Решение № 1526 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12176/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Чолакова, срещу Решение 1537/11.11.2024 г., постановено по адм. дело 288/2024 г. по описа на Административен съд Смолян, с което по жалба на Сиал 2016 ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-172-0173901/25.07.2024 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният съд неправилно, въз основа решение по дело С-97/21 на СЕС, е приел, че наложената с процесната Заповед мярка е незаконосъобразна, доколкото по отношение на дружеството има издадено наказателно постановление за същото нарушение. Твърди, че административният акт е надлежно мотивиран и че мярката е наложена в условия на повторност, поради което и съобразно чл. 187, ал. 4 ЗДДС не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичане един месец от запечатването му. Позовава се на решение по дело С-524/15 на СЕС. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесната заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Сиал 2016 ЕООД, чрез пълномощника адв. Пенева, в подаден писмен отговор и в допълнително становище, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Смолян е била ЗПАМ ФК-172-0173901/25.07.2024 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на Сиал 2016 ЕООД е наложена ПАМ запечатване на временен/сезонен търговски обект, стопанисван от дружеството магазин за плажни стоки, находящ се в гр. Свети влас, ул. Черно море 8, и забрана за достъп до него за срок от тридесет дни. При проверка, извършена на 12.07.2024 г., е направена контролна покупка на стойност 64,00 лв., като не е издаден фискален бон от инсталираните и работещи в обекта фискални устройства, нито ръчна касова бележка от кочан. За проверката е съставен Протокол по чл. 50 ДОПК сер. АА 0173901/12.07.2024 г., подписан без възражения от управителя на дружеството. Прието е, че нарушението се явява повторно по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ДОПК, тъй като е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на наказателно постановление от 04.08.2023 г., съставено за същото нарушение. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал извод за незаконосъобразност на спорната заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От решаващата инстанция е прието, че извършеното нарушение е безспорно установено, поради което за приходните органи е възникнало задължение, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. чл. 187, ал. 4 ЗДДС, да наложат ПАМ, обективирана в спорната Заповед. За да постанови отмяна на оспорвания административен акт обаче, съдът е приел, че по отношение на дружеството е проведено административнонаказателно производство, завършило с издаване на Наказателно постановление 779734/25.07.2024 г., влязло в сила, с което му е наложена имуществена санкция глоба в размер на 2 500,00 лв. С оглед това и съобразно решение на СЕС по дело С-97/21 е формиран решаващ извод за отмяна на Заповедта като противоречаща на принципа на пропорционалност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящия касационен състав. Принципно правилно касаторът сочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него . Съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. В конкретния случай на Сиал 2016 ЕООД с процесната Заповед е наложена ПАМ в условията на повторност, тъй като е установено, че за същото фискално нарушение неиздаване на касова бележка за осъществена продажба, е налице издадено Наказателно постановление 715694-F717492/04.08.2023 г., приложено към административната преписка, влязло в сила на 30.08.2024 г. Правилно съдът е приел, че за законосъобразността на спорната ЗПАМ е от значение дали е налице проведено административнонаказателно производство, доколкото същото е отделно спрямо административното, в рамките на което е издаден процесният административен акт. Видно от мотивната част на ЗПАМ, за нарушението, изразяващо се в неиздаване на документ за осъществена продажба, по отношение на Сиал 2016 ЕООД е проведено административнонаказателно производство, започнало с издаване на АУАН F778391/16.07.2024 г. и завършило с издаване на Наказателно постановление 779734-F778391/25.07.2024 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. Няма данни, а и не се твърди наказателното постановление да е оспорено. В тази насока, при наличие на влязло в сила наказателно постановление за същото нарушение, за което е издадена и спорната Заповед, административният съд правилно е съобразил Решение С-97/21, имащо задължителен характер. Съгласно него член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. При съобразяване даденото с решението на СЕС тълкуване, следва извод, че независимо от цитираната по-горе национална правна уредба, за администрацията е било налице ограничение да издаде на дружеството утежняващия административен акт, тъй като по отношение на Сиал 2016 ЕООД за същото нарушение е било проведено административнонаказателно производство, завършило с издаване на наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция. Независимо че националната уредба допуска кумулация на мерките на административната принуда и на административното наказване за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения, същата е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело С-97/2021, което правилно е съобразено и от съда. Неоснователни са аргументите на касатора за приложимостта на решението на СЕС от 20 март 2018 г. по дело C-524/15. Посоченото решение обсъжда хипотезата на образуване на наказателно производство за неплащане на дължимия данък върху добавената стойност, представляващо престъпление, срещу лице, на което за същото деяние вече е наложена административна санкция с наказателноправен характер по смисъла на член 50 от ХОПЕС, която е влязла в сила. В случая не са налице данни за престъпление по смисъла чл. 9 от Наказателния кодекс, изразяващо се в неплащане на дължимия данък върху добавената стойност, а за административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, изразяващо се в неиздаване на фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 400,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,