Решение № 2477 от 8.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение 372/05.10.2020 г., постановено по адм. дело 325/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на З. Маджарова е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002419003428-091-001/31.01.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 176/21.04.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ревизираното лице по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Намира за неправилен извода на съда, че общото събрание на дружеството няма качеството орган на управление, съответно неправилна е и преценката, че лицето не е член на орган на управление за нуждите на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата против ревизионния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът З. Маджарова, чрез пълномощника адв. И. Михайлова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Стара Загора е бил РА Р-16002419003428-091-001/31.01.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 176/21.04.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на З. Маджарова в качеството ѝ на съдружник по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ОТС ООД за корпоративен данък и ДДС в размер на 132 532,78 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че З. Маджарова е съдружник в ОТС ООД към ревизирания период 01.01.2013 г. 31.12.2018 г., като притежава 50% от дружествените дялове. Управител на дружеството е трето лице. По отношение на ОТС ООД има влязъл в сила РА от 17.04.2018 г., с който са установени задължения за ДДС и корпоративен данък, които не са погасени към момента на издаване на процесния ревизионен акт. Установено е въз основа на представени протоколи на Общото събрание на дружеството, че през периода от 03.07.2017 г. до 30.10.2017 г. са взети решения за изплащане на дивиденти в полза на двамата съдружници, като Маджарова е получила общо 132 532,87 лв., които са декларирани по реда на чл. 55 от ЗДДФЛ и данъкът е внесен. За да ангажират отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК, приходните органи са приели, че у лицето безспорно е било налице знание както за задълженията на дружеството, доколкото са установени с влязъл в сила ревизионен акт, така и за извършеното разпореждане с имущество на предприятието под формата на изплащане на дивидент, тъй като лицето е участвало във вземане на решението за това, и именно поради това, въпреки предприетите действия по събиране на задълженията на дружеството, същите не могат да бъдат удовлетворени. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, поради което го е отменил. Съдът е приел, че не е налице първата изискуема предпоставка, а именно Маджарова няма качеството на член на орган на управление по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Прието е също, че взетите решения за изплащане на дивидент не са равнозначни на разпореждане с имуществото на дружеството, поради което не е налице извършено действие. Според съда не може да се приеме, и че лицето е недобросъвестно, тъй като не е знаело за установените в тежест на дружеството задължения, доколкото ревизионното производство спрямо ОТС ООД е започнало на 18.09.2017 г., до тази дата са проведени 13 общи събрания за разпределяне на дивиденти, които представляват и по-голямата част от събранията. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд по отношение на това дали Маджарова притежава качеството на член на управителен орган. Съгласно чл. 135, ал. 1, т.1 и т.2 от ТЗ органи на дружеството са 1.общо събрание; 2. управител (управители). Систематичното място на разпоредбата е в III Управление. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ, уреждащ компетентността на общото събрание, същото приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. Според разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. От така цитираната нормативна уредба следва извод, че общото събрание е орган на управление на дружеството по силата на закона, чиито решения са в основата на управлението му. Съответно безспорно Маджарова притежава качеството член на орган на управление на ОТС ООД, като именно в това си качество е участвала в общите събрания на дружеството, по време на които е взето решение за изплащане на дивиденти в полза на двамата съдружници, единият от които тя. В тази връзка неправилно от съда е прието, че извършените от лицето действия не могат да се приемат за извършване на плащания по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, доколкото общото събрание не разполага с правомощия да извършва плащания. В действителност същинските фактически действия по разплащане на сумите не са от компетентността на общото събрание, но средствата не биха били изплатени без решение на органа. Именно в резултат на проведеното гласуване Маджарова е получила сума в общ размер на 132 532,87 лв. под формата на дивиденти. Въпреки изложеното до момента обаче, не може да се приеме, че е налице недобросъвестност у лицето, тъй като, както правилно е приел и съдът, ревизионното производство се счита за образувано от момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизията. В този смисъл най-ранният момент, от който може да се презумира знание у лицето за евентуално установяване на задължения на дружеството, е 18.09.2017 г., когато е връчена ЗВР за ревизионното производство по отношение на ОТС ООД. Към този момент вече са били проведени 13 броя засения на общото събрание, съответно в полза на Маджарова са били изплатени 61 132,50 лв. Поради това би могло да се приеме, че гласуването за изплащане на дивиденти след 18.09.2017 г. цели лишаване дружеството от парични средства едва от този момент, съответно ревизионният акт би бил законосъобразен, ако отговорността на лицето бе ангажирана за разликата над 61 132,50 лв. до размера от 132 532,78 лв. С оглед данните по настоящото дело и във връзка с последното следва да се посочи, че от страна на приходните органи не е установен точният момент, от който дружеството не е разполагало с достатъчно имущество за погасяване на задълженията си. Този факт е от особено значение относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за Маджарова към бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е субсидиарна и тя възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. В този смисъл не би могло да бъде установено и наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на Маджарова и невъзможността задълженията да бъдат събрани от дружеството, каквато е законовото изискване за законосъобразно ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК. С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което процесният ревизионен акт е отменен, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски в размер на 3 600 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като съгласно приложимата по време разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният полагаем размер при материален интерес по спора от 132 532,78 лв. възлиза на 3 855,33 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение