Решение № 5096 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2014 г.

Решение № 5096 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на заместник директора на ТД на НАП - Варна, представен от юрисконсулт Христина Александрова, срещу решение № 1927/28.07.2014 г. на Административен съд Варна по административно дело № 1862/2014 г., разпореждащо отмяната на заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-102357/7.05.2014 г. на заместник директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, са наложени на "Енерджи Уно" ЕООД принудителни административни мерки - запечатване на обект: автомивка на самообслужване, находящ се в гр. Варна, бул. "Цар Освободител", № 163-165 и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни. Юрисконсултът е пропуснал да заява, че упражнява чуждо право на съдебно производство, но е вън от съмнение, че подава касационната жалба от името на заместник директора на ТД на НАП - Варна, тъй като е бил повереник на тази страна в първоинстанционното производство. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Изразява несъгласие с извършеното спорен него правоприлагане по аналогия от съда на разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, за да се определи като търговски обект отделната клетка на автомивката. Настоява, че към момента на извършена от органите по приходите проверка в никоя от клетките с автомати на самообслужване не е имало монтиран и въведен в експлоатация касов апарат Иска се отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация "Енерджи Уно" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Варна заповед по отношение на "Енерджи Уно" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от него автомивка на самообслужване в гр. Варна за срок от 15 дни и е забранен достъпа до него. Административният акт е мотивиран с установяване за извършено от търговеца на 18.03.2014 г. на нарушение по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, което да е вградено в автомата на самообслужване, от датата на започване на дейността на обекта. В обстоятелствената част на акта се съдържат установявания за начало на дейността на обекта на 1.03.2013 г. и същината на търговската дейност - автомивка на самообслужване с 3 клетки за измиване на автомобили, една прахосмукачка и една машина за пране на стелки, като във всички е монтиран по един автомат на самообслужване. Фактическите основания за издаване на акта включват и описание на предоставена услуга на физическо лице за измиване на конкретен автомобил, извършено плащане в брой на сумата 2 лева чрез поставяне на 2 монети с номинал по един лев в автомата на самообслужване на клетка № 1, за което не е издадена фискална касова бележка на хартиен носител от вградено в автомата фискално устройства. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че след датата на установяване на нарушението, но преди издаване на индивидуалния административен акт - на 29.04.2014 г. дружеството е регистрирало ФУ тип централно регистриращо устройство, поради което наложената му мярка не съответства на целта на закона. В обхвата на решаващите му мотиви е дефинирането на отделната клетка от автомивката като търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, поради което ограничението и било допустимо само за конкретната клетка, а не и за автомивката /подкрепил е този си извод с позоваване на решение № 13146/10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2013 г./. Според съда е разколебано и доказването на нарушението, тъй като срещу дружеството са издадени още две заповеди за налагане на ПАМ - № 14-102354/7.05.2014 г. и № 14-102350/7.05.2014 г., в които се съдържа твърдение за предоставени услуги в клетка № 1 на автомивката в деня и часа по процесната заповед, но на други физически лица и за различни автомобили. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Противоречаща на административнопроизводствените правила на чл. 35; чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от АПК е процесуалната пасивност на административния орган при установяването на релевантните за спора факти и то към значимия за съдържанието на заключителния акт момент - този на издаването му /арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК/. Към категорията на служебно известните факти /вж. чл. 37, ал. 2 от АПК/ следва да се отнесе този на извършената на 29.04.2014 г. регистрация на фискално устройство за търговския обект автомивка в гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 168, стопанисван от "Енерджи Уно" ЕООД. Релевантността му е в контекста на предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите за прилагане на мярката за административна принуда запечатване на обект е неспазването на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация на фискални устройства. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства определя срока, в който влизат по чл. 3 от Наредбата могат да изпълнят точно във времево отношение публичноправното си задължение да монтират, въведат в експлотация и използват регистрирани в НАП фискални устройства - датата на започване на дейността на обекта. Затова и макар систематично да се намира в гл. първа от Наредбата "Общи положения", разпоредбата е относима към реда за въвеждане в експлоатация..., чиято детайлна уредба се съдържа в гл. трета. Щом в процесния търговски обект е монтирано и въведено в експлотация ФУ към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, то вече се спазва реда и начина..., поради което материалните предпоставки на разпоредената правна промяна не съществуват /вж. чл. 142, ал. 1 от АПК/. Верни по тази причина са съжденията на първостепенния съд, че мярката няма нито прекратителна /противоправното поведение е прекратено/, нито превантивна функция /осуетено е извършването на бъдещо нарушение от същия вид с монтирането и въвеждането в експлоатация на ФУ/. На неправилно разбиране на съдебния акт е основан касационният довод за противоречащо на материалния закон прилагане по аналогия на дефиниращата понятието "търговски обект" разпоредба на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Използването на това понятие за целите на Наредба № Н-18 със съдържанието по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е дължимо заради препращането от чл. 2, ал. 1 от Наредбата. От позицията на легалната дефиниция отделната клетка в автомивката е съоръжение, в което се извършва продажба на услуги. Като място на извършване на услугите и за целите на ЗДДС и на Наредбата е без значение дали то е част от недвижим имот. Подходът на органа по приходите съдържа вътрешно противоречие - отправя се изискване към задълженото лице за монтиране и въвеждане в експлотация на ФУ за конкретната клетка, в която се предоставя услугата от автомат на самообслужване /с легална дефиниция в § 1, т. 12 от Наредбата/, но се отрича възможността мярката за административна принуда да се ограничи само до това съоръжение. Без да е от значение за изхода от касационното оспорване, неправилно съдът е оценил доказателственото значение на издаването от ответника на още два диспозитивни документа освен процесната заповед, в които въвежда твърдение за извършени услуги в търговския обект по времето и на мястото по оспорената заповед, но на други физически лица. Неизпълнението на задължението по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 9 от Наредбата за обосноваване на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС не е обвързано с конкретна продажба на услуги, в отлика от ПАМ, налагана на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Административният съд не е обсъдил частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те не са осъществени. Отмяната на оспорения пред АС Варна административен акт е правилна, поради което е дължимо оставяне в сила на съдебното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение