Решение № 10166 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2013 г.

Решение № 10166 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационно обжалване на решение № 80/24.04.2012 г., постановено по адм. дело № 532/2001 г. и адм. д. № 3515/2004 г. на Софийски градски съд (СГС), III -Б състав, както и на решение № 179 от 18.12.2012 г. по същите дела, постановено при условията на чл. 193, ал. 1 от ГПК (отм.) С решение № 80/24.04.2012 г., постановено по адм. дело № 532/2001 г. и адм. д. № 3515/2004 г. на Софийски градски съд (СГС), III -Б състав, е отхвърлена жалбата, подадена от И. М. М. Ф., А. Е. Ш., А. Б. Р. Ш., Н. С. П. - Я., М. Н. ф. К., Н. Н. Р., А. М. Б. Д. М., С. Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. Р., К. К. Р., Ф. Ф. И. Р., Е. Р. Е. Р. П., А. П. Х., Е. С. С., М. С. С., И. Г. С., Т. Т. М., Г. Т. М., А. С. Г., Л. К. В., А. П. М., И. С. М., П. Р. С., М. Д. Г., А. С. Й., П. В. П., Л. Е. Н. М. А. Н., Н. И. Т., С. Г. В., М. Б. Б., З. Т. К. Ц. Р. Д., Т. Н. Г., Ц. Г. Д., Г. А. Д., Д. Б. Х.-Д., Л. А. Д. и Р. А. Д. срещу мълчаливия отказ на областния управител на гр. София по искането им за обезщетение за участието им в капитала на бившето застрахователно дружество "Балкан- пожар-транспорт" и преосигурително дружество "Балкан" по заявление № РД-97-00-6043/19.11.1998 г. относно недвижим имот: -представляващ пететажна сграда, находяща се в гр. София, ул. "Мария Луиза" № 46 в размер на 45,28 % от капитала на преосигурително дружество "Балкан"; -сграда, заедно с мястото, находящо се в гр. София, пл. "Александър I" № 5- в размер на 33,33 % от капитала на бившето застрахователно дружество"Балкан - пожар - транспорт". С решение № 179 от 18.12.2012 г. по делото е отхвърлена молбата на част от първоначалните жалбоподатели за допълване на основното решение № 80/24.04.2012 г. по отношение мълчаливия отказ за признаване правото на обезщетяване за отчужденото имущество на Народно осигурително дружество (НОД) "Балкан-живот". С две касационни жалби, подадени на 17 и 18 май 2012 г. чрез адв. Панов и адв. Димитров, в качеството му на преупълномощен от адв. Панов, А. П. Х., М. С. С., Е. С. С., Т. Т. М., Г. Т. М., А. П. М., И. С. М. (заместен в процеса от наследника си М. И. К.), П. Р. С. (заместена в процеса от наследника си от П. Р. С.), М. Д. Г., П. В. П., Л. Е. Н., М. А. Н., Н. И. Т., М. Б. Б., Ц. Р. Д., Т. Н. Г., Ц. Г. Д., Г. А. Д. и Е. Р. Е. Р. П., А. С. Г. и Л. К. В. са обжалвали решение № 80/24.04.2012 г., постановено по адм. д. № 532/2001 г. и адм. д. № 3515/2004 г. по описа на СГС, III Б състав с твърдения за неправилност на същото на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационна жалба с вх. № 23888 от 28.03.2013 г. на СГС, подадена от адв. Панов, като пълномощник на посочените по - горе лица е обжалвано и решение № 179/18.12.2012 г., с което е отказано допълване на решение № 80/24.04.2012 г. по делото по молба на Н. Н. Р., А. М. Б. д. М., С. М. Р. Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р. П. и И. М. М. Ф., Н. И. Т., М. Н. ф. К., А. П. Ш. и А. Б. Р. Ш.. С касационни жалби с вх. № 60588/05.06.2012 г. и вх. № 30602/14.03.2013 г. на СГС, подадени от адв. Попчев като представител на Н. Н. Р., А. М. Б. д. М., С. М. Р. Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р. П. и И. М. М. Ф., М. Н. ф. К., А. П. Ш. и А. Б. Р. Ш. са обжалвани основното и допълнителното решения по адм. дело № 532/201 г. и адм. дело № 3515/2004 г. на СГС. По отношение правилността на решение № 80 е изложено оплакване относно извода на съда, че ЗДЗИ (1946 г.) не попада в приложното поле на ЗВСОНИ, тъй като по силата на ЗДЗИ акционерите в дружествата, преминали към ДЗИ, имат право да получат внесения от тях капитал съгласно номиналната стойност на акциите. Според касаторите предвиденото в ЗДЗИ изплащане на номиналната стойност на акциите от капитала на дружествата, чийто имущество е преминало към ДЗИ, не представлява равностойно обезщетение за отчуждената собственост на дружествата, поради което съдът неправилно е приел, че жалбата е неоснователна. По отношение правилността на решение № 179/18.12.2012 г., адв. Попчев поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил искането им за допълване на основното решение, тъй като не е вникнал в същността на заявлението за обезщетяване, касаещо както прякото, така и косвеното участие в бившите застрахователни дружества. Касационните жалбоподатели А. П. Х., М. С. С., Е. С. С., А. П. М., М. Д. Г., П. В. П., Л. Е. Н., М. А. Н., Н. И. Т., М. Б. Б., Ц. Р. Д., Т. Н. Г., Ц. Г. Д. и Г. А. Д., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Касационните жалбоподатели Т. Т. М., Г. Т. М., П. Р. С., С. Г. В., З. Т. К., Иванка Георгиева Стоянова, А. П. Ш., А. Б. Р. Ш., М. Н. ф. К., Н. Н. Р., А. М. Б. д. М., С. М. Р. Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р. П. и И. М. М. Ф., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Попчев, който поддържа касационните жалби, а по същество моли атакуваните с тях съдебни решения да бъдат отменени като неправилни с произтичащите от това правни последици. Ответните страни, Е. Р. Е. Р., А. Й., Е. Б. Б., Н. С. П., редовно призовани, се представляват от адв. Попчев. Ответниците Д. Б. Х. Д., Л. А. Д. и Р. А. Д., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат отношение по касационните жалби. Ответникът, областен управител на област София, чрез юрк. Димова, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби. Ответниците, Народно събрание на Република България и министърът на вътрешните работи, не вземат отношение. С влязло в сила протоколно определение от 26.07.2015 г. по делото, касационното производство е прекратено по отношение на А. С. Г. и Л. К. В. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Безспорно било установено, че по отношение на ЗД "БПТ", акционерният капитал е бил изплатен изцяло. Според прокурора, правилно съдът бил приел, че с реституционните закони не може и не е допустимо да се създават повече права, отколкото бившите собственици са имали към деня на одържавяване на имуществото, за което се претендира обезщетение. Върховният административен съд, Трето отделение, при извършената служебна проверка за допустимост, намира касационните жалби за допустими и подлежащи на разглеждане по същество с уточнението, че касационните жалба, подадени от адв. Панов и адв. Димитров на 17 и 18 май 2012 г. ще бъдат разгледани заедно, доколкото касаят защитата на едни и същи лица с общ интерес. По отношение на решение № 80/24.04.2012 г. В производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ (първа фаза), СГС се е произнесъл по законосъобразността на мълчалив отказ на областния управител на област София по заявление № РД-97-00-6043/19.11.1998 г. за обезщетяване на заявителите в качеството им на акционери и/или наследници на акционери, съответстващо на частта им от капитала на ЗД "Балкан - Пожар -Транспорт" в размер на 33,33 %, касаещи отчужден имот, представляващ сграда с дворно място, находяща се в гр. София, пл. "Александър I" № 5 и на ПОД "Балкан" в размер на 45,28%, касаещи отчужден имот, находящ се в гр. София, ул. "Мария Луиза" № 46. За да отхвърли жалбата срещу мълчаливия отказ на областния управител да признае на заявителите право на обезщетяване с компенсаторни записи за процесните имоти, съдът е приел неоснователност на искането за обезщетяване по съображения, различни за наследниците на акционерите в двете акционерни дружества. Спрямо дружеството ЗД "Балкан - Пожар - Транспорт" /ЗД "БПТ"/ съдът е приел за установено, че същото е национализирано по реда на ЗДЗИ - чл. 7 от ЗДЗИ, изм., обн. ДВ, бр. 223/1948 г. във връзка с чл. 1 от същия закон. Отчел е също така, че ЗДЗИ (по силата на чл. 10, ал. 1/ погрешно в решението - сочен като чл. 7, ал. 4 на стр. 14 от решението) е предвиждал, че на акционерите от акционерни застрахователни дружества (български и чуждестранни) Държавният застрахователен институт връща внесения от тях основен капитал в размер на номиналната стойност на акциите им. Отчитайки, на първо място, че предмет на заявлението за обезщетяване е процентна част от капитала на ЗД "Балкан-Пожар-Транспорт", на второ място - че по делото, според заключението на ССЕ, е установено, че акционерният капитал е изцяло изплатен след национализиране на дружеството и, на трето място - че по делото не са били представени акции на дружеството в оригинал, съдът е заключил, че бившите акционери в дружеството са били вече обезщетени за принудително отнетата им собственост. Посочено е, че с реституционните закони не може и не е допустимо да се създават повече права, отколкото бившите собственици са имали към деня на одържавяването на имуществото, за което се претендира обезщетение. По отношение претендираните права спрямо ПОД "Балкан", съдът веднъж е препратил към съображенията си спрямо ЗД "Балкан - Пожар - Транспорт" като идентични и относими и, като втори аргумент за отхвърляне на жалбата, е посочил, че съгласно чл. 7 от ЗДЗИ-1946 г. тези дружества не се засягат от разпоредбата на чл. 6 и продължават да съществуват под надзора на института, т. е. относно тези дружества е изключена възможността за изплащане на обезщетение по ЗОСОИ, тъй като не попадат в обхвата на ЗДЗИ. За горния извод съдът се е позовал на решение № 5859 от 13.06.2003 г. по адм. д. № 1174 от 2003 г. на ВАС на РБ, 5-членен състав. Допълнително съдът е посочил, че съгласно чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, когато юридическите лица не съществуват при влизане на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно - на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването на тези ЮЛ съобразно правата на всеки от тях / техните наследници по закон. Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон. Прието е, че жалбоподателите могат да претендират реституция, респекти- обезщетение по ЗОСОИ, само за непосредствено притежаваните от техните наследодатели акции в процесните дружества - ЗД "БПТ" и ПОД "Балкан", но не и за притежаваните от други търговски дружества (издателство "Мир", "Финансия" АД, "Българска търговска банка") акции в ЗД "БПТ" и ПОД "Балкан", независимо от това дали наследодателите на жалбоподателите са били акционери и в тези други търговски дружества. Тези съображения са поддържани и по отношение на акционерното участие на ЗД "БПТ" в ПОД "Балкан". Според СГС правилото за обезщетяване само за пряко участие в съответното бившо търговско дружество произтича от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която право на възстановяване на собствеността върху конкретен имот имат само тези юридически лица /съответно - наследниците на акционерите в тях/, но не и членовете на друго юридическо лице, което е притежател на акции в първото юридическо лице - бивш собственик на имота. При тази втора хипотеза, според съда не е налице законодателно предвиждане за право на обезщетяване, а още по -малко - на начин за определяне правата на членовете на второто юридическо лице спрямо дяловото участие в първото юридическо лице, а от там - и спрямо правото на възстановяване на собствеността. Отделно от гореизложеното СГС е заключил, че по отношение претендирания имот на пл. "Алексанъдър I" № 5 остава недоказано обстоятелството, че този имот е бил собственост на ЗД "Балкан -Пожар - Транспорт". Решението е правилно, но не по изложените в него мотиви. Настоящият касационен състав не споделя съображенията на съда относно предмета на търсеното обезщетение. Видно от заявлението от 19.11.1998 г., процесуалното поведение на страните и определения от съда предмет на доказване по делото, претендираното от жалбоподателите право на обезщетение спрямо държавата следва да се определи еднозначно като искане за обезщетяване с компенсаторни записи за притежавани от застрахователното и презастрахователно дружества и отнети им по ЗДЗИ, недвижими имоти - сграда с дворно място, находяща се в гр. София, пл. "Александър I" № 5, отчуждена от ЗД "БПТ" и пететажна сграда на ул. "Мария Луиза" № 46 в гр. София, отчуждена от ПОД "Балкан". Размерът на претендираното право е заявен като съответстващ на капиталовия дял от двете дружества, притежаван от жалбоподателите и техните праводатели към момента на отчуждаване, а именно: 45,28% по отношение на ПОД "Балкан" и 33,33% по отношение акционерния капитал на ЗД "Балкан-Пожар- Транспорт", а поисканият начин на обезщетение е чрез компенсаторни записи. Определянето на предмета на искането за обезщетяване по своя вид като такова за стойността на акциите на прекратените дружества, чието предприятие е било национализирано, не кореспондира с данните по делото. Със заявлението, по което е формиран мълчаливият отказ, предмет на обжалване пред СГС, се претендира обезщетение за недвижимо имущество на прекратените застрахователни дружества на основание чл. 3, ал. 3 във вр с ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ (ред. след допълването му с ДВ, бр. 107/1997 г. ), отчуждени по Закона за Държавния застрахователен институт (обн., ДВ, бр. 143 от 1946 г.; попр., бр. 146 от 1946 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1948 г.; попр., бр. 108 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 223 от 1948 г.; попр., бр. 257 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 194 от 1950 г.). В тази връзка, развитите доводи и правни изводи на СГС по отношение материалноправната регламентация и установеност на фактически състав за правото на обезщетяване спрямо акционерния капитал на дружествата не следва да бъде обсъждан като изначално несъответстващ на предмета на спора между страните. Решението на СГС обаче е правилно като краен резултат по следните съображения: Съгласно чл. 6 от Закона за ДЗИ от 1946 г. от деня на влизане на закона в сила застрахованите състави и имуществата на заварените акционерни застрахователни дружества (български и чуждестранни), взаимозастрахователни сдружения, малки застрахователни сдружения, на държавните и държавно-автономни застрахователни служби и фондове и на съществуващите по силата на особени закони при отделни ведомства и професионални сдружения застрахователни, пенсионни и посмъртни каси и фондове, без включените в Института за обществени осигуровки държавни пенсионни фондове и пенсионните фондове на служителите при Българската народна банка и мини "Перник", преминават изцяло и по право върху Държавния застрахователен институт. Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 9 от същия закон ДЗИ встъпва по право във всички застрахователни и презастрахователни договори на национализираните дружества, фондове, сдружения и др., визирани в чл. 6 от Закона, като встъпва и във всички съдебни процеси, заведени от или против включените в ДЗИ дружества, сдружения, фондове, каси и служби. Съгласно чл. 7, ал. 4 и чл. 10 от Закона за ДЗИ от 1946 г. на акционерите от национализираните акционерни застрахователни и презастрахователни дружества (български и чуждестранни) ДЗИ връща внесения от тях основен капитал в размер на номиналната стойност на акциите им, като последните не могат да търсят от Българската държава или от Държавния застрахователен институт каквито и да било обезщетения, освен указаните в този закон - чл. 11. Правото върху стойността на акциите се изсрочва в три години от деня, в който институтът обяви плащането - чл. 10, ал. 3. Съгласно цитираните разпоредби на този закон, бившите акционери или наследниците им биха имали право само на номиналната стойност на акциите, притежавани от тях, в национализираните застрахователните дружества, респ. на обезщетение за тях, ако последните не са изсрочени по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Закона за ДЗИ от 1946 г. Качеството на акционери /наследници на акционери / в национализираното дружество не прави заявителите собственици на недвижимите имоти- собственост на дружеството по силата на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ, на която се позовават процесуалните представители на касаторите, за да обосноват наличие на материалноправна предпоставка на ЗОСОИ за обезщетяване на доверителите си с компенсаторни записи в заявените два недвижими имота. Да се възприеме това разбиране, означава да се приеме, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ дава на бившите акционери повече права, отколкото те са притежавали към деня на национализацията. Не това е смисълът и целта на реституционния закон (ЗВСОНИ), респ. на ЗОСОИ. Целта, заложена в тях, е да се постигне справедливо компенсиране на бившите собственици за одържавените им имущества в резултат на проведената със законите, визирани в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ, национализация. Правото на обезщетение е реципрочно на правата преди национализацията и това е смисълът, заложен в реституционните закони, респективно - смисълът и целта на ЗОСОИ. С реституционните закони не може и не е допустимо да се създават повече права, отколкото собствениците са имали към деня на национализацията. Касаторите не са били собственици на двата имота по делото, същите са правоимащи спрямо акционерния капитал в прекратените по силата на ЗДЗИ дружества, поради което законът не им дава право на обезщетяване спрямо имотите, преминали към ДЗИ като собствени на процесните застрахователни дружества. В този смисъл е и трайната съдебна практика по прилагането на чл. 3, ал. 3 във вр с ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ (ред. след допълването му с ДВ, бр. 107/1997 г. ) по отношение на отчуждени имоти по реда на по Закона за Държавния застрахователен институт - Р. № 8354/07.07.2015 г. по адм. дело № 11498/2009 г., Р. № 7710/25.06.2008 г. по адм. дело № 968/2005 г.; Р. № 7959/28.07.2003 г. по адм. дело № 2002 г.; Р. № 1902/04.03.2003 г. по адм. дело № 10594/2002 г; Р. № 5859/13.06.2003 г. по адм. дело № 1174/2003 г. Неоснователно е позоваването в писмената защита на адв. Попчев на текста на чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ. При директното позоваване на този законов текст не е отчетено обстоятелството, че, за разлика от проведената по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия национализация, съгласно която всички активи и пасиви на тези предприятия преминават в собственост на държавата и стават общонародна собственост, съгласно ЗДЗИ е налице вливане на частните застрахователни и презастрахователни дружества без ликвидация в друго, макар и изцяло държавно, юридическо лице, отделно от Държавата- Държавния застрахователен институт. По ЗОЧИМП моделът на одържавяване е друг- цялото имущество на частното индустриално и/или минно предприятие като съвкупност от активи/ в т. ч. и право на собственост/ и пасиви преминава в собственост на държавата и по силата на чл. 1 от същия закон става общодържавна собственост. При проведеното по реда на ЗДЗИ преобразуване на частните застрахователни и презастрахователни дружества чрез вливането им в ДЗИ не се извършва пряка промяна в собствеността върху активите на тези АД- същите активи не преминават пряко и директно в държавата, а само се променя собственика на капитала- от частното АД капиталът преминава в отделната юридическа личност - автономното предприятие ДЗИ / чл. 2 от ЗДЗИ от 1946 г./ При подобна форма на отнемане на собствеността, механично неприложим е способът за възстановяване на собствеността на включените в капитала на бившите застрахователни / презастрахователни дружества недвижими имоти на бившите акционери. Това е така, тъй като наличието само на подобна цел от страна на законодателя не е достатъчно - същият този законодател не е уредил по изричен начин / подобен на този по чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ / начинът, по който следва бившите акционери /наследниците им/ в тези презастрахователни дружества да бъдат обезщетение за недвижимите имоти, включени в актива на капитала им, предвид специфичния начин на експроприиране- чрез вливане в отделно ЮЛ, различно от държавата. Поради липсата на изрично уреден подобен способ целта на закона е само едно пожелание, неводещо до възникване на реално осъществими и защитими права на обезщетяване по ЗОСОИ. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от АПК, доколкото производството по делото се води по реда на отменения ЗАП / § 4 от ПЗР на АПК / Гореизложените мотиви са изведени и при отчитане на явно неправилния извод на съда за недоказаност на собствеността върху имота на пл. "Александър I" № 5 по отношение на ЗД "БПТ". Този имот е включен в "Протокола за предаване на недвижими имоти на обособения състав "Балкан - Пожар и Транспорт" на Финансовата стопанска дирекция при ДЗИ - София" като предаден на 26.12.1946 г. на ДЗИ като "Здание с местото на пл. "9-ти септември (бивш пл. "Александър I") № 5" ...разрушено и опожарено след въздушните нападения с балансова стойност 14,971,68 лева. Видно от приложения по делото Ревизионен акт на ЗД "БПТ", съставен от ДЗИ - Дирекция "Центр. Сметководство", процесният имот е описан още веднъж като собственост на дружеството. Настоящите мотиви следва да се приемат и при отчитане необосноваността на извода на СГС относно ПОД "Балкан" като дружество, засегнато от отчуждаванията по ЗДЗИ след изменението на същия закона от 1948 г. До изменението с ДВ, бр. 223/23.09.1948 г., съгласно чл. 7 от Закона, заварените презастрахователни дружества не се засягат от разпоредбата на чл. 6 от ЗДЗИ и продължават да съществуват под надзора на ДЗИ. След изменението на този закон и съгласно чл. 7, ал. 1 от същия, презастрахователните (преосигурителните) дружества се вливат в ДЗИ по начин и метод, напълно сходен с протеклото две години по - рано вливане в ДЗИ на застрахователните дружества. Следователно и, доколкото претенцията на заявителите не е свързана с периода преди 1948 г., то съображенията на съда за неприложимост на ЗДЗИ по отношение на презастрахователните дружества са неправилни. Видно от чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, ЗДЗИ е посочен във всичките му редакции - (обн., ДВ, бр. 143 от 1946 г.; попр., бр. 146 от 1946 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1948 г.; попр., бр. 108 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 223 от 1948 г.; попр., бр. 257 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 194 от 1950 г.). Въпреки това, когато акционерите/наследниците им/ на влелите се без ликвидация в ДЗИ частни застрахователни и презастрахователни дружества търсят обезщетение по силата на реституционните закони за включените в капитала на тези дружества имущества и с оглед правната същност на акцията като ценна книга, жалбоподателите имат право на обезщетение като акционери съобразно броя и стойността на притежаваните от тях акции, а не и върху конкретно недвижимо имущество на бившите застрахователни дружества. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, решение № 80/24.04.2012 г. по адм. дело № 3515/2004 г. на СГС следва да бъде оставено в сила. По отношение на решение № 179 от 18.12.2012 г. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил искането за допълване на решение № 80/24.02.2012 г. по адм. дело № 532/2001 г. и адм. дело № 3515/2004 г. на СГС като неоснователна. Съдът е приел, че е сезиран със спор за законосъобразността на мълчалив отказ на областния управител на София град по отношение заявление № РД-97-00-6043/19.11.1998 г. относно обезщетяването за отчуждено имущество по реда на ЗДЗИ, касаещо дружествата ЗД "БПТ" и ПОД "Балкан". В тази връзка, съдът е намерил за неоснователно искането за допълване на решението по отношение на имущество, свързано с Народно осигурително дружество "Балкан-живот", така както е заявено с молбата за допълване от 05.06.2012 г. Решението е правилно. С определение от 07.06.2004 г. по адм. дело № 532/2001 г. на СГС, първоначално образуваното дело е разделено, като съдът е приел за разглеждане "недвижимите имоти по т. 1 и 2 от заявлението". Видно от заявлението, точка 1 касае имотите на ПОД "Балкан", а точка 2 - имотите на дружеството ЗД "БПТ". С молбата за допълване се търси произнасяне на съда относно "отказ за обезщетяване за отчужденото имущество на Бившето Народно осигурително дружество "Балкан-Живот". Доколкото по делото е ясно установено, а и страните не спорят, че дружествата ЗД"БПТ" и ПОД "Балкан" са акционери в НОД "Балкан-живот" (споменава се и като застрахователно дружество "Балкан-живот"), то искането правилно е било отклонено. НОД "Балкан-живот" е самостоятелно юридическо лице със свое имущество и като такова е било прекратено по силата на ЗДЗИ. Доколкото касаторите са имали претенции към отчужденото негово имущество същите не са предмет на точка 1 и 2 от заявлението от 1998 г. В тази връзка, въпросът за пряката или косвената собственост в НОД "Балкан-живот" чрез ЗП "БПТ" и ПОД "Балкан" на настоящите касатори е неотносим. Отново следва да се повтори, че предмета на настоящото дело пред СГС е бил свързан с претендирано право на обезщетение за имущество, принадлежало пряко на ЗП "БПТ" и ПОД "Балкан". С оглед изложеното, допълнително решение № 179 от 18.12.2012 г. също следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение