Решение № 6797 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на М. Вълчев и В. Вълчев, и двамата от гр. Хасково, срещу решение 192 от 25.03.2022 г., постановено по адм. дело 604/2021 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед 660/21.04.2021г. на кмета на община Хасково, с нареждане за премахване на незаконен строеж, представляващ едноетажна сграда за селскостопански нужди, с площ 58 кв.м. с идентификатор 15429.20.24.1 в имот с идентификатор 15429.20.24, м-т Коджа Тарла, землище [населено място], общ. Хасково, извършен без необходимите строителни книжа в имот общинска собственост, за който е налице влязъл в сила мотивиран отказ от 25.04.2019г. за издаване на Удостоверение за търпимост и за който не са налице предпоставките по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Със съображения за неправилност на съдебния акт, се претендира отмяната му и се иска уважаване на жалбата. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответната страна - кмет на Община Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Депозиран е отговор по касационната жалба, със съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок, от надлежни по делото страни, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, за отмяна на обжалваното съдебно решение. Изложените в него изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решението на АС - Хасково е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително заключението на СТЕ и направените от страните възражения, като след подробния анализ на относимите за спора факти и обстоятелства, е извел правилни изводи за законосъобразност на процесната заповедта, като издадена за строеж, изпълнен без строителни книжа, правилно квалифициран като незаконен и по отношение на който не са налице материалноправните предпоставки за търпимост. Обоснована е преценката, че актът е издаден от компетентния орган - кмета на Община Хасково, по предвидения в закона ред, при спазване на изискуемата се от закона форма и съдържание, с посочени фактическо и правно основание - чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяната ѝ. Верен е и изводът, че е спазен и материалния закон. В относимата редакция към момента на изграждане на процесния обект, /представляващ сграда за стопанска дейност и изграден в земеделска земя, собствена на общината/, разпоредбата на чл. 4 от Наредба 2/1998 г. за застрояване в земеделските земи предвижда, че такова е допустимо в земеделски земи с площ до 10 дка, въз основа на скица, с нанесено от гл. архитект на общината местоположение на постройката и двора, а застрояване в земеделски земи с площ над 10 дка, се извършва въз основа на застроителни решения, съобразени с действащите устройствени планове, а когато липсват такива планове, застроителните решения се придружават с обосновки за социално-икономическата, технико-устройствената и екологическата допустимост на предлаганото строителство. Като не са представени доказателства за наличието на строителните книжа, изискуеми по Наредба 2 от 10.04.1998 г., а и като се вземе предвид, че жалбоподателите не твърдят да са собственици на имота, в който е построена сградата, както и да им е отстъпено право на строеж от собственика, правилно се приема, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 3УТ. Основният спорен в случая въпрос всъщност, е досежно търпимостта на сградата съгласно разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и на § 127 ПЗР към ЗИД ЗУТ. С оглед установения период на реализиране на строежа, същият попада в приложното поле на § 16, ал. 3 ПРЗУТ, т. е. за да е търпим, е следвало да бъде деклариран от собственика му пред одобряващите органи в 6 месечен срок от обнародването на този закон. От страна на жалбоподателя не е представен документ за спазването на това изискване, нито има твърдения в тази насока, поради което строежът не може да бъде квалифициран като търпим по смисъла на закона. С оглед изложеното, обоснована и правилна е преценката в решението, че строежът подлежи на премахване. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта, АС-Хасково е постановил решението си в съответствие с приложимия процесуален и материален закон и като такова, същото следва да бъде потвърдено, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,