани строителни действия от страна на трето лице. В обобщение съдът е посочил, че е допустимо неосъществяването на своевременен контрол от страна на общината върху горепосочената строителна дейност да е допринесло за настъпилите вреди, но последното не е заявено с исковата молба и не е било предмет на разглеждане по делото. В допълнение е отбелязано, че неоснователните действия или бездействия на съответни длъжностни лица при органа, от който се търсят вредите, подлежат на самостоятелно разглеждане и установяване при съответно сезиране в този смисъл, каквото липсва в развилото се производство по подадената от ищците искова молба срещу Община Плевен. Решението на съда е неправилно и не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. В мотивите си съдът е направил изчерпателно изброяване на доказателствата, приложени по делото без да ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, не е отделил спорното от безспорното. Съдът не е установил действителните факти от значение за случая, в нарушение на изискванията на чл. 7 от АПК и чл. 10 от ГПК. Правните изводи не се подкрепят от доказателствата по делото и противоречат на правилата на формалната логика. Фактическите констатации на съда и правните му изводи не си кореспондират. Съдът не е вникнал в съдържанието на отменения административен акт, който, според ищците, е основание да се претендират обезвреда на претърпени имуществени и неимуществени вреди. Видно от констативната част на акта, в мотивите на същия е посочено, че със Заповед № РД-12-1080/20.08.2007 г., Комисията, назначена на основание чл. 196, ал. 1 ЗУТ, е извършила оглед на дефектиралото канализационно съоръжение в УПИ VIII- 5266, 5262, кв. 396, обслужващо жилищните сгради на адреси ул. "Княз борис I" № 6, гр. Плевен; съставен е Констативен протокол № 68/11.11.2008 г., с който дефектиралото канализационно съоръжение преминаващо в УПИ VIII- 5266, 5262,, кв. 396, обслужващо жилищните сгради на горепосочените адреси, е освидетелствано като вредно в санитарно- хигиенно отношение, неподходящо е по местонахождение, негодно е за използване и следва да се премахне, тъй като неправомерното техническо решение на канализацията с преминаване през УПИ VIII- 5266, 5262, кв. 396, по плана на гр. Плевен не е единствено възможно. Въз основа на горното и на основание чл. 195, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, зам. кмета на община Плевен е наредил собственикът на УПИ VIII-5266, 5262, кв. 396, по плана на гр. Плевен да премахне в 30-дневен срок дефектиралото канализационно съоръжение, преминаващо в УПИ VIII-5266, 5262, кв. 396, обслужващо жилищните сгради на адреси ул. "Княз Борис I" № 4 и ул. "Княз борис I" № 6, гр. Плевен, освидетелствано с Констативен протокол № 68/11.11.2008 г. на Комисията, назначена на основание чл. 196, ал. 1 ЗУТ. Безспорно е установено, че горепосочената заповед е отменена по съдебен ред, като основанията на съда за това са били нарушени процесуални правила, визирани в ал. 2 на чл. 196 ЗУТ: Комисията за проверка състоянието на обектите по чл. 196 ЗУТ не е събрала служебно всички необходими данни за състоянието на проверявания обект, не е изслушала заинтересованите лица, което от своя страна е препятствало изграждането на правилна преценка на възможностите за поправяне и заздравяване на проверявания обект, което е необходима стъпка преди формиране на извод за необходимост от премахване на обекта, което съставлява крайна мярка. Съдът е отменил заповедта и е върнал административната преписка на Кмета на Община Плевен, поради констатирани нарушения на процесуалните правила по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, както и на чл. 26 АПК, доколкото и заинтересованите лица (сред които и ищците) не са били уведомени и не са участвали надлежно в развилото се административно производство. Съдът не е обсъдил релевантния за спора факт доколко предписанията на отменената заповед са рефлектирани върху безспорно приетата, включително и от съда, имуществена вреда в патримониума на ищците. Дори и да се приеме за вярна тезата на решаващия състав, че прекъсването на канализационната система по време на дейностите по разчистване на имоти № 5262 и 5266, извършени от собственика на същите, е сложило началото на проблемите във функционирането на канализационното съоръжение, това не елиминира необходимостта от извършване на преценка на същината на разпореденото с отменената заповед. Нещо повече тезата на ищците, застъпена от АС при отмяна на акта, е била, че съставеният констативен протокол № 68/11.11.08 г. немотивирано третира канализационното съоръжение като вредно в санитарно- хигиенно отношение, неподходящо по местонахождение и негодно за използване, но това не е обсъдено от първостепенния съд. Вместо да акцентира върху съдържанието на отменения административен акт и как той се съотнася към исковите претенции, в светлината на приобщения доказателствен материал, съдът е изместил необосновано спора, посочвайки в мотивите си, че вредите от неоснователни действия или бездействия на администрацията подлежали на самостоятелно разглеждане. Кои неоснователни действия или бездействия "по осъществяването на своевременен контрол върху тази дейност от страна на Общината" визира съда, кои от тях приема за относими към правилното решаване на спора", съдът не е изяснил. Неаргументирано съдът е посочил, че липсата на искане за спиране изпълнението на оспорената заповед при съдебното й обжалване има отношение за изхода на спора. От текста и контекста на така направения извод не може да бъде установено какви са били мотивите на съда да достигне до него. Основателно е и оплакването в касационната жалба, че не са обсъдени (дори споменати) събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Васил Петров и Цветан Григоров. Тези показания имат отношение както към твърдяните имуществени вреди, така и към претендираните неимуществени такива, но по тях липсва анализ. Независимо от липсата на дължимия анализ, исковете са отхвърлени, като при това съдът не е отчел обстоятелството, че след допуснатата промяна в с. з. на 30.06.14 г. в размера на иска за неимуществени вреди, предявен от Лазар Лазаров, същият възлиза на 24 000 лв. (а не на 12 000 лв., както е прието в съдебното решение). След като спорният предмет не е бил изяснен от съда, след като не е извършен детайлен и задълбочен анализ в пълен обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, то фактическата обстановка е останала непълна, поради което и правните изводи на решаващия съд са необосновани. В мотивите си съдът е длъжен да даде отговор на спорните въпроси по делото, поставени в исковата молба, допълненията към нея и възраженията на останалите участници в процеса. Трябва да посочи фактическите си съображения, изложени накратко, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а при наличието на противоречиви доказателства - мотивирано да посочи кои от тях възприема и кои не. В случая съдът формално се е позовал на доказателствата и закона, но не е изследвал основателността на исковете, не е обсъдил наличните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, поради което фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, а правните му изводи са необосновани. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалвано решение ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение