Решение № 8711 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2009 г.

Решение № 8711 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на ЕТ "Мария Милева Пенева - МВГ" гр. Балчик, подадена чрез адв. Ваня Колева и на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Едноличният търговец обжалва решение № 1246/07.10.2008 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, 4 състав, с която е отхвърлена жалбата й против РА № 08-000655/18.02.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 173/25.04.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на на жалбоподателката, действаща и като ЕТ "Мария Милева Пенева-МВГ" са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. - 3931, 56 лв. и лихви 1936,80 лв.; за 2004 г. в размер на 25 988,94 лв. и лихва 9532,20 лв.; за 2005 г. в размер на 4239,28 лв. и лихва в размер на 1032, 66 лв. След непризнато преобразуване на финансовия резултат в размер на 14 076,10 лв. За 2003 г. ; в размер на 90 000 лв. за 2004 г. и 18 000 лв. за 2005 г. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, а с това и обжалвания РА. Зам. Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на решение № 6/05.01.2009 г. по адм. дело № 1215/2008 г. на АС-Варна, I отд., IV състав, с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1246/07.10.2008 г. по адм. дело № 1215/2008 г. на Административен съд гр. Варна, в частта, с която разноските по делото са присъдени в полза на НАП. Моли да бъде отменено решението, с което е оставена молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка без уважение и да бъде постановено изплащане на присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Мария Пенева и счита за основателна жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на EТ "Мария Милева Пенева - МВГ" гр. Балчик: За да отхвърли жалбата на ЕТ, АС е установил, че за процесната 2003 г. задълженото лице е декларирало доход от дейност като ЕТ, с положителен финансов резултат от 15 640,11 лв., преобразуван за целите на данъчното облагане, съответно увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО (отм.) и намален по чл. 23, ал. 3 от с. з. Частта от намалението, в размер на 14 076,10 лв. представлява част от загуба от 2001 г., пренесена от ревизираното лице по реда на глава 4 от ЗКПО - чл. 23, ал. 3, т. 2, съгласно справка В от ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. От подадената за 2001 г. ГДД съдът е установил, че жалбоподателят не е декларирал приходи и разходи в Приложение 2-доход по част II като ЕТ, а в Приложение 7 (доход по част VII - доходи на земеделски производители) - от производство на непреработена растителна продукция е декларирана загуба в размер на 107 515 лв., като данъчната основа за общия годишен доход по ГДД за 2001 г. е 0, 0 е съответно и данъчното задължение. От приложения по делото ОПР за 2001 г. решаващият съд е установил, че е отразена загуба от 132 000 лв., като данните по отчета касаят приходи и разходи от селскостопанска дейност на ЕТ. Въз основа на ГДД и годишния финансов отчет за 2002 г. съдът е установил, че ДЗЛ е декларирало положителен финансов резултат, без да го преобразува за данъчни цели, без да приспада загуба по реда на чл. 23, ал. 3, т. 6 от ЗКПО (отм.); за 2004 г. е извършено намаление на финансовия резултат в размер на 90 000 лв. и за 2005 г. в размер на 18 000 лв., отново с частта от загубата за 2001 г., пренесена по реда на глава 4 от ЗКПО (отм.) като данъчния орган не е признал това преобразуване за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. От приложените по делото от Областна дирекция "Земеделие и гори" гр. Добрич анкетни карти за регистрация на земеделските производители за 2003 г.-2007 г., АС е установил, че през 2001 г. ЕТ не е притежавал качеството "земеделски производител" по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, тъй като не е било регистрирано в регистъра по чл. 7 от с. з., с оглед на което е извел извода, че реализираната в предприятието на търговеца загуба не би могла да се квалифицира като загуба от необлагаема дейност. Съдът е посочил, че в случая дейността на ЕТ през 2003 г., 2004 г. и 2005 г. безспорно попада в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), регламентиращата данъчната основа за доходите му да се формира по реда на гл. II от ЗКПО (отм.), като този ред предполага и преобразуване на финансовия резултат на търговеца по реда на чл. 23, ал. 2 и 3 от с. з., включително и правото на приспадане на загубите за минали периоди. Според съда тежестта за установяване наличието на правото на приспадане на загубите от минали периоди е за лицето, което го твърди, черпейки за себе си изгодни правни последици. В решението е посочено, че подадената от лицето ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г., в която същото не е декларирало приходи и разходи в Приложение 2 - доход по част II като ЕТ, обвързва както ревизиращия орган, така и съда, с доказателствената си стойност, особено заявените с нея неизгодни за подателя факти. Още повече, че ДЗЛ е разполагало с възможността да подаде коригираща декларация, включително и при започване на ревизионното производство, от която то не се е възползвало. Първоинстанционният съд е отбелязал, че е недопустимо отразената в представените счетоводни документи (ОПР за 2001 г. и Оборотна ведомост за 2001 г.) загуба от 132 000 лв. от основна за търговеца дейност да се използва за преобразуване на финансовия му резултат за 2003 г. Съобразно изложеното по-горе, АС - Варна е обосновал извода, че за жалбоподателя не са налице основания за преобразуване на финансовия резултат, извършено от него за 2003 г., 2004 г. и 2005 г., поради което законосъобразно това преобразуване не е признато от ревизиращия орган. Касационната жалба на EТ "Мария Милева Пенева - МВГ" по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Глава четвърта от Закона за корпоративното подоходно облагане - "Пренасяне на загубите в следващи данъчни периоди" определя редът и условията, при които е допустимо това. Първата предпоставка, за да може да се извърши пренасяне на загубите от минали години в следващи данъчни периоди, е данъчното облагане на данъчно задълженото лице да се извършва по реда на Глава втора от ЗКПО, т. е. същото да подлежи на облагане с данък печалба в зависимост от счетоводния си финансов резултат. От данните по делото се установява по безспорен начин, че в подадената за 2001 г. ГДД жалбоподателят не е декларирал приходи и разходи в Приложение 2 - доход по част II като ЕТ, а в Приложение 7 (доход по част VII - доходи на земеделски производители) - от производство на непреработена растителна продукция е декларирана загуба в размер на 107 515 лв., като данъчната основа за общия годишен доход по ГДД за 2001 г. е 0, 0 е съответно и данъчното задължение съобразно нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.). АС обосновано е счел, че 2001 г. е приключена с необлагаем доход, което е пречка загубата да бъде пренесена в следващи данъчни периоди (аргумент чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ и чл. 38, ал. 1 от ЗКПО (редакция 2002 г.). С оглед гореизложеното, решение на АС-Варна следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Варна: Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд, със своето решение № 6/05.01.2009 г. по адм. дело № 1215/2008 г. на АС-Варна, I отд., IV състав, е оставил без уважение молбата на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1246/07.10.2008 г. по адм. дело № 1215/2008 г. на Административен съд гр. Варна, I отделение, 4 състав, в частта, в която разноските по делото са присъдени в полза на НАП. НАП е юридическо лице, на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител на бюджетни кредити. Дирекция "ОУИ" гр. Варна, заедно с ТД на НАП, обаче са третостепенни разпоредители на бюджетни кредити. Съществува единна сметка (себра) за изплащане на съдебни разноски § 1090, а транзитната сметка по § 3619 е за постъпленията от изпълнителни дела в полза на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна към ЦУ на НАП. Съобразно изложеното, настоящият състав на ВАС, I А отделение намира, че касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП следва да бъде уважена, а решението на АС - Варна от 05.01.2009 г. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в мотивите и в диспозитива на решение № 1246/07.10.2008 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, 4 състав по адм. дело № 1215/2008 г., вместо "в полза на Националната агенция за приходите" да се чете "в полза на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,