Решение № 2828 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2017 г.

Решение № 2828 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - гр. В., чрез процесуален представител срещу решение № 911 от 26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1325/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена Заповед № 115-0П/09.05.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. В., с която на "В- Мото" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "запечатване" на стопанисвания от дружеството обект - магазин за авточасти и вулканизатор, находящ се в гр. В., местност "Акчелар" № 335А и забрана на достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "В-Мото" ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "В-Мото" ЕООД, не дава становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - В. е била Заповед № 115-ОП/09.05.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. В., с която е наложената ПАМ - запечатване на обект: магазин за авточасти и вулканизатор, находящ се в гр. В., местност "Акчелар" № 335А за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът след преценка на представените доказателства по делото е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че административният орган при налагането на ПАМ е действал при условията на обвързана компетентност. Посочил е, че в случая няма спор, че в стопанисвания обект е извършена услуга на обща стойност 28 лв. и че не е издаден касов бон, като се е позовал, че тези факти се съдържат в протокола за проверка, представляващ официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от жалбоподателя. С оглед установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е мотивирал извод, че при упражняване на правомощието за определяне срока на ПАМ, административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от седем дни в случая е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Административният съд е приел, че в конкретния случай налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случаят при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите - липса на въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни или други подобни. Посочил е, че в случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Съдът е изложил, че докато "В- Мото" ЕООД е възпрепятствано да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращо действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда. С оглед на това съдът е приел, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Така постановеното решение е неправилно. Не е спорно между страните, че при проверка, извършена на 05.05.2017 г., в търговския обект на "В-Мото" ЕООД - магазин за авточасти и вулканизатор, находящ се в гр. В., местност "Акчелар" № 335А, е установено, че не е издаден фискален бон за сумата от 28 лв., получена от извършване на услуга - смяна на гуми и смяна на 4 бр. вентили. Правилно е изложеното от Административен съд - В., че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. Правилно е и заключението, че доколкото е установено нарушение на съответната разпоредба от наредбата, уреждаща реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Незаконосъобразни и противоречиви обаче са съжденията на административния съд по отношение на съответствието на наложената ПАМ с целта на закона. От една страна първоинстанционният съд е посочил, че докато "В-Мото" ЕООД е възпрепятствано да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения (превантивна функция), а от друга е приел, че наложената ПАМ не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Следва да бъде посочено, че след като законът императивно предвижда в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС в кои случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС, то той действа при обвързана компетентност. С оглед на това след като законодателят изрично е посочил, че в тези случаи следва да бъде наложена ПАМ - "запечатване на обект за срок до един месец", и фактическата обстановка съответства на хипотезата на нормата (което е установено в хода на производството), то налагането на ПАМ от този вид във всеки случай съответства с целта на закона. Незаконосъобразно административният съд е достигнал до извода, че наложената ПАМ е определена в такъв вид и обем, че да ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. С оглед на установената по делото фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест касационната инстанция намира, че ограничаването на правата на "В- Мото" ЕООД, доколкото ПАМ го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок не надхвърля необходимото за осъществяване на целта на закона. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата "В- Мото" ЕООД срещу Заповед № 115-ОП/09.05.2017 г. издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. В.. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. Юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция не следва да се присъжда, тъй като такова в първоинстанционното производство не е било своевременно поискано. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение