Решение № 9267 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2017 г.

Решение № 9267 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, против решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 220, 00 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди през периода 19.07.2011 г. - 19.09.2011 г. В останалата част за разликата от 220 лева до претендираните 6000 лева иска е отхвърлен. ГД ИН е осъдена да заплати 1080 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 16.06.2015 г. - 14.05.2016 г., а в останалата част за разликата от 1080 лева до претендираните 36000 лева иска е отхвърлен. Изразени са доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски. Ответникът по жалбата не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на Ц. Г. И. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. Б. в посочените в исковата молба периоди. Първият се основава на неспазване изискванията за необходимите битови и санитарно - хигиенни условия за различни периоди в З. Б., а вторият е изцяло отхвърлен като недоказан за това, че администрацията на затвора не е предприела действия за осигурено навременно медицинско обслужване и адекватно лечение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Иванов иск за причинени неимуществени вреди, преживяно унизително и недостойно отношение, произтичащи от бездействието на служителите на ответника, изразяващи се в неосигуряване необходимите битови и санитарно хигиенни условия в З. Б. в периода 19.07.2011 г. - 19.09.2011 г. за 220 лв. и уважил частично за 1080 лв. в периода 16.06.2015 г. - 14.05.2016 г. на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Б. П. иск за обезщетяване на вреди, произтичащи от бездействия на Затвора за адекватно лечение е приел изцяло за неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установени по първия и втория предявен иск предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищеца, като е приел размера, в който следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди. По другия предявен иск съдът е приел, че не е установено по делото твърдяното бездействие на администрацията на ответника, като предпоставка, основаваща претенцията за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искове за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване необходимите битови и санитарно хигиенни условия в периодите предмет на исковата молба. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на жалбоподателя с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване на необходимите битови и санитарно - хигиенни условия в З. Б., дължими се от администрацията на ответника е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона и относимата съдебна практика. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в затвора в Б., където е изтърпявал наказанието си през процесния период ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Твърденията, че условията, при които изтърпява наказание ищеца не са достигнали до ниво на суровост, за да попаднат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи са несъстоятелни. Установената от доказателствата по делото липса на битови условия, ограничен достъп до тоалетна и течаща вода и несъмнено предпоставят унизително отношение, както правилно е прието в обжалваното решение. Правилно е приета в обжалваното решение неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от липса на адекватно лечение в мястото където ищеца е изтърпявал наложено му наказание. От доказателствата по делото не се установява бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в дължимо се, но непредоставено медицинско обслужване. Изложените както в исковата молба съображения, касаещи субективното предположение на ищеца, че медицинското обслужване по принцип не се осъществява съгласно предписанието на закона не може да основе твърдените за причинени неимуществени вреди. Липсват конкретни твърдения, не се и установява по делото ищеца да е поискал и да му е отказана медицинска помощ, основаващи предоставянето на дължима се медицинска помощ и неосъществяването на такава поради бездействие на длъжностни лица на ответника. На обезщетяване подлежат причинени преки и непосредствени вреди, като произтичащи от конкретно бездействие, от неизпълнена, дължима се административна дейност. Такова бездействие спрямо Иванов не е налице, при което правилен и обоснован е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск. Както правилно е установил административния съд при постъпването в затворническото заведение, ищецът не е съобщил за заболявания, видно от приложения по делото здравен картон. При необходимост е било осигурено на същия медицинско обслужване от външен специалист, видно и от показанията на свидетеля Мантов, ищецът е бил конвоиран до спешното отделение за лечение на фрактура, и оперативно лечение, за което свидетелства и представения от същия епикриза от МБАЛ "Лайф хоспитал" ЕООД. Видно от данните не се установява на ищецът да е била отказвана медицинска помощ и адекватно лечение. С оглед изхода на спора разноски в настоящата инстанция не следва да се присъдят. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение