Решение № 13017 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 564/2012 г.

Решение № 13017 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 564/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сребрино - 2002" ЕООД в несъстоятелност, подадена чрез синдика Жекова, против Решение № 1902 от 16.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2272/11 г. по описа на Административен съд Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания са развити в жалбата. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Новакова, във възражение и писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на "Сребрино 2002" ЕООД в несъстоятелност против ревизионен акт /РА/ № 241101128/17.05.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара Загора, в потвърдената с решение № 666/19.07.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" /ДД "ОУИ"/ Пловдив при ЦУ на НАП част, в която за данъчни периоди м. 08 и м. 10 2010 г., по шест фактури, на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 183 122,01 лв. във връзка с декларирани, но непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ за обувки и захарни изделия с получател PIO IMPORT EXPORT Румъния и са начислени прилежащи лихви за забава в размер на 9694,46 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е възприел становището на приходните органи, че не е доказано транспортирането на стоките извън територията на РБ и до местоназначението им - Румъния, поради това, че в представените писмени потвърждения за получаване на стоките, както и в товарителниците липсва име на получателя на стоките, не е ясно кое лице и в какво качество е получило същите. Относно липсата на транспортиране на стоките съдът се е позовал също и на отговори от Агенция "Митници", както и на отговора на румънската данъчна администрация във връзка с проверка на търговеца - получател по формуляри SCAC. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не с предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД в СД за м. август и октомври 2010 г. са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Декларираните доставки са по шест броя фактури № № 40, 41, 42 и 43/27.08.2010 г. и № 44/4.10.2010 г. и № 45/15.10.2010 г., издадени от "Сребрино 2002" ЕООД на PIO IMPORT EXPORT Румъния, по които е извършено разплащане в брой. Приложени са към фактурите писмени потвърждения от получателя за получаване на стоките и товарителници с място на получаване Гюргево, Румъния. Не е спорно, че транспортът е осъществен за сметка на получателя и е извършван от трети лица - превозвачи по издадените ЧМР - AUTODOPRAVA Словакия и ROMI 10 LOGISTICS Скопие, Македония. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1) да е налице доставка на стоки, 2) да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3) доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4) получателят е данъчнозадължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания, направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателят PIO IMPORT EXPORT Румъния, притежава валиден VAT № в Румъния, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. По съществото на спора съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало по надлежния ред наличието на една от предпоставките за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Румъния. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. ППЗДДС в ред. ДВ, бр. 6/2010 г. относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - ревизираното лице - следва да разполага: 1) с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката, и 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. Такива документи, необходими в условията на алтернативност и в зависимост от лицето, извършващо транспорта са транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на друга държава-членка. Безспорно е установено в случая наличието на документи за доставката - шест броя инвойс фактури, съдържащи необходимите реквизити, вкл. и идентификационен номер по ДДС. Съдът е приел, че представените транспортни документи и писмени потвърждения нямат доказателствена стойност, тъй като товарителниците и писмените потвърждения не съдържат конкретизиране на физическото лице, положило подписа, както от името на превозвача, така и от името на получателя, при което се приема, че не са налице писмени документи. Позовава се е на последващата редакция на ППЗДДС в сила от 1.01.2011 г., според която се изисква посочване на име на лицето, предало стоките. Изводите на съда са необосновани и незаконосъобразни. Видно е от шестте транспортни документа - международни товарителници, че превозът на стоките по шестте фактури, издадени от касатора, е извършен от трети лица - превозвачи, което е удостоверено с подписи и печати в съответните клетки на товарителниците като придружаващи стоките транспортни документи. Удостоверено е натоварването на стоките в РБ и получаването им на посоченото местоназначение. Като място на получаване и посочена държава членка на ЕС - Румъния, Гюргево. Ето защо в този случай, когато транспортът е извършен от получателя, без значение дали със собствени или наети транспортни средства, съгласно приложимата редакция на б. "а" от т. 2 на чл. 45 ППЗДДС /ДВ, бр. 6/2010 г./, необходимите документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на РБ до територията на друга държава-членка, са алтернативно транспортни документи или писмени потвърждения от получателя. Основният спор по делото, предмет и на наведените касационни оплаквания, е дали товарителниците и писмените потвърждения удостоверяват получаването на стоките на територията на друга държава-членка, различна от РБ като страна на изпращане на стоката. Представените шест товарителници, независимо че са частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България за Гюргево, Румъния, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя - румънското дружество PIO IMPORT EXPORT, с адрес в гр. Гюргево, с идентификационния му номер по ДДС, име и адрес на превозвачите. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалите се в клетката на получател и превозвач, от името на румънското дружество или съответно на превозвача, не ги прави недостоверни, както неправилно е приел съда. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR или Конвенцията/ е посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници, както са приели органа по приходите и съда. Още повече, че в случая не е налице нередовност при попълване на товарителниците, тъй като в клетки 22 - 24, последната касаеща получаването, се изисква единствено и само полагане на подпис и печат, които в случая са налице. Ето защо изводите на съда, че представените писмени доказателства нямат необходимите реквизити и за това нямат доказателствена стойност, са необосновани. При наличие на годни товарителници като транспортни документи, доказващи транспортирането на стоките до територията на Румъния, и при наличие на останалите безспорни предпоставки за това, изводът е, че по процесните доставки е налице ВОД. В тази връзка е безпредметно обсъждане на наличните писмени потвърждения, тъй като доставчикът следва да разполага с тях в условията на алтернативност. За пълнота следва да се отбележи, че позоваването от страна на съда на редакция на подзаконовия нормативен акт /ППЗДДС/, изискваща посочване на име на лицето, предало стоките, която редакция е последваща и не е действала към момента на извършване на доставките, е незаконосъобразно. Относно основния спорен момент по делото дали стоките са получени на територията на друга държава-членка, различна от РБ, следва да се отговори положително. В тази връзка следва да се съобразят всички събрани доказателства по преписката и по делото. На първо място превозът на стоките извън РБ и получаването им на територия на държава-членка, е удостоверено с подписа и печата на получателя, съгласно отразеното в товарителниците, съпровождащи транспорта на стоки, както и в писмените потвърждения за получаване на стоките. Ирелевантно е отразеното в три броя формуляри SCAC 2004, тъй като запитванията до данъчната администрация на Румъния, съответно дадените отговори, са относно сделки между PIO IMPORT EXPORT Румъния и други субекти, различни от ревизираното лице, за данъчни периоди, различни от процесните. Презумпцията по чл. 9 от конвенцията не е оборена при условията на пълно насрещно доказване. В тази връзка установеното по писмо от - отговорна Агенция "Митници", Митница Русе за липса на данни за събрани пътни такси за преминаване през ГКПП Русе и Силистра за превозните средства по шестте товарителници, на датите на транспорта, не е достатъчно убедително предвид липсата на регистрация на данните за получател и изпращач в базата данни на вътрешните граници на ЕС. При тези доказателства не са налице данни и индиции доставчикът да е участвал в данъчна измама, поради което не следва да бъде санкциониран с начисляване на ДДС по процесните доставки. Съгласно практиката на СЕО по сходни казуси, вкл. и по дадените отговори на преюдициално запитване с решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/2004 г. на СЕО, при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Общността, държавите-членки трябва да спазват общите принципи на правото, които са част от правния ред на Общността, включващи и принципите на правна сигурност и пропорционалност. Приетите от държавите-членки мерки, въз основа на чл. 21