Решение № 15051 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6266/2011 г.

Решение № 15051 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6266/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) срещу решение № 918 от 28.02.2011 г. по адм. дело № 5688/2010 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото решение Административен съд - София град е отменил по жалба на лечебното заведение "ДКЦ - ХVIII - София" ЕООД, гр. София, писмена покана изх. № 29-07-21 от 23.06.2010 г., с която касационният жалбоподател е започнал производство по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за възстановяване на суми, изплатени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за медико-диагностични дейности (МДД) над бюджетните разчети за 2009 г. по причина на допуснато от лечебното заведение превишаване на определените му регулативни стандарти за МДД над разрешените надвишения и задължението за компенсиране по чл. 43, ал. 1 и 2 на договор № 22-2239 от 6.03.2009 г. За да постанови този резултат Административен съд - София град е приел, че "доколкото като правно основание за издаване на поканата е посочен чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор, в който е предвидена отговорност на изпълнителя по договора (ДКЦ ХVIII) спрямо възложителя (НЗОК, представлявана от директора на СЗОК) за назначени МДД и СМД извън разрешените надвишения, в случая се касае за договорна отговорност, основана на равноправни гражданскоправни отношения на страните по договора, която следва да се реализира по общия исков ред, а не по реда на чл. 76а от ЗЗО".

Решението е неправилно.

Административен съд - София град не е отдал съответното значение на чл. 43, ал. 5 от договор № 22-2239 от 6.03.2009 г., според който: "Контролът по изпълнение на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея освен финансов протокол се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006." От данните по делото е видно, че директорът на СЗОК е провел производството именно по този ред. Обстоятелството, че в писмената покана е посочил чл. 76а ЗЗО, а не уговорения с договора чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006), не опорочава издадения акт (писмена покана изх. № 29-07-21 от 23.06.2010 г.) защото текстът, респ. правилата, на чл. 76а ЗЗО и тези на чл. 234 НРД 2006 са идентични.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като правният спор, предмет на съдебното производство, развило се пред Административен съд - София град, е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага установяването на нови факти, следва да бъде приложено правилото на чл. 221, ал. 1 АПК, според което след като отмени първоинстанционното решение Върховният административен съд решава делото по същество.

От данните по делото е видно, че лечебното заведение "ДКЦ - ХVIII - София" ЕООД, гр. София, е оспорило писмена покана изх. № 29-07-21 от 23.06.2010 г. със следните доводи:

1. Справките - приложения към протокола за неоснователно получени суми № ФВ-96 от 4.06.2010 г. не са били предоставени заедно с този протокол, поради което лечебното заведение не е имало възможност да сравни данните, предоставени от СЗОК и данните в подадените от него отчети за 2009 г.

1. Налице е обективна невъзможност за спазване на определените от СЗОК регулативни стандарти (РС), тъй като протоколите съдържащи определените индивидуални РС са били предоставяни на ИМП винаги след началото на съответното тримесечие, което прави невъзможно отнапред да се предвиди изпълнението им. В случая е налице нарушение на т. 166 и т. 167 от Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК, според които РС следва да бъдат определяни до края на месеца, предхождащ тримесечието.

1. Не са налице неоснователно получени суми, защото медико-диагностичните дейности са реално изпълнени. Напротив, касае се за заплащане на действително извършена от ИМП дейност.

1. С решение № 12098 от 4.12.2006 г. Върховният административен съд е отменил лимитирането на безплатната медицинска помощ поради противоречие с чл. 4 ЗЗО, където е прокламиран принципът на гарантиран свободен достъп до медицинска помощ на ЗЗОЛ.

Тези доводи са неоснователни.

1. Справките - приложения 1, 2 и 3 към протокола за неоснователно получени суми № ФВ-96 от 4.06.2010 г. са включени в справките, съставляващи части от съдържанието на този протокол. Освен това в хода на съдебното производство те са представени като доказателство по делото. Лечебното заведение - жалбоподател е имало реална възможност да направи сравнение с данните в подадените от него отчети за 2009 г.

1. Според т. 166 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО директорът на НЗОК утвърждава регионални регулативни стандарти (РС) за разпределението им за всяко тримесечие до края на месеца, предхождащ тримесечието (т. е., предхождащ съответното тримесечие), а според т. 167 РЗОК определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие. Несъмнено щом като директорът на РЗОК утвърждава регионалните РС до края на месеца, предхождащ съответното тримесечие, на РЗОК е необходимо технологично време след края на този месец, за да изпълни своето задължение по т. 167. Затова с чл. 25, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (приети с Решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. на основание чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г.) е въведено правилото, че "РС за текущото тримесечие се предава на изпълнителя при приемане на отчета му за първия месец от същото." От приложените към делото протоколи, с които са определени РС на лечебното заведение - жалбоподател за всяко тримесечие на 2009 г., се вижда, че в случая това правило е било спазвано - протоколът за първото тримесечие е с дата 18.02.2009 г., за второто тримесечие - 7.05.2009 г., за третото - 3.08.2009 г. и за четвърто - 3.11.2009 г. За първия месец на всяко тримесечие се прилага правилото на § 5 от преходните и заключителни разпоредби от цитираните по-горе Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД, според което до изготвянето на окончателните РС за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП през първия месец от текущото тримесечие назначават СМД и МДД съобразно определения РС за предходното тримесечие.

1. Вярно е, че в случаите на превишени РС не се касае за неоснователно получени суми, а за щета (изплатени суми за СМД и МДД над бюджетните разчети, т. е. над средствата, определени със Закона за бюджета на НЗОК за СМД и МДД), причинена на НЗОК в резултат на това превишаване. Но, както бе посочено и по-горе в тези мотиви, с клаузата на чл. 43, ал. 5 от договор № 22-2239 от 6.03.2009 г. страните са договорили, че "контролът по изпълнение на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006." От данните по делото е видно, че СЗОК точно е изпълнила реда, уговорен с тази клауза.

1. Върховният административен съд многократно е указвал, че по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, в т. ч. и за Върховния административен съд. Поради това след издаването на решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 26 от 27.03.2007 г.), Върховният административен съд изостави практиката си, която до това решение на Конституционния съд наистина бе тази, в обобщен вид отразена в мотивите на реш. № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. на ВАС - петчленен състав. Сега практиката на Върховния административен съд е стриктно съобразена със становището на Конституционния съд в посоченото решение, според което Законът за бюджета на НЗОК по същество отразява налични средства и представлява финансов план за разходването им и затова и определяните въз основа на чл. 4 от този закон индивидуални регулативни стандарти са част от финансовия план за разходването на средствата за здравеопазване, а не са "прогнозна финансова рамка", която не въвежда ограничения на разходваните за СМД и МДД бюджетни средства.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на лечебното заведение "ДКЦ - ХVIII - София" ЕООД, гр. София, срещу писмена покана изх. № 29-07-21 от 23.06.2010 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,