Решение № 6824 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Е. Х. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Сариев, срещу решение № 377 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 568/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1466 от 16.09.2025 г. на кмета на Община Кърджали и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. В приложена по делото писмена молба, чрез процесуалния представител адв. Сариев, се претендира присъждане на разноски по делото, както и се прави възражение, в случай, че ответникът се представлява от адвокат, за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – кмета на Община Кърджали, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Върховната касационна прокуратура не изпраща представител по делото. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея доводи. Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано по жалба на И. Х. срещу заповед № 1466 от 16.09.2025 г. на кмета на Община Кърджали, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж „Стоманобетонова конструкция – гараж и склад“, с размери 11.90 м. и 8.60 м./5.80 м. и височина 2.8 м., изграден в поземлен имот № 65, кв. 15 по плана на [населено място], Община Кърджали. В заповедта е посочено още, че обектът представлява клетка, изградена по монолитен начин със стоманобетонови основи, тухлени ограждащи стени, отвор за врата и прозорци на етап груб строеж, както и че представлява строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е трайно свързан към терена, като за него нямо одобрени строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът приема за безспорно в случая, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - допълващо застрояване, който съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ представлява строеж от шеста категория. Позовавайки се на заключението на вещото лице и твърдението на жалбоподателя, че процесният строеж е построен през 2000 г., съдът приема, че той не е търпим по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като в случая няма твърдения, няма и доказателства да е спазено изискване за деклариране на строежа до 02.07.2001 г. Според съда, доколкото от заключението на вещото лице се установява, че разпореденият за премахване строеж засяга някои от предвидените по регулация бъдещи улици, то той не е бил допустим по действащите разпоредби към момента на извършването му и по действащите в ЗУТ норми. Прието е от съда също така, че разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е приложима с оглед сочения в жалбата период на изграждане на строежа. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилност на изводите на съда относно липсата на порок във формата на заповедта и на допуснати при издаването й съществени процесуални нарушения. Решаващият правен извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесната заповед е постановен при незачитане на събраните по делото доказателства. В процесния случай предмет на премахване с оспорена заповед е незаконен строеж, който е описан както в заповедта, така и в констативен акт № 273/23.07.2025 г., като „стоманобетонова конструкция – гараж и склад“ в поземлен имот с № 65, и представляващ клетка, изградена по монолитен начин със стоманобетонови основи, тухлени ограждащи стени, отвор за врата и прозорци на груб строеж, който е и с размери 11.90 м. и 8.60 м./5.80 м. и височина 2.8 м. Видно обаче от заключението на вещото лице по приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, при извършения оглед на място е установен следния строеж: масивна двуетажна сграда с външно стълбище за втори етаж, която е с основи бетонови фундаменти, стоманобетонови колони за гаражна клетка, стени тухлена зидария, таван – покривна стоманобетонна плоча, както и стърчащи фусове от колони над ниво покривна плоча и излята подова плоча за втори етаж, като строителството е изпълнена на „груб строеж“ и застроената площ на надземния етаж е 71.76 кв. м., а на първия етаж е 86.78 кв. м. Така констатираното от вещото лице при извършения оглед на място безспорно сочи не само на несъответствие с описания по вид, размери и конфигурация строеж в оспорената заповед, но и установява изградено външно стълбище, което е извън разпореденото за премахване с оспорената заповед. Така установеното по делото опровергава мотивировката на административния орган и даденото от него описание на незаконния строеж, поради и което съдът необосновано и неправилно е приел, че не са налице допуснати съществени нарушение на формата на акта. Установяването наличието на строеж, различен от строежа, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед, прави същата незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК и при неизясненост на релевантните факти, представляващо съществено нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, обратно на приетото от административния съд. При издаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, освен липсата на строителни книжа за проверявания строеж, следва да установи вида, местонахождението и всички останали признаци, позволяващи неговата индивидуализация, тъй като точното описание на незаконния строеж пряко влияе на законосъобразността на заповедта, с която е наредено премахването му. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на посочените факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила. Конкретният строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респ. за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено, доколкото както в оспорената заповед, така и в констативен акт № 273/23.07.2025 г., е описан строеж, различен от установения на място от вещото лице. Констатираната липса на безпротиворечиво индивидуализиран строеж е пречка за пораждане на целените със заповедта последици, доколкото такава заповед не би могла да се приеме за годно изпълнително основание. При тези установявания по делото настоящата съдебна инстанция намира, че административният орган е издавал акта си и без да установи всички факти и обстоятелства от съществено значение за случая, с което е допуснато нарушение и на правилото на чл. 35 от АПК. Наличието на съществено разминаване между описаното в оспорената заповед и фактическото положение от своя страна препятства възможността да се извърши преценка за законността, респ. търпимостта на строежа, доколкото неговите параметри, вид и предназначение не са изяснени. Поради изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон, а изводите на административния съд в обратен смисъл са направени в несъответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени заповед № 1466 от 16.09.2025 г. на кмета на Община Кърджали, като незаконосъобразна. При основателността на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за настоящата инстанция – внесена държавна такса в размер на 35.79 евро /70 лева/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,