Решение № 6544 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ към Министерство на правосъдието /МП/, подадена чрез процесуалните представител юрк. Луканова и юрк. Николова, срещу решение 4521 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело 10168/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед Л-3329 от 29.08.2023 г. на главния директор на ГДИН и е осъден главният директор да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност и необоснованост поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Е. П. В., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Велинова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Е. В., против заповед Л-3329/29.08.2023 г. на главния директор на ГДИН, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. 5, т. 15, т. 17, т. 33 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция Охрана и Главна дирекция Изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието /Етичния кодекс/, чл. 203, ал. 1, т. 6, т. 8 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност надзирател I-ва степен в затвора в [населено място], I-ва категория , както и във връзка с решение 10561/08.10.2024 г., постановено по адм. дело 4887/2024 г. по описа на ВАС. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и административно-производствените правила, същата е постановена в нарушение на материално-правните норми и целта на закона. Прието е от съда, че в конкретния случай от всички събрани доказателства, в това число и гласните доказателства на двамата свидетели, е видно, че не оспорващият е блокирал пътното платно за движение на моторни-превозни средства /МПС/, а това са направили служителите на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, които са затворили улицата, като обстоятелството, че оспорващият е подканил другите служители да слязат на пътното платно само по себе си не води до извод, че той е извършил действия по нарушаване на установеното в съгласувателно писмо СОА23-СГ01-979/1/11.05.2023 г. на Столична община, и е блокирал движението на МПС на пътното платно. Според съда обстоятелството също така, че оспорващият е член на Синдиката на надзирателите не го прави организатор на събитието, защото синдикатът е организатор на протеста, а не самият оспорващ. Дори и да се приеме, че след като движението е било спряно от страна на служители на СДВР, то слизането на пътното платно на протестиращите по никакъв начин не представлява нарушение на обозначеното място за протест, още по-малко това нарушение да е толкова съществено, че да доведе до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Административният съд приема още, че изброяването в оспорената заповед на нарушените норми на Етичния кодекс по никакъв начин не може да доведе до извод, че в заповедта има ясно посочени нарушени разпоредби, след като не е посочено какво е извършил оспорващият и в какво се изразява нарушението. Според съда не е ясно с кое свое действие оспорващият не е съобразил законността на действията си, как не опазил доброто име на институцията и в какво се изразява не опазване на доброто име на институцията, като посоченото в заповедта, че поведението на държавния служител е станало достояние на служители на МВР и на други граждани,не е ясно кое точно негово поведение е станало достояние, при съобразяване, че същият е бил на протест, в какво се изразява не насърчаването на хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си /какво не е направил служителят или какво е направил/, а правото на протест и участието му в него безспорно не може да бъде подведено под не даване на личен пример и неспазване на закона. Прието е от съда още, че не е ясно с кое свое поведение действие или бездействие, оспорващият не е зачел права и основни свободи на български граждани, кога, къде и какво е извършил, не е доказано как оспорващият е отправил призиви към колегите си за участие в мероприятия, нарушаващи обществения ред, при съобразяване, че доказателства в този смисъл по делото липсват. Съдът приема, че по делото не е доказано и по никакъв начин посоченото в заповедта нарушение - демонстративно подбуждане към неподчинение, което не е индивидуализирано, не е ясно кога и по какъв начин, и кого е подбуждал към неподчинение оспорващият, в какво се изразява злоупотребата с доверие. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че дисциплинарната отговорност на оспорващия е неправилно ангажирана от страна на дисциплинарно наказващия орган и то без да са изяснени фактите и обстоятелствата, водещи до налагане на дисциплинарно наказание, което предпоставя отмяна на заповедта, като неотговаряща на условията за редовно действие на административните актове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е проведено и в рамките на установените сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Съдът е достигнал и до верен извод, че са спазени и изискванията по чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка и му е връчена покана за даване на писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай налагането на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяването на служебното правоотношение е извършено в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Съставите на разпоредбите на чл. 203, ал. 1, т. 6, предл. първо, алтр. 2-ра, т. 8 предл. второ и т. 13 от ЗМВР, за нарушение на които е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя ответник пред настоящата инстанция, изискват от една страна поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, а от друга страна поведението следва да се изразява в подбуждане към демонстративно неподчинение и злоупотреба с доверие. В процесния случай, както обосновано административният съд е приел, предпоставките на цитираните норми не са изпълнени, тъй като не са установени по безспорен начин действия на служителя, които да уронват престижа на службата или да водят до извод за поведение, изразяващо се в подбуждане към демонстративно неподчинение или злоупотреба с доверие. От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че на 12.05.2023 г. е бил заявен протест на надзирателите в затвора, който е бил съгласуван със Столична община със съгласувателно писмо СОА23-СГ01-979//1/11.05.2023 г. - да бъде проведен протест срещу дискриминационно отношение на държавните институции на 12.05.2023 г. за времето от 09.30 часа до 12.30 часа на тротоарното пространство на бул. Ген. Николай Столетов 21 срещу сградата на ГДИН, като е указано СДВР да предпиреме необходимите мерки за спазване на обществения ред и безопасността на движението по време на събитието, като по време на провеждане на мероприятието да не се спира движението на пътни превозни средства /ППС/ и да не се слиза на пътното платно. По делото е установено също така, че протестът е започнал в 9.30 часа и за времето от 10.08 часа до 10.28 часа служители на СДВР са затворили улицата от двете страни, факт, който се потвърждава от писмените обяснения, събрани в хода на дисциплинарното производство. Обстоятелството, че след като служители на СДВР са блокирали пътното платно за движение на МПС оспорващият е подканил другите служители да слязат на пътното платно, само по себе си не води до категоричния извод, направен от наказващия орган, че оспорващият е извършил действия по нарушаване на установеното в съгласувателното писмо и е блокирал движението на МПС на пътното платно, тъй като се установява, че движението е било вече блокирано от служители на СДВР. Това се потвърждава и от представения като доказателство по делото видео запис от охранителна камера, от който се вижда, че към момента на слизане на протестиращите на пътното платно, движението на ППС по улицата вече е било спряно и по улицата не преминават автомобили. В тази връзка следва да се има предвид също така, че дори и да се приеме, че слизането на пътното платно на протестиращите нарушава условията за провеждане на протеста, то това нарушение не би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание за служителя В.. Установява се също така, че пешеходният достъп на гражданите по никакъв начин не е бил ограничен от протестиращите лица, още повече конкретно от държавния служител Е. В.. Законосъобразен е и извода на административния съд, че в оспорената заповед само са цитирани от дисциплинарно наказващия орган приетите за нарушени от служителя норми от Етичния кодекс, без обаче да е индивидуализирано с кои свои действия служителят допуска нарушение на всяка една от цитираните разпоредби, за които е прието, че е уронен престижа на службата, злоупотребено е с доверие и демонстративно е подбуждано към неподчинение. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е нарушено правото на защита на служителя. Липсата на индивидуализация на действията на служителя, които да бъдат квалифицирани като нарушение на Етичния кодекс, води до невъзможност да се съберат релевантните доказателства и административният акт да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а твърденията в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, обсъдени са в съвкупност и по всяко от тях съдът е изложил кореспондиращи на доказателствата мотиви. В тази връзка, неоснователно се явява оплакването на касатора, че съдът е нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса, като е отхвърлил искането на жалбоподателя за допускане до разпит на свидетел, тъй като фактите, които е следвало да се установят с него, са безспорно установени от съвкупната преценка на останалите събрани по делото доказателства, включително представения видео запис относно събитието. С този свидетел жалбоподателят не е посочил, че цели установява на други релевантни факти по делото, за които липсват доказателства. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София-град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящето производство, направено с подадените писмени бележки не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за реалното извършване на такива пред настоящата касационна инстанция, а единствено представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК не доказва извършването на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,