Решение № 203 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6025/2007 г.

Решение № 203 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6025/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК /нов/, във с чл. 218и ГПК /отм/. Производството по делото е образувано по повод подадената касационна жалба от А. М. К., А. М. А., Ш. М. Д., Н. А. К.,А. М. К., М. М. К., И. М. К. и В. М. К. срещу решение от 1.08.2007 г. по гр.д. № 1236/2006 г. на Благоевградски ОС, с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответниците Е. И. Е.,З. И. Т., А. А. А., И. И. И., Ф. И. С., Ш. И. А. и С. И. Ч. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е частично основателна. С решение от 20.11.2006 г. по гр.д. № 1994/2005 г. ВКС е отменил решение от 28.02.2005 г. по гр.д№ 423/2004 г. на ОС-Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане, за да се установи на кого от двамата наследодатели е принадлежала нива в м. "К" от 1дка и нива в м."Т" от 2,5дка, в землището на с. К., тъй като приетото в отмененото решението, че същите принадлежат на трето лице, което не е страна в производството, а това обстоятелство изключва правния интерес от търсената от ищците защита с воденото между страните дело. С обжалваното решение въззивният съд при новото разглеждане на делото, като е оставил в сила решение от 6.01.2001 г. по гр.д. № 1021/1995 г. на РС Г. Д., е отхвърлил иска на жалбоподателите с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу ответниците по жалба за признаване за установено, че нива в м. "К" от 1дка и в м."Т" от 2,5дка, в землището на с. К., са принадлежали на праводателя на ищците М към момента на образуване на ТКЗС, а не на праводателя на ответниците М. За да отхвърли предявеният от жалбоподателите иск съдът е приел за установено, същите не са доказали техния праводател М. А. да е притежавал спорните земеделски земи към момента на образуването на ТКЗС през 1958 г. Установено е по делото, че страните са наследници на починал през 1933 г. общ техен праводател Ш. К., който е оставил за свои наследници А негова сестра починала и оставила за наследници А, М. М. К. негов брат, починал 1955 г. и оставил наследници З, чийто наследници са ответниците по жалба и по иска, А. М. негов брат, починал и оставил наследници: М. А. К. син - праводател на ищците и А. А. Установено е също така по делото, че по гр.д. № 859/1957 г. Гоцеделчевски народен съд е извършена делба между наследниците на Ш. К., при която земеделски имоти в спорните местности са получили както праводателя на ищците М, така и праводателката на ответниците З/наследничка на М. М. /. При извършена по-късно делба между наследниците на З. И. е било установено, че със завет от 17.05.1943 г. М. М. на ответниците е завещал на едно трето лице М. Б. ниви в м. Кръст и м. Туфча, които са били изключени от делбата. Видно от приетото като доказателство по делото решение № 7356/24.11.1995 г. на ПК- Г. Д. е възстановена собственост на наследници на М. А. ищците в производството върху на нива от 1дка в м. Кръст, но отбелязано че по отношение на същата има спор за материално право с наследници на МефмедМ., които също са я заявили, като е възстановена и собственост върху нива от 1дка в м. Туфча и ливада от 1дка в в. Туфча, и е постановен отказ за възстановяване на нива от 0,500дка в м. Туфча. Установено е също така, от представения като доказателство по делото препис от влязло в сила решение от 18.11.1998 г. по гр.д. № 908/1997 г. на Гоцеделчевски РС, оставено в сила с решение от 4.11.1999 г. по гр.д. № 417/99 г. на Благоевградски ОС, че при воден между същите страни спор с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е бил отхвърлен иск на ответници в настоящето производство срещу настоящите ищци, за признаване за установено, че по отношение на нивата от 1дка в м. Кръст, следва да се признае право да се възстанови собственост на наследници на З. М. /съпруга и наследник на М. М. /, а не на наследници на М. А. - каквито са жалбоподателите в настоящето производство. В мотивите на решението е признато за установено, че тази нива е принадлежала на М. А. при включването й в ТКЗС. Повод за воденето на това дело е дало постановеното преди това решение № 7701/31.03.1997 г. ПК- Г. Д., с което на наследниците на З. М. е отказано възстановяване право на собственост върху нива от 1дка, в м. Кръст с мотив, че е налице спор за материално право с наследниците на М. А. При така установените данни по делото съдът неправилно е приел, че предявеният от ищците - жалбоподатели в настоящето производство, иск за признаване за установено, че нива в м. "К" от 1дка, в землището на с. К., е принадлежала на праводателя на ищците М към момента на образуване на ТКЗС. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва като го отмени в тази му част да постанови решение, с която да уважи предявения иск в тази му част. Спорът между страните е спор за това кой е бил собственик на имота към миналия момент на образуване на стопанството. В тази хипотеза ищците следва да проведат пълно и главно доказване на принадлежността на правото в лицето на техния наследодател М. В случая те установяват, че праводателят им е притежавал процесната земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС, поради което именно в лицето на наследниците на бившия собственик М. А. е възникнало и правото да им бъде възстановена собствеността. Същото решение е правилно и следва да се остави в сила в частта му, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск за признаване за установено, че нива в м."Т" от 2,5дка, в землището на с. К., е принадлежала на праводателя на ищците М към момента на образуване на ТКЗС. При анализ на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че по отношение на тази земеделска земя не е налице спор за материално право с наследниците на М. М. каквито са ответниците по иска, а с едно трето лице - М. Б., която не е страна в производството и който е получил земеделска земя в тази местност по силата на завещание от М. М. от 1943 г. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о